Join the new world

Already have an account? Login



What is this?

You are reading an article written by a citizen of eRepublik, an immersive multiplayer strategy game based on real life countries. Create your own character and help your country achieve its glory while establishing yourself as a war hero, renowned publisher or finance guru.

България: Част XVI: Държава и общество през X век

Day 1,677, 16:49 • Published in Bulgaria

• by KhanOmurtag

Представя: България: Част XVI: Държава и общество през X век

След сключването на мира с Византия през 927г. българската държава продължава да бъде първостепенен фактор в международната политика. В недрата на обществото се развиват процеси, които имат отражение в тогавашния християнски свят.

1) " В дните на светия цар Петър..."

Оловен печат на цар Петър

Царуването на Петър ( 927 - 969г.) често е определяно като "упадък" за Първото българско царство. Синът на Симеон е упрекван за външнополитическите проблеми, социалното разслоение, "византийската поквара" и т.н. Фактите показват, че като цяло тези упреци са неоснователни.
Постигнатият мир с Византия е резултат от поредната военна акция в Източна Тракия. Този път византийските предложения за мир са приети. В онези години на суша, опустошаването на реколтата от скакалци, глад и обедняване на селячеството мирът е желан и от двете страни. Империята е заставена да направи редица отстъпки. Подисаният "дълъг мир" утвърждава титлите "цар" и "патриарх", съответно за владетеля и за духовния глава на българите. България получава първенство пред всички други държави, а Петър се жени за византийската принцеса Мария - Ирина - безпрецедентен за тогавашна Европа династичен брак. Запазени са почти всички земи, завладени от Симеон, с изключение на някои крепости в Източна Тракия.
Тъй като Петър е много млад, Симеон определя за негов регент Георги Сурсувул, вуйчо на владетеля. Провежданата политика е споделяна от редица други високопоставени българи. Оформя се обаче и кръг от боляри, които не приемат линията на Сурсувул. През 928 и 930г. царските братя Иван и Михаил правят неуспешни опити за преврат. При заговора начело с Михаил - най-големият син на цар Симеон ( неизвестно защо лишен от правото да наследи трона и изпратен в манастир ), се стига почти до гражданска война. Претендентът изненадващо умира, а част от привържениците се укриват във Византия.
През 931г. избягалия от Преслав княз Чеслав Колонимирович с византийска подкрепа отхвърля българската власт в Сърбия. Тежък проблем за България след 30те години на X в. са нашествията на маджарите, бич за почти цяла Европа в онези години. При някои от своите походи те достигат византийските земи, а в някои случаи това става с българско разрешение. През 943г. Добруджа е нападната от печенезите, подбудени от киевския княз Игор. Въпреки проблемите държавата запазва своята територия и респектираща военна мощ. "Дългият мир" с Византия е полезен и за двете страни, но империята нерядко действа във вреда на българите, а реакциите на цар Петър са често колебливи.

Mаджарски воин

Маджарските нападения са повод цар Петър да търси съюз с германския император Отон I. Липсата на резултат и византийската нелоялност са причина царят да сключи договор със самите маджари ( 965г.) Така те получават "коридор" за атаки срещу Византия. Стига се до скандално изостряне на отношенията с новия византийски император Никифор II Фока - изпратените да получат годишния данък български пратеници са изгонени с груби и непристойни обиди ( 966г.) Демонстративната военна акция на Никифор през 967г. е безрезултатна, а при опита за преговори цар Петър остро го обвинява в неспазване на договорите.
Цар Петър често е обект на пристрастни оценки. Настъпилата след смъртта му катастрофа ( 969 - 971г.) обаче се дължи на крайно неблагоприятната военнополитическа обстановка. През XI - XIIв. името на светия цар се превръща в символ на държавността и е приемано от водачите на най-големите въстания против чуждата власт: Петър Делян, Константин -Петър, Бодин и Теодор - Петър.

2) Свети Иван Рилски

Св. Иван Рилски

Най-известният и обичан български светец е роден около 876г. в с. Скрино, Кюстендилско. На 25 годишна възраст поема трудният път на монах и отшелник - отначало обикаля Осоговската планина и Витоша, после се заселва завинаги във Великата Рилска пустиня. Светецът основава Рилския манастир "Св. Богородица" - най-голямата и прочута българска обител. Вестите на нравствената извесеност на св. Иван, за неговите способности на лечител и чудотворец се разнасят из цяла България. Съвети от прочутият мъдрец търси дор ицар Петър. Св. Иван Рилски умира на 18 август 946г., след като "...посял добре (...) и извършил големи и преславни чудеса". Канонизиран е наскоро след смъртта му, а българите са горди, че такова "всесвето светило на света" е просияло в българска земя.

3) "Богунемилият поп" и неговото учение.

Поп Богомил проповядва

Във времето на цар Петър се ражда прочутата през Средните векове "българска ерес" - богомилството, което през следващите векове разпростира своето влияние до Атлантическия океан... Опростенчески е "новопоявилата се зла ерес", както я нарича съвременникът Презвитер Козма, да се отдаде само на неблагополучията при цар Петър - проникване на ереси има още при Борис-Михаил и при Симеон. Често се твърди, че учението е възникнало в Македония. най-българското езичество и преселените от Изтока ереси, най-вече павликянството. След два века още се е помнело, че Богомил е действал в "... Българска Мекедония ( в онази епоха така е наричана Тракия ) при Филиповград" ( Пловдив ).
Появата на богомилството има връзка и с възможността Евангелието да се чете на собствен език. "Лъжеучението" притежава редица оригинални черти - на първо място, умерен дуализъм и подчертан аскетизъм. Още през XIв. богомилските идеи, третиращи изпълнения с несправедливост земен свят като дело на Сатаната ( за разлика от Божието Царство небесно ), излизат извън пределите на България. Те имат изключително въздействие в средновековния свят - френските катари и албигойци, италианските патарени, босненските еретици, руските стриголници и т.н. смятат богомилите за свои учители. Френските им последователи се наричат " бугри " ( "българи" ) по вяра. Тези идеи, които са преследвани от църквата, имат своето отражение в Реформацията и протестантските учения на Запад.

Цар Петър и св. Иван Рилски
Отношението на Петър към св. Иван Рилски често е тълкувано превратно. Обвиненията, че царят мислел повече за царството небесно, отколкото за земните си отговорности и дарявал огромни богатства на църквата са безпочвени. Според историческите източници цар Петър ратува за "скромна" църква - той толерира бедния отшелник св. Иван, а не епископите и богатите манастири. Сходна е политиката ина неговите съвременници, византийските императори Никифор II Фока и Василий II

Мерките срещу еретиците

Българската църква и лично цар Петър вземат решителни мерки срещу еретиците. Най-вероятно на поместен събор богомилите са анатемосани и осъдени на тежки наказания. Свидетелство за безпощадната борба за " чистотатата на вярата " е прочутата " Беседа ... " на презвитер Козма - свобразен наръчник за разобличаване на ересите, преписвана в продължение на векове в руските княжества, в Сърбия и други страни.