България : Част IX: Познатият и непознат VIII век

Day 1,640, 09:52 Published in Bulgaria Bulgaria by KhanOmurtag

България: Част I: Най-древните пластове на историята.
България : Част II: Загадъчната цивилизация.
България : Част III: Най-древната история на траките
България : Част IV: Тракийските царства
България : Част V: Римското господство
България : Част VI: Под властта на "Новият Рим" [преведено на BG/MKD]
България : Част VII: Древните българи и славяни
България : Част VIII: "...Дойде отсам Дунава Исперих княз, същото е досега.."


Представя: България : Част IX: Познатият и непознат VIII век



Българската държава на Дунав укрепва, а при кан Тервел е вече солиден фактор в международната политика. Тя надмогва последвалата вътрешна криза, възвръща военната си мощ и обръща поглед към Куберовите българи и славяните извън своите предели.

1) Кубер и "Втората България" на Балканите.

Във времето, в което се ражда Първото българско царство, на Балканите се появява... още една България! Кубер вдига бунт против аварите. Със своите съседи и "сермисианите" ( потомци на отвлеченото от аварите византийско население ) той се заселва в т.нар. Керамисийско поле ( района на Битоля и Прилеп . Каганът се опитва да върне бегълците, но е разбит в няколко сражения. Силите на Кубер са по-малочислени в сравнение с мощта на Аспарух, поради което е принуден да признае върховенството на византийския император. Още през 688 - 689г. между двете прабългарски груби съществуват контакти и общи действия. Проучванията на археолозите показват, че през VII - IX век в поречеието на Вардар и околните земи няма масово присъствие на славяни, а именно на Куберови българи. Те създават укрепени аули край Прилеп, Девол и на други места.
В новите земи Куберовите българи влизат в тесни връзки със славяните от Солунско. Около 695г. Кубер дори се опитва без успех чрез своя приближен Мавър да вземе Солун. В резултат на това група българи, за чиито вожд Византия признава Мавър, са разселени от Византия по Струма и в Родопите.


България при кан Аспарух и кан Тервел

2) Тервел - Кан на българите и кесар на ромеите ( 701 - 721г.)

При Тервел, една от най-забележителните личности в българската история , държавата укрепва. През 705г. синът на Аспарух се намесва във вътрешните работи на Византия - с българска военна акция император Юстиниан II е въстановен на престола. От надпис при Мадарския конник се знае, че "чичовците" ( Куберовите българи ) отказват да подкрепят Юстиниан заради действията му против тях през 688 - 689г.


Оловен печат на кан Тервел

В знак на благодарност Юстиниан провъзгласява Тервел за Кесар ( "цезар" ), втората по ранг титла в имперската йерархия - безпрецедентен случай в Средновековна Европа. Българите получават територията между Стара планина и Странджа ( областта Загоре) , годишен данък, богати дарове. Подобно на дядо си Кубрат, Тервел също е християнин. Опитът на Юстиниан да си върне отстъпените земи завършва с неуспех при Анхиало ( 708г. ). През 711г. Тервел изпраща военна помощ на императора срещу неговия съперник Филипик Вардан. Това не спасява Юстиниан, но на българите е позволено да се върнат в родината си. През 712г. Тервел отново се намесва във византийските дела, като достига до стените на Константинопол. Скоро Филипик е свален от престола и заместен от Анастасий II ( 713 - 715г.). При следващия василевс Теодосий III ( 715 - 717г.) България и Византия сключват договор с важни политически и търговски каузи. ( 716г.). Българската територия на юг е разширена, остава в сила годишния данък, двете страни се задължават да си предават взаимно политическите бегълци. Повече от век българските владетели смятат договора от 716г. за еталон в отношенията с империята.
Ролята на България в отблъскването на арабската експанзия през 717 - 718г. е изключителна. Победата над ислямските завоеватели намира силен отзвук в християнския свят, а българската победа без преувеличение има световноисторическо значение. В началото на арабската обсада българите подкрепят бившия император Анастасий II, заточен в манастир край Солун, срещи възцарилия се наскоро Лъв III Сириец ( 717 - 741г.). Инициативата е на "чичовците", но под егидата на Тервел. Сведенията за българския политически живот до средата на VIII век са оскъдни. При Кормесий ( 721 - 738г.), син на Тервел, отношенията с Византия са мирни. Така е и при неговия наследник Севар ( 738 - 754г.)

3) България в средата на VIII век.

Около 753 - 754г. Кормисош (от рода Вокил) сваля династията Дуло. Започва династична криза, усложнена от деветте похода на енергичния византийски имератор Константин V Копроним ( 741 - 775г.) срещу България. Мирът е нарушен през 755г., когато Византия заселва военни колонисти и строи крепости в граничната зона. В отговор българите нахлуват дълбоко в Тракия, но търпят поражение. С удари срещу славяните Константин V си осигурява плацдарм за агресия срещу България.
Още при първия византийски поход ( 760г.) флот от 500 кораба дебаркира в Дунавската делта и опустошава земите около Онгъла. Императорът достига Веригава ( Ришкия проход ) със сухопътните сили. Авангардът му е унижтожен от армията на кан Винех ( 756 - 762г.), но при Маркели ( до днешен Карнобат )българите търпят тежко поражение. Загубени са придобивките от 716г., а собствените деца на Винех стават византийски заложници. Владетелят е убит, а на власт идва младият и войствен Телец ( 762 - 763г. ) от рода Угаин. Той напада пограничните византийски крепости, да търси реванш. На 30 юни 763г. в полето на Анхиало ( днешно Поморие ) българите са победени. Според патриарх Никифор нещата не са еднозначни, като "...почти цялата ромейска войска,стана храна на скитския ( български ) меч.." Така или иначе Телец е свален и убит.
Отстъпчивостта на новият кан Сабин ( 763 - 764г.) предизвиква взрив от недоволство : "Чрез тебе България ще бъде поробена от ромеите!" Той бяга във Византия, Умор ( от рода Угаин ) управлява едва 40 дни и на власт идва Паган ( 764 - 765г.) При преговори край Анхиало Константин V настоява българите да върнат престола на Сабин - предложение, което среща категоричен отказ. Същевременно византийски отряди залавят княза на северите Славун и Християн, водач на биещи се на българска страна византийски "скамари" ( разбойници ). Самият Константин нахлува до Камчия, опожарявайки аулите. При тези неуспехи Паган решава да избяга по море през Варна, но е убит. Новият кан Токт ( 765 - 766г.) загива в продължаващите междуособици, които са прекратени едва с възцаряването на Телец ( 766 - 777г.)
През юни 766г. императорът започва поход с 2600 кораба, но те търпят корабокрушение край нос Емине. Поредният удар е през лятоот на 774г. - с 2000 кораба Константин V дебаркира край Варна, но изненадващоо сключва мир. Явно, императорът е респектиран от възстановената през изминалите осем години военна мощ на противника. Самият Телериг прави неуспешен опит да навлезе в Македония ( 774г. ), заради предателство. С хитрост той разкрива и наказва със смърт византийските агенти в Плиска ( 775г.), но по-късно сам е принуден да търси убежище в империята.

4) Кан Кардам ( 777 - 802г.)

Дори при оскъдните сведения за онази епоха Кардам изпъква като един от великите български владетели. Империята изоставя агресивната политика, но продължава да се готви за война. През 784г. императрица Ирина, регентка на малолетния Константин VI, прави обиколка в Тракия и обновява Верея ( Стара Загора ), давайки и своето име ( Иринуполис ). Няколко години по-късно обаче стратегът Филит е разбит от българите, когато навлиза в поречието на Струма ( 789г.). Очевидно Кардам продължава политиката на Тервел и Телериг към земите, населени със славяни и Куберови българи.
През април 791г. българският кан нахлува във Византия, стигайки до Одрин. След кратко сражение ромеите бягат към столицата си. В отговор Константин VI предприема наказателен поход, но при Маркели търпи тежко поражение ( 20 юли 792г.). През 796г. Кардам иска договорения данък, заплашвайки да нахлуе до " Златната врата " на Константинопол. Императорът отвръща арогантно: "Ти си стар, не искам да се мориш чак до тук. Аз ще дойда до Маркели, а ти излез насреща..." Двете армии се срещат при крепостта Версиникия, но до сражение не се стига. Мирът е възстановен. Навярно при Кардам започват първите действия срещу изпадналия в криза Аварски каганат.


Кан Кардам разбива ромеите при Маркели

Разгромът на арабите

През 717г. огромна арабска армия и флот, водени от Маслама, брат на халифа Сюлейман, обаждат Константинопол. Българските удари оставят корабите без продоволствие. Хронистът Михаил Сирийски разказва, че арабите се страхуват повече от българите, отколкото от ромейската армия. Решителното сражение е през лятото на 718г.,а смятаните за непобедими ислямски завоеватели търпят чудовищни загуби. Българите избиват 22 хиляди, а според западните автори 32,000 араби, което слага край на обсадата.

Битката при Маркели

Една незаслужено подценявана българска победа е извоювана от Кардам при Маркели на 20 юли 792г. Ромеите правят опит да нахлуят на север от Балкана, но Кардам изненадващо ги пресреща и въвлича в засада. Загиват или падат в плен хиляди войници, по време на боя император Константин VI е уловен с аркан ( примка ) и едвам успява да се спаси.



Извзето и обработено от издание на "Дневен труд"



Очаквайте в следващият брой: Част X: Подем на държавната и военната мощ




Искрено ваш,