Join the new world

За шаут:
СЕДЕМТЕ “МАЛОВАЖНИ” БИТКИ В ИСТОРИЯТА НИ, ЧАСТ V
http://www.erepublik.com/en/article/-v1-2074372/1/20

Моля да поднесете уваженията си към труда ми с вот и съб.


Всеки истински патриот има своето място сред нас – Отряд Централен Комитет.
Присъединете се към нас.
>>>Основаване на Централен Комитет.


СЕДЕМТЕ “МАЛОВАЖНИ” БИТКИ В ИСТОРИЯТА НИ

Част I
Част II
Част III
Част IV

ЧАСТ V

Стоях безмълвен на пет метра и този път виждах всичко, което се разиграваше пред очите ми. Обилич продължи да се навежда на едно коляно. Дясната му ръка се плъзна по лявата и измъкна нещо от стоманения накитник. Лъсна острие, Обилич се стрелна напред и с две ръце разпра Мурад от слабините до гърдите. Настъпи тишина и за момент никой не помръдна. После се надигна страхотен вой. Усетих как ме събарят на земята и няколко саби опряха гърба ми. Извърнах поглед от калната земя и видях, че и Обилич е в моето положение. Човек от свитата на Мурад, облечен целия в червено махаше с ръце и крещеше нещо. Охраната явно го чу, защото остриета, опрени в мен и Обилич не ни пронизаха. Онзи с червеното притича до едни конник, застанала наблизо и каза нещо в ухото. Конникът кимна и препусна към бойното поле. Едва дишах от колената, опрени в гърба ми и усещах допира на хладната стомана по врата ми. След десетина минути усетих по вибрациите на земята конски тропот и се опитах да повдигна леко глава. Вестоносецът се връщаше и съпровождаше богато облечен турчин с позлатени доспехи и златен шлем, който висеше на каишка за седлото му. Беше чернокос, с буйни мустаци и препускаше като полудял към нас. Когато пристигна дори не изчака коня си да спре, а скочи почти в движение. С бързи крачки се отправи към Мурад, погледна го, а после погледа му потърси турчина в червено.
- Къде е убиецът? – в думите му се процеждаше смълчана омраза.
- В краката ти, господарю – изломоти червения.
Обилич лежеше пред него здраво завързан и накачулен от десетина души. Обръщението “господарю” сякаш ме разбуди от сън. Това беше Баязид, едно черно име в историята ни. Бъдещият султан, който щеше да счупи главата си в опити да покори българските владетели във Влашко и когото по-късно Тамерлан щеше да разхожда в клетка като канарче. Опитах се да го огледам по-добре, но един ботуш зари отново главата ми в калта. Дочух само гласа му:
- Отсечете му главата!
Охраната грабна Обилич като перце и го поведе нанякъде.
- Къде го водите? – чух Баязид.
- Към края на поляната, до ония дъбове – отговори някой от стражите.
- Убийте го тук, пред очите на султана! – провикна се Баязид.
Мурад прохърка, но силите му едва стигнаха да промълви:
- Искам да питам нещо неверника.
Стражите изправиха Обилич пред Мурад. Аз повдигнах глава и с крайчеца на окото си видях, че и стотника на Обилич е в същото положение като мен – легнал по очи в калта, с десетина стражи върху него. Адски ме болеше челюстта и едва успях леко да преместя глава, за да виждам какво се случва. Мурад държеше две възглавници върху разпрания си корем, целия в кръв и гледаше Обилич. Обилич, целия в кал и с разрошена коса, която влизаше в устата му гледаше Мурад. Изведнъж стана тихо и само далечните викове от бойното поле нарушаваха тази тишина. По брадата на Мурад вече течеше тънка струйка кръв и той почти изкашля думите си:
- Кажи ми, Обилич, наистина ли мислеше, че моята смърт ще промени пътя на пророка Мохамед?
Обилич изплю кал и като на себе си рече:
- Няма да го промени. Няма да промени и изхода на битката.
Мурад повдигна леко ръка към него.
- Защо тогава го направи тогава? Защо жертва младия си живот?
Покашля се и продължи:
- Аз съм стар. Кажи ми защо го направи?
По устните на Обилич се стрелна едва доловима усмивка:
- За да се научите какви хора искате да покорите. Дадох ви урок.
Мурад се втренчи в него и главата му клюмна. Едва сега забелязах, че през цялото време Баязид тихо шептеше нещо на вестоносеца. Когато Мурад изпусна последния си дъх, конникът се стрелна отново към бойното поле, а Баязид извика:
- Какво чакате? Отсечете му главата.
Това, което последва беше като лош сън. Спомням си го, но сякаш на забавен каданс. Стражите помъкнаха Обилич към един дръвник, който сякаш се бе появил отникъде. Двама от тях го натиснаха да положи глава, а очите му гледаха точно към мен. Гледаше ме, а в очите му нямаше чувства. Беше постигнал мир със себе си, а душата му беше тръгнала към небето много преди палача, гол до кръста турчин с голяма сива чалма да замахне с брадвата. Главата му тупна с кух звук в калта, а кръвта му ме обля целия. Стиснах очи и не помня колко време стоях така. Стреснах се отново от конски тропот. Калта и сълзите в очите ми попречиха да видя следваща сцена. Само чух караница на турски, изведнъж се раздрънкаха оръжия и аз се опитах да вдигна глава. Баязид стоеше разкрачен с ръце на кръста, а срещу него стражата държеше млад турчин, облечен досущ като него. Той беснееше в ръцете на охраната, а една тънка усмивка пълзеше по устните на Баязид. Постоя така в тази поза, после кимна към турчина, облечен в червено и се обърна с гръб. Същият джелатин, който уби Обилич се приближи към младия турчин, метна на врата му копринена примка и я опъна с две ръце. Краката на жертвата заритаха в калта, а аз като ударен от гръм осъзнах, че наблюдавам как Баязид убива брат си Якуб, чиято смърт го прави единствен наследник на престола и нов султан.
Скоро Якуб престана да мърда. Стражите го пуснаха и тялото му се сгромоляса в калта, точно до това на Обилич. Съдбата грозно ги беше подредила. От едната страна лежеше Мурад с разпран корем, от другата сина му Якуб, убит от брат си и по средата светлия герой Милош Обилич.
Баязид постоя малко, обърна се и погледа му се спря върху мен и стотника.
- А тези кучета кои са? – попита той.
Турчина в червено побърза да отговори:
- Бяха с убиеца, господарю.
- Убийте и тях – късо отсече Баязид.
От свитата се отдели друг турчин, облечен в златотъкан копринен халат и ниско се поклони пред новия господар.
- Господарю, винаги можем да ги убием. Нека поне ги разпитаме първо.
Баязид гледаше телата на баща си и брат си. Късо нареди на охраната:
- Прибере ги в палатките им! След края на битката ги пригответе за път с всички почести. Ще ги погребем в Бурса.
Стражите наскачаха и труповете на Мурад и Якуб изчезнаха за миг. Един турчин от свитата махна кървавите постели на Мурад и застла нови коприни. Метнаха и нов килим. Баязид ги наблюдаваше и когато приключиха се отпусна в ложето, още топло от баща му. После погледът му се върна върху нас. Помисли малко и каза:
- Добре, питай ги пред мен, но бързо!
Помъкнаха ни със стотника и ни хвърлиха в калта пред нозете му.
- Целувайте ботушите на господаря и просете милост, кучета! – ревна някой зад нас.
Баязид се засмя:
- Като гледам на кого са служили, надали ще се молят.
После кимна към онзи с копринения халат. Той ни изгледа спокойно, после се обърна към стотника:
- Ти кой си и защо дойде с Обилич?
Стотникът повдигна леко глава и глухо каза:
- Аз съм Бранко от Раваница, стотник в армията на войводата Обилич. Дойдох с господаря ми, за да убием неверника Мурад.
Баязид зяпна от учудване. После само махна с левия си показалец към стотника. След малко кръвта на Бранко и Обилич се сляха, а двете отсечени глави се допряха в калта. Погледът на Баязид се премести върху мен.
- И ти ли си дошъл да убиеш баща ми? – гласът му стържеше от омраза.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

От същият автор:
Неканонизираните светци на България
Из моята ненаписана хумористична фантастика