Join the new world

България: Част I: Най-древните пластове на историята.
България : Част II: Загадъчната цивилизация.
България : Част III: Най-древната история на траките
България : Част IV: Тракийските царства
България : Част V: Римското господство
България : Част VI: Под властта на "Новият Рим" [преведено на BG/MKD]






Представя: България : Част VII: Древните българи и славяни

Нашите предци, древните българи ( прабългарите ) и племената на югоизточните славяни, играят важна роля в европейските процеси през IV - VIIв. Те създават помежду си военнополитически контакти, които имат своето отражение върху по-късните събития от нашето минало.

1) Прабългарите

Основа на бъдещата българска държава са прабългарите. В симбиозата им със славяните и античното население на Мизия, Тракия и Македония се ражда българският народ. Днес не може да се уточни точно съотношение на тези етноси, но наложената представа за "шепа прабългари в славянското море" и "пълното изчезване" на старото на селение е далеч от истината.


Прабългарски тежковъоръжен войн и славянин

Произходът и ранната история на прабългарите са в основата на много спорове и различни хипотези. Някогашните теории за тяхната идентичност с хуните и угро-фините са изоставени, оспорва се и дълго доминиралата теза за техен алтайски ( тюркски ) произход. Етногенезисът на българите е свързан с древното индоевропейско ираноезично населени в Средна Азия ( тохари, сармати, динлини и др.). Сигурните данни за тях се появяват при заселването им в района на Северен Кавказ, Каспийско и Черно море. Българите имат разнообразно стопанство, в което важна роля играе номадското скотовъдство. Практикуват се земеделие, имат занаяти, строителни традиции, дори свой календар.


Прабългарски амулет


Бронзова розета от Плиска с рунически надпис, IX век.

През II век една българска общност начело със своя вожд Вунд се заселва на арменска земя поради размирици в родината и. Първото споменаване на българите като утвърден, познат народ в римо-византийските източници е от 354г. Част от българите са увлечени от хуните в движението им на запад. След смъртта на Атила ( 453г. ) и края на неговата "степна империя" те играят съществена роля като съюзници или противници на Византия. Водещи през V - VIв. са племената кутригури и утигури. Кутригурският кан Заберган е противник на Византия, която използва срещу него владетеля на утигурите Сандилх. През 557г. Заберган навлиза дълбоко във византийските земи. Разединени в средата на Vв., българите попадат под властта на аварите, част от тях - на западните тюрки. В началото на VIIв. водещо става племето оногондури начело с Органа, регент на своя племенник Кубрат.


Moдел на Юрта с графитни рисунки от Девня, VIII - IX век.

2) Българските славяни

Славяние в края на VI и първите десетилетия на VIIв. се заселват на юг от Дунав, са част от големия индоевропейски масив, познат на римските автори от I-IIвек под името "венеди". Югоизточната им група, т.нар. български славяни ( византийците ги наричат "славини" ), притежават езикови и културни характеристики, отличаваща ги от близките до тях сърби и хървати. Славините стават съседи на Византия през Vв. При юстиниан I Велики ( 527 - 565г. )империята води тежки войни в Северна Африка, Италия и срещу персите, което я прави уязвима за зачестилите славянски нашествия. Строителството на десетки крепости по южния бряг на р. Дунав, покрай проходи и пътища забавя колонизацията, но не спира дръзките набези.


Славянска керамика - гърне урна от с. Дол, тавичка от с.Гарван и др.

Появата на Аварския каганат засилва славянския натиск на юг. Славяните, в някои случаи заедно с аварите провеждат пет мащабни обсади на Солун ( 586, 504, 615 - 616, 618, 677 - 678г. ), като използват стенобойни машини и големи "еднодръвки" ( едномачтови кораби ). След 592г. император Маврикий предприема мощни военни удари на север - своебразен опит за реванш против славянската инвазия и арабите. Ромеите нанасят поражения на славяните отвъд Дунав, но кампанията е закъсняла. Бунтът начело с узурпатора Фока ( 602 - 610г. ) руши граничната отбрана. При император Ираклий ( 610 - 641г. ) империята води тежки войни с перси и араби. Славянското заселване става необратимо. В земите до Бяло море, отчасти в днешна Албания и Косово, се заселват т.нар. седем племена - севери, тимочани, моравци и браничевци, стримонци , тонзвити ( по Тунджа ), берзити, драговити, ваюнити ( в Албания и Епир), сагудати и велегизити ( в Тесалия и Атика), ринхини и смолени (в Родопите), езерци и милинги ( в Пелопонес ) и др. Част от тези племена са подчинени от Византия, но след 680г. пред този процес се появава мощна преграда - българската държава.


Славянско селище

3) Аварите в българската история

Произходът на аварите е сходен с прабългарския - европеидна основа с присъствие на алтайски и други елементи от Средна Азия. В началото на VIв., победени от тюрките ( тюркутите ), аварите мигрират към Северното Черноморие. Разединени през VIв. прабългари попадат под тяхната върховна власт. Император Юстиниан отхвърля предложението на аварите да се заселят в днешна Добруджа, като ги насочва към Панония. През 568г. те завладяват обширни земи в днешна Унгария, Трансилвания, отчасти Словакия и т.н. Могъщият Баян, създателят на Аварския каганат в Средна Европа, се превръща в основна заплаха за Византия от север. Той покорява славяните между карпатите и Дунав, част от състава на армията му са прабългарите кутригури. През 582г. аварите превземат Сингидунум ( Белград ) и започват нападения срещу Византия.


Аварска сабя.

Империята е заставена да плаща колосални данъци ( отначало 60, в последствие 80, 100 и дори 120 хиляди златни монети ), възлизащи на десетина процента от финансовите и ресурси. Под натиска на нашествениците големи маси славяни се заселват на юг от Дунав.


Име и религия

Има различни хипотези за името "българи", базирани върху думи от тюркски, монголски, германски, угро-фински езици. Една от най-старите свързва народностното име с името на р. Волга, следват предположения за понятия за планинци, бунтовници, тотемно название и т.н. Най-приемливо е името "гълбари" да се свърже с древно индоевропейско понятие за "хора", "народ", "роднини" и т.н. подобно на етимологията на "славяни" ( "словени" ) - хора, които говорят с едни и същи слова, "словесни", разбиращи се помежду си. За религията на прабългарите се знае твърде малко. Твърдението, че те са почитали бог Тангра/Тенгри, върховното божество на алтайските народи, не е доказано. Дори да са използвали понятието "Тангра", българите са влагали в него друго съдържание. Има данни,че вярата им била сходна с древната религия на персите - зороастризмът. Наличието на капища ( храмове ), каменни жертвеници ( олтари ), жреческо съсловие и т.н. свидетелстват за развита религиозна система.


Славянските и аварските нашествия.

Нашествията на авари и славяни през VI-VIIв. нанасят страшни поражения - разрушени са редица дунавски крепости, антични градове, като Нове, Никополис ад Иструм, Томи, Одесос.. Апогеят на аварската агресия е през 626г., когато заедно с подчинените им прабългари и славяни обсаждат Константинопол съгласувано с персийската атака откъм Мала Азия. Провалът на грандиозната кампания отслабва аварската мощ,но заплахата на Балканите остава осезаема. Когато през 631 - 632г. кан Кубрат отхвърля аварската зависимост, българите в самият каганат се опитват да овладеят върховната власт ( 635г. ). Взаимната вражда продължава при Аспарух, за да достигне до завладяването на източните аварски земи от Крум и Омуртаг през IXв.


Политическата организация.

Славяните започват да изграждат своите политически традиции. Коалициите между племената са нетрайни, князете изпъкват като военни предводители, силна остава ролята на старейшините и народното събрание ( "вече" ). Във византийските източници по-често се споменават "славиниите" в съседство с големият град Солун. Известни са и техните князе, Хацон, Первунд, Акамир ( в края на VIIIв. ),пелопонеската "архонтиса" Данилида ( средата на IXв. ) и други. "Архонт" на "Славиния" е бъдещият просветител Методий. В голямта си част славяните, приобщени към българската държава, придобиват самосъзнание на българи. Единствено групи, останали в географски отдалечени райони ( Пелопонес ), са "славини" дори и през XV - XVIв., когато са окончателно асимилирани.




Очаквайте в следващият брой: Част VIII: ".. Дойде отсам Дунава Исперих княз, същото е досега..."




Искрено ваш,