Join the new world

Моля ви да шаутнете във френдлиста и на отрядните стени, за да го прочетат повече хора.
За шаут:
СЕДЕМТЕ “МАЛОВАЖНИ” БИТКИ В ИСТОРИЯТА НИ, ЧАСТ XXI
http://www.erepublik.com/en/article/-xxi-2088769/1/20

Моля да поднесете уваженията си към труда ми с вот и съб.

Всеки истински патриот има своето място сред нас – Отряд Централен Комитет.
Присъединете се към нас.
>>>Основаване на Централен Комитет.


СЕДЕМТЕ “МАЛОВАЖНИ” БИТКИ В ИСТОРИЯТА НИ

< Част I > < Част II > < Част III > < Част IV > < Част V > < Част VI > < Част VII > < Част VIII >
< Част IX > < Част X > < Част XI > < Част XII > < Част XIII > < Част XIV > < Част XV > < Част XVI >
< Част XVII > <Част XVIII > <Част XVIX > <Част XX >

ЧАСТ XXI

Понечих да възразя, но усетих как Радомир Арон ме побутна с крак под масата.
- Вече са те произвели в протостратор и утре ще трябва да изпълниш една важна мисия за мен по време на битката.
Погледна ме в очите и тихо попита:
- Мога ли наистина да разчитам на лоялността ти поне за утрешната битка?
Кимнах бавно, а Комнин погрешно разтълкува колебанието ми.
- След битката ще получиш пай от плячката, а ако изпълниш успешно мисията ще те назнача за кастрофилакс на Цепино.
Аз отново поклатих глава, този път отрицателно и казах:
- Дошъл съм да убивам печенеги, а не да търся облаги.
Алексий Комнин обърна глава към съветника си, после погледа му пак се втренчи в мен.
- Добре, слушай внимателно какво трябва да направят утре българите под твое командване.
Пресегна се и обърна една карта, в която разпознах контурите на местността около устието на Хеброс и възвишенията на Левунион. Дясната ръка на василевса с плавни движения изглади хартията и показалеца му се заби в очертанията на долината, която се намираше под ромейския стан.
- Тук е нашия лагер, а тук печенегите – ръката му се премести на югоизток. Техният стан е доста по-голям от нашия, защото този път водят на боен поход и жените и децата си. Силите ни са приблизително равни като брой, но те имат само лека конница, докато ние разполагаме с лека и тежка, нормански рицари, 3 тагми редовна пехота, викинги наемници и българска пехота. Смятам, че разнообразието във армията ни ще наклони везните на наша страна.
Ръката на василевса се плъзна бавно по картата и очерта полумесец.
- Ето как ще се разположим: центъра ни ще бъде изграден от моята пехота и конницата на куманите. По левия фланг до пехотата ще се разположат узите и викингите, а на върха на фланга ще застанат норманските рицари. По десния фланг се разполагат всички останали войски, в т.ч. и българите.
Радомир Арон, който с огромно внимание следеше мисълта на василевса одобрително каза:
- Много добре са балансирани силите. И в трите зони имаме лека конница, а след първия сблъсък норманите ще ги прегазят по фланга и ще ги ударят в гръб.
Комнин кимна и продължи:
- Печенегите водят домочадията си, така че няма да могат да ни обхождат с всичките си сили, а само с малки отряди. Основните им сили ще трябва да поемат фронтално атаката ни и да бранят стана им.
Аз разбирах замисъла на василевса, макар че не можех да разчета картата.
- А каква ще е моята мисия?
Императорът посочи с пръст южната част на полумесеца и обясни:
- Тук ще бъде десния фланг, изграден от българи и печенеги.
Помислих, че нещо не съм дочул.
- Печенеги?
Комнин ме погледна в очите и бавно кимна.
- Преди дни двама печенежки вождове, Татран и Неанц доведоха войниците се и ми се подчиниха. Ще се бият на наша страна срещу своите.
Василевсът погледна Радомир Арон, после пак мен.
- Задачата на българите е да разделяте куманите от “нашите” печенеги, за да не се избият помежду си по време на битката. Освен това ще следите двамата вождове да не се обърнат против нас.
Комнин отново се взря в очите ми и твърдо каза:
- А твоята лична задача е да удържаш своите, да не нападнат куманите или печенегите на фланга ни!
Усетих, че главата ми ще се пръсне.
- Поставяш ни между две племена, които от години плячкосват селата ни и убиват невинни жени и деца?
По устните на Комнин за първи път се появи някакво подобие на усмивка.
- Странна армия съм събрал, болярино на Цепино. Кумани, печенеги и узи, които от 50 години не спират да разоряват тази част на империята и да убиват когото хванат – и българи, и ромеи. Българите пък ще се биете за нас, които ви отнехме царството преди 70 години.
Погледна към Радомир Арон и усмивката му стана зла.
- Но утре пред нас ще има по-важна цел – да се отървем завинаги от печенегите. А после...после каквото отреди Господ. Съгласен ли си мен?
Аз кимнах и отвърнах:
- Няма друга причина, поради която да има днес българи във войската ти.
Радомир Арон се размърда до мен.
- Аз ли ще водя десния фланг?
Василевсът поклати отрицателно с десния си показалец.
- Ще я води куманина Манастрас. Ти ще останеш с мен в лагера. В тази битка няма да имаме резерви и ще ме пазят само гвардейците ми и приближените ми.
През главата ми мина спомена за пияните ромеи в близката шатра и едва сдържах усмивката си. Комнин помисли малко, после се обърна отново към мен.
- Ще изпълните ли мисията, която ви възлагам?
Аз кимнах. Императорът се изправи и даде знак, че срещата е приключила. В същия момент до нас се приближи красиво малко момиченце, облечена в златотъкана роба. Направи се, че не ни забелязва и зашепна нещо на василевса. Ние се поклонихме и тръгнахме да излизаме. Още в предверието Радомир Арон тихо ми каза:
- Гледай да изпълниш заръките на василевса, защото иначе нито един българин няма да оцелее след битката.
- Защо? – изненадано попитах аз.
- Не видя ли къде са разположени норманите? Ако стане нещо на вашия фланг, рицарите ще минат зад центъра ни и ще ви смажат за минути.
- Но ако се случи това, Комнин ще остане без десен фланг.
- Ще премести куманите от центъра на дясно и пак ще има фланг. Ромейските тагми сами ще се справят в центъра, а вас и печенегите няма да ви има.
Не му отговорих и продължих да крача мълчаливо, но той ме побутна с ръка.
- Мислех, че си се усетил. Къде си виждал лека конница в центъра?
Нямаше как да се усетя, след като не съм служил в редовна войска. Започнах да мисля какво ще кажа на войниците, но един въпрос изскочи като изневиделица у мен.
- Радомире, кое беше това дете?
- Единствената дъщеря на василевса, Анна Комнина.
Българите бяха насядали по края на ромейския стан и бяха стъкнали вече огньовете си. Радомир Арон ме потупа по рамото и ме остави. Уморено се отпуснах до мъжете от моето село, а те тревожно се вгледаха в мен. Горан се поизправи на коляно и запита:
- Какво стана, Никола?
Погледнах го, а после огледах и останалите. Всички мълчаха, вперили погледите си в мен.
- Тежка битка ни чака утре, момчета. Силите са изравнени и трябва да удряме мъжката.
Думите ми вместо да ги разтревожат ги успокоиха и те тихо заговориха помежду си. Дадох знак на Георгиус, надигнах се и тръгнахме да търсим Георги Евфрофин. Открих го заедно с Умбертопул да ядат каша до един огън. Кимнах му, а той сбута викинга и двамата се приближиха до нас.
- Къде е Стоян Мечиглас? – запитах ги аз.
Евфрофин ни даде знак да го последваме и се отправи към най-далечния огън. Когато го наближихме видяхме няколко планинци да се хранят с апетит, а в падащия здрач не успях да различа чий беше басовия глас, който разказваше някаква история. Когато ни забелязаха настъпи тишина и една огромна фигура се изправи в сумрака. Огънят хвърляше издайнически проблясъци по стоманения нагръдник на този великан. Той ни изгледа и даде знак с ръка на своите хора, които безшумно се отдалечиха от огнището. Евфрофин го доближи и му прошепна нещо, а ние тежко насядахме около огъня. Великанът седна до мен и гласа му избоботи:
- Аз съм Стоян Мечиглас.
Стиснах ръката му, огледах се и им разказах какво иска от нас василевса. След като свърших, всички продължиха да мълчат, заслушани в мислите си. Умбертопул се размърда.
- Аз ще бъда с моите викинги на левия фланг и няма да мога да ви помогна. Решението си е ваше, но ще ви дам един съвет – Алексий Комнин рядко греши. По-добре да го послушате утре.
Изправи се, взе си шлема и се отдалечи от огъня. Проследихме го с поглед, после Георгиус тихо каза:
- Всички ромеи ще бъдат в центъра, а по десния фланг българите ще бъдете единствените християни, вклинени между неверниците.
Загледах се в огъня и се опитах да си представя развитието на битката.
- Ако изпълним заръката на императора, почти няма да се наложи да се бием. Центърът ще изтласка печенегите назад, а норманите ще ги прегазят. Ще запазим хората си живи, ще получат по някоя пара, а ние ще започнем да работим после за делото на Радомир Арон.
Евфрофин се покашля и хвърли едно дърво в жарта.
- А ако кумани и печенеги се счепкат?
Мечиглас се почеса по буйната разрошена коса.
- Значи не трябва да им позволим. Аз ще застана до куманите, Евфрофин до печенегите, а Никола с повечето сили ще бъде в средата на фланга. Ако стане нещо, ще доведе хората си веднага и сами ще се справим, преди да дойдат норманите.
Огледа ни всички, ние кимнахме и се разделихме в падналата нощ.
Още при изгрев всички станахме, хапнахме и се отправихме към източната част на лагера, където щеше да има водосвет преди битката. Строихме се след последните палатки по народности. Пъстра и странна беше наистина армията, която Алексий Комнин щеше да хвърли срещу печенегите. В десния край застанахме българи, ромеи, нормани и малкото покръстени кумани и узи. Императорът стоеше пред всички, а утринния вятър развяваше пурпурното му наметало. Започна водосвета на и всички свалихме шлемовете си. Използвах тези мигове, за да огледам съюзниците и враговете си. В лявата част, възседнали конете си стояха хилядите варвари, попълващи армията на василевса и с интерес наблюдаваха церемонията. Погледът ми се плъзна на изток и под жарките вече лъчи разгледах печенежкия лагер. Утринната мараня скриваше границите му. Беше огромен и пушилката, която се вдигаше оттам ми напомни, че в момента хиляди печенеги се отправят към нас. Изведнъж настъпи тишина, която бе нарушена от гласа на василевса:
- Нека сразим неверниците с Божията подкрепа! Нека Господ влее сила в десниците ни! Нека донесем слава на християнското оръжие!
След тези думи армията се раздвижи, а ромейските тагми започнаха да блъскат в такт мечовете о щитовете си и да скандират:
- Христос! Христос!

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

От същият автор:
Неканонизираните светци на България
Из моята ненаписана хумористична фантастика