Join the new world

Здравейте, приятели!
Продължавам с хумористичния си добронамерен подход към някои епизоди от историята ни. Следващата част беше провокирана от една скорошна еСтатия на историческа тематика, по темата на която бяхме на различни мнения с автора й.

Ако ви хареса материала, по желание можете да оставите вот и съб.

Публикувано до момента:
Поредица “Из моята ненаписана хумористична историческа фантастика”
1. Иванко – убиеца на Асеня
http://www.erepublik.com/en/article/edno-dobro-nachalo-2032326/1/20
2. Кървавото писмо
http://www.erepublik.com/en/article/-part-ii1-2033025/1/20

ИЗ МОЯТА НЕНАПИСАНА ХУМОРИСТИЧНА
ИСТОРИЧЕСКА ФАНТАСТИКА
“Последната битка при Никопол”

“На софийско равно поле паднал и загинал
последния български цар – цар Иван Шишмана.”

Кутията на таблата беше хубава - старовремска изработка. Заровете бяха от кост на петата на хипопотам, а пуловете – ръчно издялкани парчета от Светия кръст. Иван Шишман хвърли заровете, погледна ги и продължи приказката си:
- 6 и 2. Та казвам ти, братко, първо да станем васали на турците, после заедно ще нападнем сърбите, а накрая заедно с турците ще нападнем маджарите и власите.
Иван Срацимир проследи местенето на пуловете, за да не го излъже брат му. После се почеса по брадата и отвърна:
- Малък си още, Ванко. И не съм ти истински брат, а наполовина. Ще ми викаш “Бате” или пак ще ти превзема Ловеч. 5 и1.
Шишман огледа капиите, а Срацимир ловко премести един пул под дланта си.
- Не си дорасъл още за цар. Прост си като лукова глава. Първо ще нападнем власите, а после ще станем васали на турците. След това нападаме маджарите и пропускаме турците да ходят към Европата, да си счупят главата около Виена.
Заровете изтракаха. Шишман се ухили.
- Дюшеш. Взимам ти двойна игра.
Срацимир трясна таблата и стана.
- Прави каквото знаеш, аз заминавам за Бдин, че утре е панаира.
Дълго време двамата братя беряха “успехи” на табла в различни части на бившата държава на баща си. Срацимир отдавна таеше омраза към турците, задето стария султан Мурад го беше бил на вързано и той му бе стана васал, още преди сърбите да сторят това. Шишман един път победи новия султан Баязид и хилядите еничари около тях “полудяха” от радост. За да сподели щастието им, Шишман “доброволно” стана васал на турците, а после за да зарадва ядосания султан, първи се записа за похода срещи власите, обаче не му издадоха военна книжка. Баязид му обясни, докато го черпеше с шербет, че такава се дава само на “праволинейните”. Всъщност султанът беше казал “правоверните”, ама Шишман не знаеше значението на тази дума.
Когато започна походът срещу власите, Баязид изпрати напред българските си васали – хем да се давят в Дунава, хем да ги посекат войските на войводата Мирчо. Шишман преплува реката върху личната си табла и на другия бряг отдалеч зърна Мирчо, с чийто син бяха служили заедно в поделението в румънския град Търговище. Тогава младият Мирчо редовно падаше на табла от Шишман, а баща му, който тогава беше на служба при стария цар Иван Александър, говореше на сина си по време на свижданията:
- Така е редно, синко. Ванко скоро ще стане цар и ще наследи Търнов и короната. А тогава ти ще станеш генерал, а аз поне полковник.
Много познаваше дъртия влах. Шишман наследи всичко това, но дъртия, изкукуригал за жени Иван Александър отцепи половината държава за несъщия му брат Срацимир. На своя глава се отделиха и всички сульовци, които имаха поне 100 войника, а не можеха да бият Шишман на табла. От юг настъпиха турците и на всички се объркаха плановете. От Царювец Шишман с плюнка улучваше границите си, дъртия Мирчо се ядоса и обяви военен преврат, като отцепи всички отвъддунавски владения, а младия Мирчо с часове оглеждаше заровете и запомняше на кой зар колко точки има. Шишман опита да се спогодят, но дъртия му писа: “Кога ме биеш на табла, тогава ще ти изпълнявам желанията.”
Сега, когато видя Шишман, стария Мирчо оголи зъби в усмивка.
- Гледам, че и табла си носиш даже. Сядай да решим проблема ни. Играем до 7. Ако паднеш се връщаш обратно през реката.
Шишман погледна плахо към българския бряг, където се вееха турските байряци и усети, че му треперят гащите.
- Ако победиш мен, ще трябва да играеш и с Крали Марко, а той е поръчков играч – хвърля какъвто зар му трябва.
Старият Мирчо пак се ухили.
- Чакай да решим нашия въпрос, пък после ще играя с Марко, ако изобщо посмее да припари насам.
Разтвориха дъската, а двете войски се подредиха отстрани, за да виждат по-добре. Преди да хвърли заровете, стария Мирчо запита:
- Нали ти си най-добрия на табла оттатък Дунава?
Шишман кимна утвърдително, но после съмнения налегнаха душата му.
- Аз съм, но и Срацимир го бива. И Крали Марко също, и Углеша. Сърбите също имат добри играчи. Но като играя табла в интернет, много турци виждам там и трудно ги побеждавам. Енджинът вижда, че съм българин и наглася заровете.
Мирчо се изсмя гърлено.
- На кьопав играч енджина му пречи.
И хвърли заровете. Някой домъкна чадър, за да им пази сянка, но се оказа напразно. Шишман загуби много бързо. Провлачи нос по крайречния пясък и се върна обратно. Там го чакаше Баязид, а по брадата му течеше пяна от бяс. Шишман се свлече в краката му и умолително заговори:
- Много е добър на табла. Смаза ме, без да ми даде точка.
Баязид се надвеси над него.
- А ти не мислеше ли с главата си, докато играеше?
Шишман замълча, а в ръцете му изтрака таблата. Баязид повика стражите.
- Ако тази глава не може да победи един дърт влах, тогава не ти трябва. Доведете войската му, за да гледат как ще му отсека тиквата.
Понеже българската войска излизаше от реката, дълго се точи, докато стигне пред стените на Никопол, където се случваше всичко това. Шишман умолително измънка:
- Дай ми шанс да се реванширам на табла.
Баязид се изсмя:
- Аз играя с белите пулове и заровете са техните пророци.
Не дочака шишмановата войска да премине Дунава и даде знак. Търкулна се в пясъка главата на турския васал Иван Шишман, а прииждащата българска войска даде повод по-късно да се запее песента:
“Кон до коня, мила моя майно льо,
маждрак до маждрака...”