Join the new world

България: Част I: Най-древните пластове на историята.
България : Част II: Загадъчната цивилизация.
България : Част III: Най-древната история на траките
България : Част IV: Тракийските царства
България : Част V: Римското господство
България : Част VI: Под властта на "Новият Рим" [преведено на BG/MKD]
България : Част VII: Древните българи и славяни
България : Част VIII: "...Дойде отсам Дунава Исперих княз, същото е досега.."
България : Част IX: Познатият и непознат VIII век
България : Част X: Подем на държавната и военната мощ
България : Част XI: България - " Велика сила " в Средновековна Европа
България : Част XII: Началото на християнска България.
България : Част XIII: Държава и църква през втората половина на IX век.
България: Част XIV: Българският " Златен век " .
България: Част XV: Военоначалникът и дипломатът Симеон.
България: Част XVI: Държава и общество през X век



Представя: България: Част XVII: Българската епопея


Изпаднала след средата на Xв. в изключително неблагоприятна военнополитическа ситуация, България понася тежки удари от външни противници ( маджари, ромеи, средновковни руси ). Въпреки това аристоркацията и цялото общество проявяват забележителна енергия и твърдност в отстояване на българската независимост.

1) "Руският плен" ( 968 - 971г.)


Навлизане на киевския княз Светослав в България ( 969г.) и поход на император Йоан Цимисхи към Преслав ( 971г.)

За да отслаби взаимно България и Киевска Рус, император Никифор II Фока насочва войственият княз Светослав срещу българите. Изненадващия удар на древните руси (нормани и източни славяни) води до поражението на българската войска при Преславец в Дунавската делта ( август 968г.) При тази вест цар Петър получава апоплективен удар, приема монашеството и не след дълго умира ( 30 януари 969г.). Българската дипломация насочва срещу Киев печенезите, а Светослав е принуден да се върне назад.
Стресната от моща на Светослав, който води със себе си и един претендент за престола ( патриция Калокир), Византия подновява съюза с България. Синовете на цар Петър , Борис II и Роман, се завръщат в Преслав. При вторият поход на Светослав след тежки боеве Източна България е окупирана. На младия цар Борис II ( 969 - 971г.) е наложен неравноправен "съюз" - фактически той е заложник на нашествениците, а царския дворец е под контрола на воеводата Свенкел. Светослав избира за своя база дунавския Дръстър, като решава да задържи за себе си българските земи.
През 970г. киевският княз нахлува в Източна Тракия, но е разбит. Руските жестокости в България улесняват плановете на новият император Йоан I Цимисхи. Той заявява, че идва на помощ "като християнин" срещу езичниците руси, преминава Стара планина и превзема Велики Преслав ( 5 апри 971г.). Успехите му са възможни най-вече поради отказа на българите да подкрепят Светослав. След тримесечна обсада в Дръстър Светослав е победен, а по обратния път е убит от печенезите. Цимисхи захвърля маската на "приятел", окупира Източна България и триумфално отвежда Борис II в Константинопол. Царят е детрониран, а от византийска гледна точка българската държава престава да съществува.

2) Цар Самуил и "Българската епопея"


Цар Самуил

След катастрофата през 971г. в неокупираните западни земи е свикан народен събор - държавната власт е поета от Комитопулите ( Давид, Мойсей, Арон и Самуил ), синове на могъщия комит Никола и царски роднини. Те са наместничество, което управлява вместо плененият цар Борис II. През 973г., следвайки политиката на цар Петър, те изпращат мисия при немския император Отон I и маджарите.


Плоча с надпис на Самуил от с. Герман 992г.


Неочакваната смърт на Йоан Цимисхи през 976г. предизвиква гражданска война в империята. Българите преминават в контранастъпление, но Давид и Мойсей загиват. През 978г. Борис II и брат му Роман бягат от византийския плен. За нещастие Борис е убит по погрешка от граничната стража. Макар да е превърнат от ромеите в евнух, Роман ( 978 - 991г.) е признат за цар от Самуил, Арон и цялата знат. Успехите не закъсняват, Самуил успява да превземе дори Лариса в Тесалия. Опитът на Василий II да нанесе контраудар срещу Средец завършва с блестящата българска победа в прохода Траянови врата ( 17 август 986г.). Вимперията отново пламва гражданска война, което позволява на българите да освободят североизточните земи. Овладени са и редица крепости покрай Солун. След пленяването ( 991г.) и смъртта на Роман за цар е коронясан Самуил ( 997 - 1014г.), който фактически ръководи държавата от много години. Арон е екзекутиран през 987г. с цялото си семейство ( оцелява само Иван Владислав ), тъй като е уличен в съглашателсво с Византия.


Църквата в с.Герман, където е открит надписът на цар Самуил от 992г.

През 996г. цар Самуил търпи тежко поражение при р. Сперхей, но продължава енергичната си политика. В края на Xв. той предприема поход по Адриатическото крайбрежие, подчинява сръбския дуклянски цар Иван Владимир, достига до Задар и се намесва в междуособиците на хърватските князе. Под български контрол попада Драч ( днешен Дуръс, Албания ). Тук цар Самуил поставя като наместник зет си, арменеца Ашот Таронит.
България отстъпва пред стопанската и военната мощ на Византия. Василий II последователно завладява Велики Преслав и Източна България ( 1000г.), Воден и други крепости край Солун, Видин ( 1002г.), Скопие ( 1003г.) и т.н. Царските роднини в Драч се отмятат в полза на империята. Има още случаи на измяна, но и на непреклонност пред завоевателя - болярите Кракра Пернишки, Драгшан, Николица и др. Най-тежкият удар е край с. Ключ 29 юли 1014г. - нападнат в тил, Самуил е разбит, 15 хиляди българи са пленени и ослепени, на всеки сто е оставен по един едноок водач. Това престъпление спечелва на Василий II зловещото прозвище "Българоубиец". Прив ида на войниците си Самуил получава сърдечен удар и умира ( 6 октомври 1014г. ). Погребан е в построената от него катедрална църква "Св. Ахил" ( на остров в Малкото Преспанско езеро).


Ослепените войници на цар Самуил.


Цар Роман
При цар Роман българска столица е Скопие, наречена от един тогавашен унгарски автор Цезария. Ролята на царя евнух, нещастен човек в личен план, се нуждае от преоценка. Представата, че той остава встрани от държавните дела, е погрешна - през 986г. Роман участва в битката при Траянови врата, а през 991г. е пленен по време на война.




Очаквайте: България: Част XVIII: "Българин родом..."



Искрено ваш,