Join the new world

Здравейте, приятели!
Освен нарочни статии, свързани с конкретни събития от реалния и еЖивота, ще ви представя няколко сюжетни линии и поредици, които се надявам да ви допаднат. Свързани са с нашата история, мироглед и традиции. Всяка статия ще бъде съпътствана с кратък анекдот на Вазовия Хаджи Ахил, за когото ще ви разкажа отделно.
Ако ви хареса материала, по желание можете да оставите вот и съб.

Като човек с два брака зад гърба си, не мога да не започна със следното:

Млад ерген отива при Хаджи Ахил, казва му, че иска да се жени и го пита как да си избере умна и работлива жена. Хаджи Ахил му казал следното: “Ще вземеш едно менче с вода и ще сложиш вътре скорпии, гущери, змии и всякаква гад, която има отрова под езика. После ще се обърнеш с гръб и ще бръкнеш в менчето. Все змия ще извадиш, синко, само се моли да не е усойница.”

Публикувано до момента:
Поредица “Из моята ненаписана хумористична историческа фантастика”
1. Иванко – убиеца на Асеня
http://www.erepublik.com/en/article/edno-dobro-nachalo-2032326/1/20

ИЗ МОЯТА НЕНАПИСАНА ХУМОРИСТИЧНА
ИСТОРИЧЕСКА ФАНТАСТИКА
“Кървавото писмо”

Тодор Каблешков седеше на миндера и леко изплезил език се мъчеше върху текста на Кървавото писмо. Искаше да му е готово и когато избухне въстанието пръв да прокламира свободата. Като истински фен на “Левски” мислеше да пише със синьо мастило, но когато потърси такова в селската бакалия в Копривщица му отговориха, че още не се произвежда и за всеки случай да отскочи до София и потърси из моловете. Тошко тогава махна с ръка и опря до мастилото на пастрока си, който беше местния профпредседател и затова пишеше само с червено.
Написа “Мили братя!” и се замисли. Граматиката не беше силната му страна, макар че работеше като телеграфист в Хиршовата железница. На външното оценяване след седми клас по литература, неговия преразказ по темата “Баба Илийца извади кола и сама се прекара, а дядо Йоцо гледаше” беше докарал до самоубийство проверяващия даскал от Панагюрище.
Каблешков се почеса по главата и тегли една под сурдинка:
- Ма’а му стара, как се пише – “братя” или “братия”?
Навремето даскал Фратю го жалеше и не го биеше, защото беше чорбаджийски син, а малкия Тошко се изживяваше като Малкия Тошко.
- Тю, да беше ме бил повече! – изсумтя на себе си Каблешков.
В скайп беше лесно – пишеш, както ти дойде, а ако сбъркаш правописа, човека отсреща го отдава на бързането при писане върху старата клавиатура, наследство от починалия му баща. Дали ще е “bratq” или “bratia” няма значение. Оня ден и камерата се беше прецакала нещо, та можеше вече да стои гол пред компютъра.
Тропна се вътрешната врата и в одаята се намъкна съседката му Цвета. Беше вакло девойче, с черни като въглени очи и винаги се смееше. И сега като влезе го погледна и се закикоти:
- Бачо Тодоре, какво се кьориш с тия писания?
Каблешков вдигна поглед към нея и се почеса с писалото по оредяващата си коса.
- Цвето, как е правилно да се напише – “братя” или “братия”?
Съседката му беше завършила само осми клас в местното спортно училище “Димитър Бербатов”, гордеещо с множеството спортни звезди, завършили там, се засмя високо. Преметна на раменете двете си дебели плитки и палаво попита:
- И що ти трябва да пишеш на мъже? Пиши на мене, бре! – и се заля от смях. После смеха й секна и добави:
- Всъщност не ми пиши. Няма да мога да го прочета, а ако поискам батьо да ми го чете, ще ме пребие със суровицата!
Каблешков махна с ръка и облиза сухите си устни. Пред всички говореше, че е болен от оная, “новата болест” и местното джипи му пускаше болнични редовно. От железницата заплашваха да го уволнят заради симулациите му, но не смееха, защото братовчед му Росен беше завършил в Симеоново заедно с министър Цветанов.
Цвета се приближи и продължи да се лигави.
- Бачо Тодоре, вземи ме за булка! Все ми обещаваш, а отлагаш.
Каблешков уморено я погледна и тихо каза:
- На друга сватба ще ходя тия дни. Ако оцелея, ще ни огрее и двамата.
Съседката му тропна с крак.
- На сватбата на чорбаджи Юрдановата щерка ли ще ходиш? Виждаш ли – и тя ни превари, нищо че е по-дърта от теб.
Тодор поклати глава и се загледа в Кървавото писмо, от което беше готово само обръщението. Цвета повиши глас:
- Една моя дружка от Крумово градище казва, че си одъртял и че ти е цъфнала върбата в гъза.
Каблешков подскочи и се пресегна да хване опряната до миндера пушка.
- Цвето, още не съм те земал, а вече ми вдигаш панаири! Махай ми се от погледа, че имам работа да върша!
Тя врътна фустата си и злобно рече:
- Ако щеш! Стоян кацаря и без това ме иска! А ти ще пукнеш по турските кауши!
Бесът го овладя и той скочи и насочи новата си пушка модел “Шаспо” към Цвета.
- Отивай тогава при Стоян! Ай, курва с курвите!
Тя се врътна и зае любимата си поза на буква “Ф”.
- Няма да се махна! Ти ми обеща обшито с лисича кожа елече!
Каблешков вдигна кондака на пушката и обърса бликналата по челото му пот.
- Махай се, че ще те опушкам!
Цвета не помръдна и това го докара до истерия. За да не застреля лудото женище обърна пушката и гръмна през прозореца. От улицата се чу предсмъртен вик. Изумен Каблешков погледна надолу от кьошка и видя няколко турци, които се суетяха около един паднал сред тях. Изведнъж се разнесоха нови изстрели и няколко души с въстанически униформи захванаха да стрелят по другите турци, които се разбягаха като пилци. Каблешков блъсна прозорчето пред себе си и викна:
- Кой е този утрепания?
Отдолу му отговориха:
- В личната му карта пише, че се казва Неджиб ага.
Тодор седна обратно на масата и се замисли. Как този турчин си беше извадил нова лична карта при тези опашки пред районното? Забеляза, че Цвета се омете от стаята и с удоволствие скъса белия лист пред себе си. После извади нов, засмя се на нещо и започна от начало:
“Мили братия!
В село пристигна Неджиб ага из Пловдив...”
Спря и пак се почеса по главата. Как точно се пише “Ага”? Турците го произнасят “А’а”, а Божидар Димитров още нямаше становище по този въпрос.