Join the new world

България: Част I: Най-древните пластове на историята.
България : Част II: Загадъчната цивилизация.
България : Част III: Най-древната история на траките
България : Част IV: Тракийските царства


Представя: България : Част V: Римското господство




Българските земи са изключително богати на паметници от епохата на Древния Рим и създадената в хода на завоеванията огромна империя. Някои от значимите събития, както и видни личности на тогавашния свят, са свързани по един или друг начин с тракийските провинции.


1) Римското завоевание.

Стъпвайки на Балканите, римските легиони завладяват илирите, подчиняват гръцките полиси, унищожават в три войни антична Македония (168г. пр.Хр.). Известни са три големи кампании на римската армия срещу траките, предвождани от Лукул (72 - 71г. пр. Хр.), Гай Антоний (10 години по-късно) и Гай Октавий (баща на създателя на империята Октавиан Август), който ръководи армията през 59г. пр. Хр. Едва през 29 - 28г. пр. Хр. Дунавската равнина ( римската провинция Мизия ) е завладяна от прочутия Марк Крас, който действа с изключителна жестокост.

Римски легионерски меч гладиус в ножница.

Ловката политика на Рим въвлича тракийските владетели в братоубийствени вражди, най-вече между одриси и беси. Съюзното, на практика васално на Рим Одриско царство е управлявано от Реметалк I ( 16г. пр. Хр. - 14г. сл. Хр.) и влючва земите между Мраморно море, Дунав, Черно море и Софийското поле. След смъртта му държавата е разделена между неговият брат Раскупорис и сина му Котис, съответно на север и на юг от Стара планина. Опитът на Раскупорис да отхвърли римската власт е неуспешен. Въстанието на бесите, водено от жреца Вологес, е потушено след четиригодишна съпротива (15 - 12г. пр. Хр.). Последваният одриски цар Реметалк III е жертва на заговор по времето на император Клавдий (45г. сл. Хр.). Едва тогава Тракия е превърната в римска провинция.


Римска надгробна стена с изображение на тракийски конник.

2) Спартак
В продължение на повече от две хилядолетия най-яркият символ на човешкото свободолюбие си остава тракиецът Спартак от племето меди ( в района на днешния гр. Сандански ). В сражение с римляните той е пленен и включен в съюзна военна част. Спартак успява да избяга от ненавистната му служба, известно време се подвизава като "разбойник", но отново попада в плен и е продаден в робство. Заради войнските му умения е изпратен в гладиаторската школа на Лентул Батиат в Капуа. През 73г. пр. Хр. храбрият тракиец организира бягството на 78 гладиатори, слагайки началото на най-известното въстание в световната история.
Срещу укрилите се в кратера на вулкана Везувий бунтовници е изпратен трихилядният отрят на претора Клавдий Глабер. С въжета, сплетени от диви лози, гладиаторите се спускат от тристаметров отвесен склон,нападат и разбиват римската войска. Срещу тях е изпратен преторът Вариний, но Спартак предвидливо отстъпва към богатата област Лукания. Той организира и въоръжава хората си, като постепенно изгражда истинска армия. Следват две победни години за армията на Спартак и ужас за Рим, който вижда в лицето на храбрият тракиец "новият Ханибал". Тежки поражения търпят дори изпратените от Сената тогавашни консули Луций Публикола и Лентул Клодиан. Пробил си път до Алпите, неизвестно защо Спартак не напуска Италия, а изненадващо потегля назад. Така самият Рим се оказва под директна заплаха! Сенатът избира за претор Марк Лициний Крас, който с новосформирана армия от опитни войници и ветерани постига надмощие. Сенатът нарежда на прочутите пълководци Гней Помпей от Испания и Луций Лициний Лукул от Мала Азия веднага да се завърнат в Италия със своите армии. Научавайки това, Спартак достига Региум ( дн. Реджо ди Калабрия ), за да се прехвърли в Сицилия. Вероятно подкупени, киликийските пирати, които е трябвало да прехвърлят с корабите си въстаническата армия, се отмятат. С отчаяна смелост Спартак пробива римската блоката - целта му е Бриндизиум ( Бризинди ), откъдето да се прехвърли в Гърция или Илирик, близо до родната Тракия. Въстаниците са застигнати от превъзхождащия ги противник, а раненият Спартак слиза от коня и опрян на коляно се бие до последния си дъх.


Бронзова статуетка на гладиатор I - IIIв.

Въстанието на Спартак, който успява от разнородна, трудно подаваща се на дисциплина човешка маса ( според римския историк Апиан - 70 хиляди души ), да организира боеспособна армия, е сред феномените на древната история. Спартак прави могъщия Рим безпомощен в самото му сърце - Италия, и то във времето, когато римляните изграждат своето "световно господство".

3) Римската власт по българските земи.
При династиите на Антонините (96 - 192г.) и Северите (193 - 235г.) Тракия, Долна и Горна Мизия се нареждат между цветущите римски провинции с богати градове: Филипопол ( Пловдив ), Августа Траяна ( Стара Загора ), Сердика ( София ), Найсус ( Ниш ), Пауталия ( Кюстендил ), Дуросторум ( Силистра ), и др. Израстват и нови центрове, като Марцианопол ( Девня ), Никополис ад Иструм ( до Велико Търново ), Нове ( Свищов ), Рациария ( Арчар ), Ескус ( Гиген ) и др. Тракийските земи привличат заселници от Мала Азия, Сирия, Юдея, както и римски "ветерани". Строят се великолепни пътища, създадена е система на комуникации, която превръща земите на днешна България в център на интензивен икономически и културен живот. Същевременно се осигурява бързото придвижване на римските легиони от Италия и Централна Европа към Мала Азия или дунавската граница.


Римски легионерски шлем


Глава на император Гордиан III - IIIв.

Римската държавност, протичащите демографски и етнически контакти налагат латинския език, особено на север от Стара планина. В земите на юг и по Черноморското крайбрежие господстват гръцкият език и елинската култура. Езикът и автентичните традиции на траките се запазват в Мизия и главно в планинските райони. Вероятно в продължение на векове траките са били двуезични, говорейки своя език и латински, съответно и/или гръцки.


Развалините на древния Абритус.


Реорганизациите
За да укрепят властта си, римляните правят редица реорганизации в завладените земи. Мизия е разделена на Горна ( днешна Северозападна България и Сърбия ) и Долна Мизия ( от р. Цибрица до делтата на Дунав ). Въвеждайки своя държавен модел, Рим постепенно изоставя насилието,а до началото на II век се запазват зони на тракийска автономия. През 101 - 102г. император Траян сломява даките, с което границата е преместена до Карпатите.

Идеите на Спартак.
Благородният тракиец не е действал, воден единствено от жажда за свобода и отмъщение. Изказани са предположения,че Спартак е бил под влияние на някои тогавашни философски идеи за изграждане на справедливо общество ( Антипатер от Тарс, Гай Блосий, Аристоник от Пергам и др. ), прилагани в някаква степен и в самия Рим от братята Гракхи.

Войните с готите
ОТ средата на III век Римската империя започва войни с германския народ готи. През 270 - 272г. Рим е принуден да се оттегли от Дакия ( едноименната провинция е "преместена" териториално в днешна Северозапазна България ), с което тежестта на удара се концентрира в нашите земи. Глобалната криза в Римската империя има своето място и на Балканите, а реформите на император Диоклициан ( 284 - 305г. ) ги поставят в източния дял на държавата.


Очаквайте в следващият брой: Част VI: Под властта на "Новия Рим"




Искрено ваш,