Join the new world

България: Част I: Най-древните пластове на историята.
България : Част II: Загадъчната цивилизация.
България : Част III: Най-древната история на траките
България : Част IV: Тракийските царства
България : Част V: Римското господство
България : Част VI: Под властта на "Новият Рим" [преведено на BG/MKD]
България : Част VII: Древните българи и славяни
България : Част VIII: "...Дойде отсам Дунава Исперих княз, същото е досега.."
България : Част IX: Познатият и непознат VIII век
България : Част X: Подем на държавната и военната мощ



Представя: България : Част XI: България - "велика сила" в Средновековна Европа


Постигнатите победи и курсът към реформи, започват от кан Крум, намира своето продължение при неговите наследници. Политиката на Омуртаг, кавхан Исбул и Пресиян I очертава мястото на България като мощен фактор в европейския IX век.

1) Кана сюбиги Омуртаг.


България при кан Омуртаг и неговите наследници.

Омуртаг ( 814/15 - 831г.), синът на Крум, е сред най-забележитите български държавници. Между Византия и България е сключен т.нар. " дълъг мир " ( със срок от 30 години ) - договори от подобен тип империята слючва само с равностойни държави. Това позволява на Омуртаг да предприеме активни действия в други посоки и да фокусира вниманието си върху вътрешните реформи. През 20те години на IX век Омуртаг със сухопътни сили и създадена вероятно от него дунавска флотилия покорява напълно аварските земи до р. Тиса. Под българска власт попадат нови славянски племена. При този владетел за първи път е регистрирана титлата " кана сюбиги ", която може би отразява завладяването на Аварската "империя". В идейнополитически план тази победа дава основание на българските владетели да претендират за върховенство над народите, чиито господари са били аварите ( сърби, хървати, славяните по Средния Дунав и т.н.). Това предизвиква реакцията на Франкската империя, която привлича на своя страна князете на абодрити, браничевци и тимочани. Омуртаг действа незабавно, прогонва изменниците и назначава управители, подчинени директно на Плиска. Дунавската флотилия опожарява франкските селища по р. сава и Средния Дунав ( 824 - 831 ), а Западната империя е заставена да преговаря с България. Завоеванията на Омуртаг се помнят векове наред - в по-късни унгарски хроники се говори за " Великият кан , който завладял Панония и чиито потомци управлявали българската държава през X - XI в. По времето на Омуртаг е водена война и с изпадналия в криза Хазарски каганат, а българите помнят старата си родина и имат трайни интереси в Северното Черноморие.
Омуртаг не пропуска възможността за намеса във върешните работи на Византия. През 823г. той разгромява обсадилите Константинопол въстаници на Тома Славянина. Така оказва помощ на византийското правителство и предотвратява евентуален " завой " на някои славянски племена към император от славянски произход.


Сюлейманкьойският надпис на кан Омуртаг.

Царуването на Омуртаг е време на реформи и културен подем. Възстановената от пожарищата Плиска придобива монументален облик със своите каменни стени, дворци, езически храмове, бани. Разгръща се строителството на каменни крепости - при с. Хан Крум ( Шуменско ), на дунавския остров Пъкуюл луй Соаре, Слон в Карпатите, Калфа на р. Днестър и др. ПРи Омуртаг традицията за отбелязване на паметни събития и личности с надписи върху камък достига своя апогей. Изсечена е и серия златни медальони с образа на хана.


Златен медальон на кан Омуртаг.



2) Кавхан Исбул и малолетните наследници на Омуртаг.

След смъртта на Омуртаг двамата последователно царували владетели, Маламир ( 831 - 836г.) и Пресиян I ( 836 - 852г.), са малолетни, поради което за около две десетилетия държавната власт е в ръцете на техния регент кавхан Избул. Най-вероятно Избул е от поколението на Омуртаг, т.е. поемайки властта, той притежава солиден административен и военен опит.
Около 831 - 832г. Византия нарушава мира, а войските и опустошават граничните български региони. Избул, който води със себе си малолетния Маламир, нахлува дълбоко в Тракия, като превзема редица крепости около Одрин, след което по течението на Марица се насочва към Филипопол. След преговори с първенците на града той е присъединен към България. Конфронтацията с империята засяга и вътрешните работи. Приемането на християнството от първородния син на Омуртаг, Енравота-Боян, е възприето негативно от знатните българи. Още при своя баща той е лишен от правото да наследи престола, а около 835г. е екзекутиран. Историческите източници приписват това на кан Маламир. Надали може да има съмнение, че такива важни дела са решавани не от малолетния владетел, а от могъщият регент Избул.
През 836г. младият Маламир неочаквано умира. Наследява го малолетният Пресиян I, син на брат му Звиница, който също не е между живите. Държавната власт остава в ръцете на кавхана, който продължава своята политическа линия. През 837г. българсктите войски начело с Избул проникват в Родопите и в Беломорието. Тук те подпомагат въстанието на славянското племе смолени срещу Византия. От един надпис се предполага, че кавхан Избул е предприел настъпателни действия и срещу Солун, вторият по важност град във Византийската империя. По време на този поход византийските пленници в отвъддунавските земи вдигат бунт. Срещу тях действа комитът на Дръстър, който вика на помощ маджарите, но не постига успех. С кораби, изпратени им от Византия, ромеите се завръщат в родината си. Сред тях е и бъдещият император Василий I Македонец.

3) Кан Пресиян I


Най-вероятно в края на 30те години на IXв. кан Пресиян става пълнолетен и поема в ръцете си държавната власт. По онова време кавхан Избул или вече не е между живите, или е в напреднала възраст.
Около 839 - 840г. Пресиянзапочва тригодишна военна кампания на запад срещу сърбите. За нея налучаваме от Константин Багренородни ( средата на X век ), според когото българите претърпели големи загуби. Наред с това кан Пресиян подкрепя хърватския княз Ратимир, но среща противодействието на Германската империя. България все повече играе роля на централноевропейски фактор. Действията в Сърбия и Хърватия наред с конкретните задачи вероятно целят да подсигурят успеха на българското настъпление в днешна Македония. През 845г. Пресиян изпраща дипломатическа мисия при император Людвик Немски. Осигурил си неутралитета на Германия, той преминава към активни действия на югозапад. Не са известни подробности, но към 850г. в българската теротироя влизат не само земите в Македония, но и част от днешна Албания.Това чувствително териториално разширение става с участието и на потомците на Куберовите българи и местните славяни. Около 851г., малко преди смъртта на Пресиян, византийска мисия начело с логотета Теоктист идва в Плиска за преговори с българския владетел. Изходът им е неизвестен, но така или иначе империята е трябвало да се примири с поредния успех на своята северна съседка.

Вътрешните реформи

Едно от най-сериозните начинания на Омуртаг са вътрешните реформ, чиято цел е централизация на държавата. Налага се административно-териториалният принцип - държавата е разделена на община " вътрешна област " и девет провинции ( комитати ). По този начин племенната автономия отива в миналото

Златното прабългарско съкровище от Над Сент Миклош - дн. Румъния.

Докум и Диценг
Според някои средновековни паметници Крум е населден за кратки периоди от време от един или двама владетели - Докум ( брат или син на Крум ) и Диценг. Първият скоро умира. Вторият е победен от ромеите, след което подлага на репресии християните византийци, преселени в България от Крум. Диценг ослепява, а хората му го удушават с въже, което може да се тълкува като ритуално цареубийство.

Пресиян
Първоначалната форма на името е "Персиан", буквално "персиец" - отглас на чувството за родство на прабългарите с древна Персия. То е изключително устойчиво в българския елит и владетелския род - в края на X в. Иван Владислав кръщава така своя първороден син Пресиян II.

България - "Велика сила"
Наред с военните и политически акции Избул продължава строителната дейност - изгражда водопровод в Плиска, чието откриване става с празненства и богати угощения на жителите на столицата. Политиката на Крум, Омуртаг и Избул утвържава България като третата европейска "велика сила" редом с Византиийската и Франкската империя.


Извзето и обработено от издание на "Дневен труд"

Очаквайте в следващият брой: Част XII: Началото на християнска България.




Искрено ваш,