България : Част VIII: "...Дойде отсам Дунава Исперих княз, същото е досега.."

Day 1,638, 09:40 • Published in Bulgaria Bulgaria • by KhanOmurtag

България: Част I: Най-древните пластове на историята.
България : Част II: Загадъчната цивилизация.
България : Част III: Най-древната история на траките
България : Част IV: Тракийските царства
България : Част V: Римското господство
България : Част VI: Под властта на "Новият Рим" [преведено на BG/MKD]
България : Част VII: Древните българи и славяни


Представя: България : Част VIII: "...Дойде отсам Дунава Исперих княз, същото е досега.."



Воден от онаследената традиция, Аспарух превръща гибелта на Стара Велика България в начало. Ражда се най - старата от днес съществуващите европейски държави - България.

1) Кубрат и "Стара Велика България"


Стара Велика България

Сред плеядата от бележити личности в нашата история малцина са онези, на които прилягат определенията "създател", "освободител", "предвестник" ... Кан Кубрат, както никой друг, ги събира в едно. Роден е най-вероятно през 90те години на VI век и принадлежи към династичния род Дуло. Като юноша е изпратен в Константинополм където приема християнството и е близък приятел на император Ираклий ( 610 - 641г.). Кубрат е удостоен с високата титла "патриций", давана и на чужди християнски владетели.
През 631 - 632г. Кубрат отхвърля зависимостта си от Аварския каганат. Той нанася редица поражения на "езичниците", за което е славен във Византия. Мощната държава е наричана от хронистите "Стара Велика (Голяма) България". Границите и се простират до р. Кубан на изток, на север - до Дон и Донец, на юг до Северен Кавказ, на запад - до р. Днепър. В нея живеели и алани, славяни и др. Водещо е племето оногундури, чиито вожд е самият Кубрат. Вероятно в средата на VII век българите се сблъскват с арабската експанзия в Кавказ, което улеснява последвалата хазарска агресия. Кубрат умира около 652 - 653г.
Завещанието към синовете му е да са единни, но под ударите на хазарите наследникът на Кубрат, Бат-Баян, се подчинява на завоевателите. Братята му не успяват да организират обща съпротива и потеглят в различни посоки. Забележително е, че всички те се стремят да продължат българската държавност. Племената на Котраг мигрират на север и създават Волжка България. Алцек се озовава в Италия - отначало във византийски владения, после в кралството на лонгобардите. Кубер, петият син на Кубрат, бяга при аварите, а по-късно се заселва в днешна Македония. От гледна точка на българската, а и на световната история най-важна е ролята на Аспарух, третият син на Кубрат, който създава Дунавска България.



Част от съкровището на кан Кубрат от Малая Перешчепина


2) Древният български Онгъл

Придвижването на запад отвежда българите към Долни Дунав. Според арменската "География" на Анания Ширакаци кан Аспарух се заселва в Дунавската делта, като "...прогонил аварите на запад". Според византиеца Теофан: "...третият от синовете на Кубрат, по име Аспарух, като преминал Днепър и Днестър, по-северни от Дунава реки, и като завзел Онгъла, заселил се между него и онези реки, понеже забелязал, че мястото е защитено и мъчно превземаемо от всяка страна: бидейки отпред блатисто, а от другите страни оградено като венец от реките, то давало голяма сигурност спрямо неприятеля..." Вероятно конкретният смисъл на думата "онгъл" означава резиденцията на Аспарух - големият землен лагер при днешното с. Никулицел . В по-широк смисъл областта на Онгъла е цялото пространство между Дунавската делта и долните течения на реките Прут и Днестър, заето от българите през 70те години на VII век.
Лагерът при Никулицел е първата столица на Дунавска България дори когато Юстиниан II бяга при Тервел ( 705г.).В последствие са изградени и други резиденции - вероятно някъде край Варна, Плиска "аулът" на Дръстър ( Силистра ). Областта на Онгъла дълги векове е заселена с българи. Там и днес живеят бесарабските българи и българите гагаузи.

3) Кан Аспарух - Началото на Дунавска България

От средището си в Онгъла Аспаруховите българи започват нашествия на юг от Дунав. Византия не е в състояние да се противопостави, тъй като през 674 - 678г. Константинопол е блокиран от арабите. След като се освобождава от опасността, император Константин IV Погонат ( 668 - 685г.) предприема мащабен поход срещу Аспарух, мобилизирайки огромни за времето си сухопътни сили и флот. Победата над страшните в онази епоха мюсюлмански завоеватели дава самочувствие на ромеите. Но появата на българите е твърде сериозна опасност и за първи път след 602г. византийската армия предприема поход към Дунав начело със самият император.
Военните действия не се развиват според лпановете на византийците - българите се оттеглят в укрепленията си,а сраженията се проточват без изгледи за успех. Според хрониста Теофан страдащият от подагра Константин, отплава с императорския кораб за лечение, заповядвайки на своите офицери да продължат войната. Обезкуражената армия възприема отпътуването му като бягство и панически отстъпва на юг. Българите реагират светкавично, разбиват ромеите и завземат земите до "така наречената Варна близо до Одесос" и Стара Планина. Тези сражения се водят през лятото на 680г., а действията в Тракия продължават и през 681г. През лятото на същата година император Константин IV моли за мир - Византия се задължава да плаща годишен данък и фактически признава новото статукво на Балканите.


Сребърната фигурка на орел от погребението на кан Асарух при с. Возенесенка, дн. Украйна

Поставените "под данък" т.нар. седем племена са разпложени по границите с Византия и Аварския каганат, имат автономия и свои князе. На северите е поверена защитата на най-важното направление - проходите на Източна Стара планина. Територията на държавата включва Мизия с днешна Добруджа и обширни земи на север от р. Дунав до Карпатите и Днестър - Днепър.
През 687 - 688г. новият император Юстиниан II нарушава мира. След една победа над българите той потегля към Солун и завзема "славиниите". Хиляди славяни начело с вожда Небул са изселени в Мала Азия. На връщане от победоносния си поход Юстиниан е нападнат в родопите от българските сили и "... едва успял да премина, като голяма част от войската му била избита, а мнозина ранени..." Ударът вероятно е дело на Аспарух в подкрепа на Кубер.
Около 700 - 701г. Аспарух загива във война с хазарите, а споменът за него е жив дори през XI - XII век. Традицията го превръща в епически герой, изградил Плиска и Дръстър, както и "...велик презид ( вал ) от Дунава до морето" за защита на своя народ.

Съкровището от Малая Перешчепина

Съкровището е открито случайно през 1912г., се пази в прочутият музей "Ермитаж" в Санкт Петербург. То съдържа скъпоценни византийски,персийски и български съдове, владетелски скиптър, рог, златен меч, колчани, огърлица от златни монети, златна тока от колан на византийски патриций и други предмети ( 25 кг злато и 50 кг сребро ), включително три пръстена печати с монограми: " На патриция Ховрат ( Кубрат )"


Кан Аспарух разбива ромеите при Онгъла

Онгъла
Името "Онгъл" е обяснявано по различен начин, но най - вероятно хронистите са предали думата "ъгъл" в старобългарското произношение. Лагерът при Никулицел е правел впечатление на различни наблюдатели още от XIX век, но ведва археологът Карел Шкорпил разкрива неговата връзка с Аспарух и събитията от 680г.

Гробът на Аспарух

През 1929г. украински археолози попадат на прабългарски погребален комплекс при с. Вознесенка на р. Днепър ( днес в чертите на гр. Запорожие, Украйна ). Сред богатите гробни дарове, принадлежели на могъщ владетел, е и сребърната фигурка на орел ( връх на пленено византийско знаме!) с монограм "Еспор" ( или "Петрос"). Както е известно от Българският апокрифен летопис, Испор цар загива в бой с измаилтяните ( хазарите ).



Очаквайте в следващият брой: Част IX: Познатият и непознат VII век




Искрено ваш,