Join the new world

България: Част I: Най-древните пластове на историята.
България : Част II: Загадъчната цивилизация.
България : Част III: Най-древната история на траките
България : Част IV: Тракийските царства
България : Част V: Римското господство
България : Част VI: Под властта на "Новият Рим" [преведено на BG/MKD]
България : Част VII: Древните българи и славяни
България : Част VIII: "...Дойде отсам Дунава Исперих княз, същото е досега.."
България : Част IX: Познатият и непознат VIII век
България : Част X: Подем на държавната и военната мощ
България : Част XI: България - " Велика сила " в Средновековна Европа
България : Част XII: Началото на християнска България.




Представя: България : Част XIII: Държава и църква през втората половина на IX век.



След покръстването започва изграждане на най-важните духовни и културни институции. Правото на собствена църква ( архиепископия, по-късно патриаршия ), образование на роден език и книжовни средища е свидетелство за умелата политика на княз Борис - Михаил и за подема на българското общество.


Страница от Енинския апостол - старобългарски кирилски паметник от XIв.

1) Създаването на българската църква.

Още с първите си действия княз Борис се стреми към автокефална ( независима ) църква. "Посланието на патриарх Фотий до българския княз Михаил", четено векове наред от монарсите в цяла Европа, съдържа ценни съвети, но не дава отговор на този въпрос. Тогава князът предприема оживен диалог с Римската курия. През 866 - 870г. в България действа папска мисия, оглавявана от епископи. Борис се сира на силната фигура на еископ Формоза Портуенски за духовен глава, но среща отказ. На 4 март 870г. в резултат на гъвкава дипломация България се сдобива със своя архиепископия. Неин пръв предстоятел е Йосиф ( Стефан ). Макар че все още не е автокефална, тя се ползва с широка автономия, особено след замяната на гръцкото духовенство с българско и въвеждането на родния старобългарски език.


Печат на архиепископ Георги, IXв.

2) Учениците на светите братя в България.


Св. Седмочисленици - митиатюра от Симеоновия сборник, нач. на Xв.

Смъртта на Методий е последвана от разпадане на Моравската мисия. Княз Святополк се огъва под натиска на немското духовенство. Новият архиепископ Горазд е свален, по-младите ученици на светите братя са продадени в робство, от което Византия ги откупува. Климент, Наум, Ангеларий тръгват за България, "... за която те отдавна конеели." Управителят на Белград бори-таркан Радислав ги изпраща в Плиска. Княз Борис-Михаил ги приема тържествено "учителите" ( 886г. ), създава им отлични условия за творческа работа, изисква от Византия и другите сътрудници на светите братя. Кирило-Методиевата мисия в почти пълен състав идва в България, за да се превърне в в гръбнак на старобългарската цивилизация. Създадени са две големи просветни средища в Плиска и в Охрид.


Св. Наум Преславски, икона от XIVв., църквата " Св.Климент" в Охрид


Св. Климент Охридски - икона от Охрид, XIVв.



3) Княз Владимир ( 889 -893г.)


Ослепяването на Владимир Расате.

Владимир - Расате, най-големият син и наследник на Борис, променя политическия курс, като влиза в съюз с немския крал Арнаулф. Вероятно Владимир предприема репресивни мерки към представители на духовенството, смятани ( с право или не ) за проводници на византийското влияние. Самият владетел води непристоен живот в разрез с християнските норми. Това подронва позициите на новата вяра, но няма доказателства за връщане на езичеството. Привързаността към "старото време" сближава княза с някогашните противници на неговия баща.
При опасността от вътрешна криза Борис напуска манастира и с верните си хора сваля Владимир. Той е ослепен и хвърлен в затвора, а короната е дадена на Симеон. На църковно-народен събор старобългарският език е утвърден като богослужебен, с което влиянието на византийското духовенство е елиминирано и се създават условия за небивал културен подем. Столицата е преместена от Плиска във Велики Преслав ( 893г.)

"Велика сила" в християнската култура.

За център на архиепископията е определен "древнопросиялият" християнски град Дръстър. Учредяват се епархии, оглавявани от еископи: Видин, Средец, Белград, Срем, Браничево, Ниш, Скопие, Призрен, Охрид, Битоля, Костур, Воден, Мъглен и др. С българо-византийския мир от 927г. Константинопол признава фактическата автокефалия на Българската църква , чиито пръв патриарх е Леонтий. През 893г. Климент Охридски е ръкоположен за епископ и екзарх на "третата част на Българското царство". Изградени са манастирите: "Св. Пантелеймон" край Велики Прислав, при с. Равна, Провадийско , Мурфатлар ( Северна Добруджа ), Дръстър, Девол ( в днешна Албания ), Охрид и др. България заема мястото на третата " велика сила" не само във военнополитически план, но и в европейската християнска култура.


Архиепископската катедрала в Дръстър




Очаквайте в следващият брой: Част XIV: Българският "Златен век".




Искрено ваш,