Join the new world

България: Част I: Най-древните пластове на историята.
България : Част II: Загадъчната цивилизация.
България : Част III: Най-древната история на траките
България : Част IV: Тракийските царства
България : Част V: Римското господство
България : Част VI: Под властта на "Новият Рим" [преведено на BG/MKD]
България : Част VII: Древните българи и славяни
България : Част VIII: "...Дойде отсам Дунава Исперих княз, същото е досега.."
България : Част IX: Познатият и непознат VIII век
България : Част X: Подем на държавната и военната мощ
България : Част XI: България - " Велика сила " в Средновековна Европа




Представя: България : Част XII: Началото на християнска България.



В средата на IXв. България се приобщава към християнската цивилизация. Тази радикална духовна промяна, извършена от великият владетел Борис I, утвърждава съзряването на българското общество и челното място на страната в тогавашния свят.


Дворцов комплекс в Плиска. Общ изглед.

1) Княз Борис - Михаил и покръстването на България.



Покръстване на българите - митиатюра от Манасиевата хроника.


Процесът на централизация на българската държава и консолидация на народа и намират висша изява в приемането на християнството ( 864г.). Този факт с колосална историческа стойност е осъществен от кан/княз Борис I ( 852 - 889г.), един от най-великите строители на нашата държавност и култура. Християнствотоформира цялостния облик на българския народ, превръща се в духовната сила, която води българите и през епохи на величие, и през съдбовни изпитания.
През 853г. Борис води неуспешна война с германците, по-късно, в съюз с Германия, воюва с Византия и Великоморавия. Борис решава да търси германска помощ при замисленото вече покръстване. След едно поражение в конфликта с ромеите, земетресение и други " знаци на съдбата " Борис приема християнизацията да бъде извършена от Константинопол ( 864г.). Той взема името Михаил в чест на своя кръстник, император Михаил III. Част от болярите вдигат бунт срещу " лошият закон " ( 865г.). Най-видните представители на българския елит обаче подкрепят Борис - редом с него са кавхан Петър, ичиргу-боил Стазис, багатур Сондаке, Есхач, самис Персиан, както и други представители на най-известните прабългарски родове. С верните си войски владетелят потушава метежа, а петдесет и два рода са изтребени до крак.. Решимостта на княз Борис I да утвърди новата вяра намира широк отзвук в християнска Европа.



Образ на княз Борис Михаил с кръст в ръка и с корона върху златен фон - митиатюра от Учителското евангелие на Константин Преславски, руски препис от XIIIв.


В България идва византийско духовенство, чието присъствие буди недоверие. Нейното положение на една от трите европейски " велики сили " диктува необходимостта от собствена църква. Борис решава този сложен казус, използвайки съперничеството между Константинопол и Рим - на извънредно заседание на VIII вселенски събор в Константинопол ( 4 март 870г.) България остава под върховенството на Патриаршията, но със своя автономна архиепископия. Съборът през 879г. утвърждава това положение. След 886 - 893г. България получава свойбогослужебен език. В духа на новата вяра, страдавщ и от някакво заболяване, Борис - Михаил се оттегля в манастир ( 889г.). Князът умира на 2 май 907г. Той е първият български владетел, канонизиран от църквата.

2)Равноапостолите Кирил и Методий.



Св. св. Кирил и Методий - митиатюра от Менология на Василий II, XIв.


Изграждането на българската християнска култура полага основите на
православната славяно-византийска общност. Литературният език на българите заедно с латинският и гръцкият е третият класически език в Средновековна Европа.
Началото е поставено от византийските мисионери Константин-Кирил Философ ( 827 - 869г.) и Методий ( 815 - 885г.), родени в Солун в семейството на Лъв ( висш офицер ) и Мария, която произлиза от славянската аристокрация. Методий управлява десет години една " славиния ", по-късно става монах и игумен на манастира " Полихрон " в Мала Азия. Константин завършва престижната Магнаурска школа, ползва се с авторитета на блестящ учен, богослов и дипломат в мисии при арабите и хазарите. Византия търси културно " оръжие " за влияние в славянския свят. След 851г. Константин се посвещава на създаването на славянската азбука и богослужебен език, като отива в манастира на Методий. През 855г. той създава глаголицата, съобразена със славянската фонетика, а за основа на езика служи родният му солунски български диалект.



Лист от Асеманиевото евангелие, старобългарски глаголически паметник от XIв.


През 863г. мисията на Кирил и Методий е изпратена във Великоморавия. Славянската проповед е посрещната сдържано от Рим, а от немското дъховенство - с неприкрита враждебност. Във Венеция Кирил води разгорещен спор с привърженици на т.нар. триезична догма ( според нея свещени езици са само латинският, гръцкият и еврейският ), като оборва опонентите си. През 868г. папа Адриан II благославя славянските книги. В Рим Константин се разболява тежко, приема монашеското име Кирил и на 14 февруари 869г. умира.
Методий е ръкоположен за архиепископ на Моравия, но съпротивата на немското духовенство се ожесточава. През 870г. Методий дори е хвърлен в затвора, откъдето е освободен след две години благодарение намесата на папа Йоан VIII. Той продължава да превежда библейски книги, създава оригинални проповеди, молитви и песнопения до смъртта си на 6 април 885г.



Тройният златен кръст - реликварий от Плиска, IX - Xв.


Гробът на св. Константин - Кирил

Гробът на св. Константин - Кирил е съхранен в римският храм " Сан Клементе " ( "Св. Климент" ). Смята се, гробът на св. Методий е в градището Микулчице ( Южна Чехия ).



Очаквайте в следващият брой: Част XIII: Държава и църква през втората половина на IX век.




Искрено ваш,