България: Част XVIII: "Българин родом..."

Day 1,871, 05:59 Published in Bulgaria Bulgaria by KhanOmurtag

България: Част I: Най-древните пластове на историята.
България : Част II: Загадъчната цивилизация.
България : Част III: Най-древната история на траките
България : Част IV: Тракийските царства
България : Част V: Римското господство
България : Част VI: Под властта на "Новият Рим" [преведено на BG/MKD]
България : Част VII: Древните българи и славяни
България : Част VIII: "...Дойде отсам Дунава Исперих княз, същото е досега.."
България : Част IX: Познатият и непознат VIII век
България : Част X: Подем на държавната и военната мощ
България : Част XI: България - " Велика сила " в Средновековна Европа
България : Част XII: Началото на християнска България.
България : Част XIII: Държава и църква през втората половина на IX век.
България: Част XIV: Българският " Златен век " .
България: Част XV: Военоначалникът и дипломатът Симеон.
България: Част XVI: Държава и общество през X век
България: Част XVII: Българската епопея



Представя: България: Част XVIII: "Българин родом..."


Тежкият военнополитически двубой със силната Византийска империя мобилизира обществените сили, водени от цар Самуил и неговите наследници. В най-тежките моменти на продължилата близо половин век ожесточена война българите се уповават на своето минало и славата на "българският род".


България при цар Самуил

БИТКАТА ПРИ ТРАЯНОВИ ВРАТА ( 17 АВГУСТ 986г.)

През лятото на 986г. император Василий II нахлува в България и обсажда стратегически важния Средец (София). Основните български сили начело със Самуил и цар Рoман по същото време са в Тесалия.
Преминавайки прохода Траянови врата, Василий оставя тук военоначалника Лъв Мелисин. Средец, тогава под управлението на Арон, оказва твърда съпротива. Останали без припаси ромеите започват набези из Софийското поле, но попадат на български засади и губят много войници и коне. Гарнизонът на Средец прави смел излаз и изгаря стенобойните машини на противника. Получил известие за ставащото, Самоул се насочва по долината на Струма по района на бойните действия. Неочакваната от Василий II българска активност, както и слухът за измяна на Лъв Мелисин ( твърдяло се,че той се готви да заграби престола), го принуждават след двадесет дни да потегли назад. Ромеите се деморализирани от страх и суеверен ужас..През нощта близо до лагера им попада метеорит ("звезда"), изтълкувано като лоша поличба, а и сред войниците се носи слух, че околните върхове са заети от българите. Самуиловите войски атакуват, а византийското отстъпление се превръща в безредно бягство. Ромеите понасят в тил удари от преследващите ги войски от Средец. Почти цялата конница пада в сражението, императорът се спасява по чудо благодарение на арменската си гвардия. В български ръце попадат императорската шатра, походна хазна, корони и други инсигнии на властта.


Византийски катафрактарий от X век

На 17 август 986г. Византия търпи поражение, което се родее с онова на Никифор I Ганик (811г.). Поетът Йоан Геометър възкликва: " Истър (византийското име на р. Дунав, т.е. българите) грабна венеца на Рим..."


Разгромът на Василий II в прохода Траянови врата.

ЗАЛЕЗЪТ НА ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО (1015-1018г.)

Самуиловите приемници трудно удържат византийския натиск, за което допринасят вътрешните раздори и натрупаната умора. Гавраил Радомир ( 1014-1015г.) е свален и убит от своя братовчед Иван Владислав ( 1015-1018г.). Макар и опетнен с кръвта на някогашния си спасител, синът на Арон се оказва енергичен държавник. Неговата жестока разправа с княз Иван Владимир през 1016г. блокира опитите на сърбите да преминат на византийска страна. Мащабните замисли на царя, включително да нападне империята в съюз с печенезите, срещат смазващата византийска мощ. " Българският самодържец", "българин родом" (според известния Битолски надпис) загива пред Драч (февруари 1018г.), коварно нападнат от засада при едноборството му с ромейския стратег Никита Пигонит.


Крепостта Охрид преди реставрацията

Гибелта на Иван Владислав дава ход на отчаянието - царица Мария, патриарх Давид, ичиргу-боилът Богдан, дори прославеният Кракра Пернишки и повечето боляри капитулират пред Василий II. Няколко месеца престолонаследникът Пресиян II, провъзлгасен от войската за владетел (последен за Първото царство), се съпротивлява в планината Томор, но е принуден да се предаде ( август 1018г.). Със сила и коварство са унижтожени последните огнища на отпор начело с Ивац и Николица, та чак до крепостта Срем на северозапад. След епична борба в края на 1018г. Първото българско царстрво пада под византийска власт.

Битолски надпис на Иван Владислав


Битолският надпис на цар Иван Владислав

" През годината 6523 ( 1015-1016г.) от сътворението на света обнови се тази крепост, зидана и правена от Йоан, самодържец български с помоща и с молитвите на пресветата мъченица наша Богородица и чрез застъпничеството на дванадесетте и на върховните апостоли. Тази крепост бе правена за убежище и за спасение и за живота на българите Започната бе крепостта Битоля през месец октомври в 20 ден, и се завърши в месец (...) в края. Този самодържец беше българин родом, внук на Никола и Рипсимия благоверните, син на Арон, който е брат на Самуил, царя самодържавен и който двамата разбиха в Щипон (днешен Ихтиман) гръцката войска на цар Василий, където бе взето злато (...) а този в (...) разбит биде от цар Василий в годината 6522 (1014) от сътворението на света в Ключ почина в края на лятото.



Очаквайте: България: Част XIV: Държавната уредба през IX - XI век.




Искрено ваш,