България: Част XIV: Българският " Златен век "

Day 1,669, 13:49 • Published in Bulgaria Bulgaria • by KhanOmurtag

България: Част I: Най-древните пластове на историята.
България : Част II: Загадъчната цивилизация.
България : Част III: Най-древната история на траките
България : Част IV: Тракийските царства
България : Част V: Римското господство
България : Част VI: Под властта на "Новият Рим" [преведено на BG/MKD]
България : Част VII: Древните българи и славяни
България : Част VIII: "...Дойде отсам Дунава Исперих княз, същото е досега.."
България : Част IX: Познатият и непознат VIII век
България : Част X: Подем на държавната и военната мощ
България : Част XI: България - " Велика сила " в Средновековна Европа
България : Част XII: Началото на християнска България.
България : Част XIII: Държава и църква през втората половина на IX век.


Представя: България: Част XIV: Българският " Златен век ".


Управлението на цар Симеон Велики бележи апогея на Първото българско царство - военно и политическо надмощие на Балканите, териториеално разширение, забележителен по своята интензивност и прояви културен възход.


1) Цар Симеон Велики ( 893 - 927г.)


Цар Симеон Велики !

Третият син на Борис - Симеон ( "синът на мира" ),е роден през 864г. Получава блестящо образобвание в Магнаурската школа и е известен като блестящ познавач на реториката, философията и "историята на древните", дори като "полугрък" - т.е. "почти равен на великите елини" от древността...След 886г. монахът Симеон се връща в Плиска и се включва в държавната дейност. Събитията от 893г. променят съдбата и на Симеон, и на България.


Част от диадемата от Преславското съкровище, X в.


Златен медальон от Велики Преслав, X в.

През 894г. император Лъв VI премества тържището на българските стоки от Константинопол в Солун, като засяга интересите на търговците, но и авторитета на младия княз. Симеон отговаря с война, която се разраства с включването на маджарите ( унгарците ) на византийска страна. Въпреки победата си над ромеите, князът търпи поражение от северните "варвари". Възпитаникът на византийската "школа" хвърля срещу маджарите техните съседи печенезите. В резултат на това маджарите са принудени да се преселят в Панония. След нова победа над ромеите (896г.) при Булгарофигон войната завършва с успех, което се повтаря в още два конфликта - през 899 и 904г. Българските граници достигат на 20 км от Солун ( свидетелство е граничният Наръшки надпис )и до Адриатическо море.



Българко-византийските отношения навлизат в нова фаза през 913г. Със смуртта на Лъв VI във Византия назрява династична криза. Малолетния Константин VII е възприеман за незаконороден. Провокиран от неговият чичо и регент император Александър, Симеон пристига с армията си над Константинопол. Междувременно Александър умира, а неговото регентство начело с патриарх Николай Мистик отстъпва пред Симеоновото предложение за династичен брак. Като тъст на малолетният Константин Симеон може да участва директно в политиката на Византия. През тази опастност "партията" на военните извършва преврат. Споразуменията са отхвърлени, а между двете страни избухва конфликт, продължил до 927г.


Капител с разцъфнали кръстове от Велики Преслав

Българската хегемония достига апогея си след победата при р.Ахелой ( 20 август 917г. ). Вероятно още през 913г. Симеон се обявява за цар, а писмата му имат печати с надпис " василевс на ромеите ". В държавната идеология се утвърждава титлата "цесар" ( " ЦАР " ), равнозначна на василевс ( ИМПЕРАТОР ), като преминава в политическия речник сърби и руси. В няколко военни кампании българите обсаждат Константинопол, нахлуват дълбоко в Тесалия и Атика. След 919г., когато управлението е овладяно от Роман I Лакапин, конфликтът се изостря. Симеон разбива ромеите край Пиги ( до самият Константинопол )през 921г., на два пъти търси съюз за общи действия с арабите ( през 923г. и 924г. ), които империята предотвратява с цената на скъпи дарове. След многократна българска намеса Сърбия е превърната в българска провинция ( 924г.). През 926г. се стига до неуспешна война с хърватите. Крал Томислав се страхува от ново българско нападение и с посредничеството на папски легати търси мир. Великият владетел умира от сърдечен удар на 27май 927г. Респектът от Симеон Българина кара византийските хронисти да свързват смъртта му с имитативна "черна магия", извършена по заповед на Роман Лакапин.


Рисувани керамични плочки от различни обекти в Преслав – IХ–Х в.


Глава на лъв от Велики Преслав

Военните кампании на Симеон

Разгромът на византийската армия при Булгарофигон - Миниатюра от Мадридския препис от хрониката на Йоан Скилица, XII - XIIIв.


Войските ,водени от Симеон, са представени понякога като тежко бреме за българското стопанство и човешките ресурси. Прокрадва се обвинението, че експанзивната му политика води към "упадък" Българското царство. Но обективният анализ показва, че походите на цар Симеон са отлично организирани военни акции без сериозно кръвопролития. Изключение са войните през 894-896 и 917г., които обаче са предизвикани от Византия. Идеите на цар Симеон, обявявани понякогаза крайни (реконструкцията им остава хипотетична), не са резултат само на лични амбиции, а отразяват високотосамочувствие на българското общество. Военно-политическата хегемония на Балканите и културният разцвет закономерно водят до оспорване на византийският императорски универсализъм.


Макет на Златната църква във Велики Преслав




Очаквайте в следващият брой: Част V: Военоначалникът и дипломатът Симеон




Поредица за Пловдив.

Поредица: Всичко за Пловдив - Предговор. [BG/ENG]
Пловдив: Част I: Пловдив в Античността | Plovdiv in Antiquity 1/2 [BG/ENG]
Пловдив: Част II: Пловдив в Античността | Plovdiv in Antiquity 2/2 [BG/ENG]
Пловдив: Част III: Филип Македонски - Основателят 1/3



Искрено ваш,