Join the new world

Здравейте, приятели!
Продължавам с хумористичния си добронамерен подход към някои епизоди от историята ни.
Ако ви хареса материала, по желание можете да оставите вот и съб.

Публикувано до момента:
Поредица “Из моята ненаписана хумористична историческа фантастика”
1. “Иванко – убиеца на Асеня”
http://www.erepublik.com/en/article/edno-dobro-nachalo-2032326/1/20
2. “Кървавото писмо”
http://www.erepublik.com/en/article/-part-ii1-2033025/1/20
3. “Последната битка при Никопол”
http://www.erepublik.com/en/article/-part-iii1-2042139/1/20

ИЗ МОЯТА НЕНАПИСАНА ХУМОРИСТИЧНА
ИСТОРИЧЕСКА ФАНТАСТИКА
“Младият Калоян”

Асен чешеше коня си по гривата, когато най-малкия му брат приближи.
- Бачо, какви са тези sms-и, дето ми ги пращаш?
Царят бавно се обърна, погледна мръсните си нокти и скришом се обърса в опакото на пурпурната си наметка.
- Колко пъти да те викам? – тихо процеди през зъби той.
После даде знак на коняра да отведе коня и се втренчи в Йоаница, който стърчеше една глава над него.
- Ела, трябва да поговорим .
Завървяха двамата един до друг, без да продумат, докато не стигнаха до Балдуиновата кула.
- Бачо, все се каня да те питам, защо тази кула се казва така?
Асен се подсмихна и му даде знак да го последва към върха на кулата.
- Както обичаме да казваме ние, царете, ще разбереш, когато му дойде времето.
Изкачиха се и се загледаха към Трапезица. Царят отметна наметалото си, нави го през ръка и се вгледа в брат си.
- Ванко, пращам те в Константинопол да учиш в Магнаурската школа.
Йоаница рязко се обърна и разпери ръце в недоумение. Брат му се усмихна и поклати глава.
- Знам, че ще липсваш на тукашните девойки. Знам и че вече ти викат хубавия Иван – демек, Калоян.
Асен галеше с поглед брат си. Хубавец беше наистина. Два метра висок, звезда на баскетболния отбор “Левски” ( Гара “Дембеле” Левски ). Близък приятел с Казийски и Денис Родман. Даже имаше един официален мач по футбол за Витоша ( Бистрица ).
- Ще отидеш, Ванко, нашия пра-пра-дядо Симеон е завършил там с отличие.
Калоян направи физиономия.
- Симеон не ни е дядо.
Асен го погледня рязко.
- Прав си, но така се казва. Един ден като станеш цар, трябва да търсиш кръвна връзка със старите ни царе и ханове.
- Нали вече не се казва “хан”, а “кан” – не се стърпя Калоян.
Асен се подсмихна.
- Остави го Божидар Димитров.
После отмести поглед към Трапезица. Пъстър и оживен беше Търнов. По улиците кипеше от народ, двата мола не смогваха да поемат людете, а някъде по калдъръмените улички се разхождаха момчета, облечени като Bob – поредната глупост на един мобилен оператор.
Усети питащия поглед на брат си и се усмихна.
- Ванко, ние с Петър цял живот на село сме живяли. Не можем да пишем, а станахме царе. Това не е от полза на идеите на Министерството на образованието. Затова ти ще се изучиш, та като ни убият и двамата, да станеш цар и да можеш да пишеш писма на папата.
Калоян нерешително си бръкна в носа, после се огледа и се избърса в една ленена кърпичка, която извади от джоба си. Асен се подсмихна:
- Ето, даже имаш хигиенни навици. Не като мен.
Калоян се вгледа в показалеца си, после в кърпичката.
- А защо аз да ходя в Стамбул?
- Че кой да иде, бе? – Асен отдавна упражняваше как гневно да мръщи оределите си вежди. После погледът му стана благ и той тихо продължи.
- Ванко, всеки владетел трябва да жертва нещо лично за родината си.
- Че продай Беглишките ливади и раздай парите на отроците – почна да се ядосва Калоян.
Асен сложи ръка на рамото му.
- Казах “нещо лично”, а не “нещо свое”. Трябва да даваме пример пред народа. Я виж как Плевналиев изчисти Средец за един ден.
После бавно се обърна и се подпря на зъберите на кулата. Вятърът развя царската му наметка.
- Утре рано заминаваш за Магнаура. Налягай си парцалите, не искам да ми звъни министъра на образованието, че имаш двойки.
- Не мога сега, бате – почти приплака Калоян – оня ден паднах от коня и си ударих главата.
- Спокойно, братле. Ако ти стане ръбеста главата, короната ще се крепи по-добре.
Асен изу пурпурния си ботуш и изтърси някакво камъче от него.
- А, да не забравя. Някаква циганка гледачка беше снощи в двореца. За теб предрече две неща – да не си падаш на главата и да не се доверяваш на кумани.
- Ама аз вече си паднах на главата – сопна се Калоян.
- Виждаш ли, не лъже – ухили се Асен и си надяна ботуша.
После царят махна с ръка и даде знак на Калоян, че е свободен. Покрусен, най-малкия царски брат затътри крака надолу по Царювец .Все не му излизаше от мисълта старата руска народна приказка за тримата братя, най-малкия от които се казвал Иван и всички му викали “глупака”.