Join the new world

Приятели,
когато започнах да ви представям тази книга, не съм очаквал да има такъв голям интерес към нея. В коментарите и на лична ми писаха много хора от най-различни възрасти, еПартийни принадлежности, левъли и отряди. Интересът беше всеобщ.
Нарочно спрях за няколко дни да публикувам книгата, за да уредя едно раздаване, което от една страна да подпомогне по-младите играчи, а от друга да обърне внимание на малко познатите, но величави епизоди от нашата история. Писах лични на всички, които са оставили коментари под статиите с книгата и на хората от моя отряд. Останах приятно изненадан, че откликнаха според възможностите си.
Ето списъка на всички дарители за кампанията по реда на постъпване на даренията:
Към 20:00 на 20 юли.
bai4ev, red dragon BG, sluuby, khantervel, Slavyan Simeonov, Imoenbg1, dimov_es, vato59, Reborn Fire, shinygw, ilirik, Master_of_Gods, goshorep, neogts, humbled, Karstroy, Avit0hol, Iskren Mitev, kamen xxx, Kostadin Mitrev, VelikGogov и моя милост.
По всяко време можете да се включите като дарител. Пишете ми само на лична какво изпращате, за да актуализирам списъка и сбора с даренията.
Общо дарени : 42 668 здраве и 300 к5 танка
Раздаването ще продължи до изчерпване на всички дарения. Ако остане храна, ще бъде пусната в ново раздаване след 2 дни.
Специално благодаря на VelikGogov и Kostadin Mitrev за финансовата помощ, без която това раздаване нямаше да бъде възможно.

За да получите 100 здраве или 1 танк к5, поставете вот, съб и коментар с техните номера и текст: “Благодаря на дарителите”. Посочете дали искате танк или храна. Моля ви да шаутнете във френдлиста и на отрядните стени, за да го прочетат повече хора.

За шаут:
Раздаване от СЕДЕМТЕ “МАЛОВАЖНИ” БИТКИ В ИСТОРИЯТА НИ, ЧАСТ XVII
http://www.erepublik.com/en/article/-xvii-2085505/1/20


Всеки истински патриот има своето място сред нас – Отряд Централен Комитет.
Присъединете се към нас.
>>>Основаване на Централен Комитет.


СЕДЕМТЕ “МАЛОВАЖНИ” БИТКИ В ИСТОРИЯТА НИ

< Част I > < Част II > < Част III > < Част IV > < Част V > < Част VI > < Част VII > < Част VIII > < Част IX > < Част X > < Част XI > < Част XII > < Част XIII > < Част XIV > < Част XV > < Част XVI >


ЧАСТ XVII

Глава IV
ВРАГЪТ НА МОЯ ВРАГ

- Тате, тръгвам!
Жена ми писна, а синовете ми обгърнаха коленете й. Баща ми продължи да гледа огнището и не отрони дума. Седеше на ниско дървено столче, а по лицето му играеха отблясъците на огъня.
- Тате, благослови ме!
Отложих калпака си и коленичих. Децата се умълчаха, а жена ми впери бесен поглед към баща ми. Настъпи тишина, в която се чуваше само пращенето на огъня. Дълго мълчахме така, после рязко се изправих и нарамих торбата си.
- Сбогом! – промълвих и понечих да изляза.
- Никола!
Баща ми беше станал и стоеше срещу мен. Белите му коси и брада бяха разрошени, но стойката му беше изправена. Прокара ръка през косите си и сведе глава.
- Сине, ние сме от български болярски род. Не прилича нам да помагаме на враговете си! Какво ще рекат людете за нас?
- Тате, колко пъти вече ще го говорим?
Свалих торбата си и приседнах на леглото. Децата ми се втурнаха към мен и заровиха перчеми в мустаците ми. Погалих ги по главите и вдигнах поглед към баща си.
- Миналата година, тате, печенегите изгориха посевите ни. Есента минаха и куманите и убиха чичо. Изклаха или завлякоха в робство половината село.
Баща ми клюмна бялата си глава. Потърка с юмрук носа си и започна да подсмърча.
- Чичо ти сам си избра съдбата и отиде в ромейската войска. Затова Господ го наказа.
Скочих на крака.
- И брат ми загина в битка на страната на василевса!
Старецът се разплака. Пристъпих към него и викнах:
- И него ли Господ наказа? Беше силен и смел и затова сложи червеното наметало на императорската гвардия! Забрави ли това?!
Закрачих около баща си, а риданията му го навеждаха все повече и повече. Децата използваха момента и се свряха в краката ми, докато бършеха сополите си. Погалих ги по главите.
- На татю юнаците! – тихо им рекох аз.
Бяха родени в две поредни есени, по гроздобер. После жена ми не рачи повече да зачева. Не знам билки ли пиеше или по баячки ходеше, но си останахме с две деца, а хорските къщи се пукаха от челяд.
- Сине, не ми остана друг, освен теб! – тихо промълви той.
Погледнах го. Беше приседнал на столчето и държеше глава в ръцете си. Усетих, че омеквам и примирено казах:
- Тате, Ванчо и Гочо да са живи! Аз не мога да ходя с този срам, че не съм помогнал на хората си.
В този момент на вратата се заблъска и вътре влезе Георги. Постоя за миг, огледа обстановката и бодро каза:
- Хайде, Ники, тръгваме!
Неговата поява преобрази всичко. Жена ми спря да ридае, а аз коленичих и целунах синовете си. Старият ми баща се изправи, доближи ме и ме прекръсти. После прекръсти и Георги.
- Нека Господ ви пази теб, Никола, и теб, Георгиус! Бийте се за Христа и не позволявайте неверниците да ликуват!
Георги ме подхвана под мишница и излязохме на двора. Докато ме тупаше по рамото, чух гласа на баща ми някъде отзад:
- Върни ми го жив, Богородице! Да не се затрие името ни, да не останат децата му сираци, да ги подритва кой където ги види!
Вратнята на плетника се затръшна, а ние с Георги потънахме в нощта.
Вървяхме тихо през селото. От всеки ъгъл към нас се присъединяваха нови хора, които ни кимваха мълчаливо и тръгваха подире ни. Зад някой плетник излайваше куче, от друго място се счуваше сподавен женски плач, но мъжете зад мен се умножаваха и крачеха, стиснали здраво устни. Гърбовете им се превиваха от тежки торби, но не откъсваха поглед от мен, когото бяха избрали за водач.
Преди две седмици дядо Нестор ни събра в гората. Бяхме подочули страшни слухове и повечето бяхме на мнение, че до дни печенегите ще ни връхлетят. Старият дядо Нестор, вдигна ръка и ние се смълчахме пред белите му коси.
- Знаете, че покрай моето билкарство обикалям всички краища на Родопа планина и почти цяла Тракия. Чувам какви ли не неща, но мога да отсея истината, както зърното от плявата.
Поглади брадата си и вдигна поглед към короните на дърветата.
- Откакто преди две години печенегите разбиха василевса при Дръстър, вече няма сила, която да ги озапти. Вилнеят из цяла Тракия, убиват и плячкосват. Комнин се опита да ги приобщи да и да ги разсели, но бясно куче усмирява ли се с добро?
Ние мълчахме и се чудехме докъде ще ни отведе разказа му.
- Ромеите в момента са слаби. Воюват с турците в Азия, а южно от Дунав вилнеят печенеги, кумани и узи, а от всичко това си патим само ние.
Нестор замълча и ни огледа един по един. После вдигна тояжката, на която се подпираше и викна:
- Ще трябва да се браним сами!
Скочи съседа ми Горан и рунтавата му брада се заклати от яд.
- Как да се браним сами? В селото останаха петдесетина мъже. Можем да направим засада в Дяволското ждрело, но всички видяхте какво стана лани. Не можем да задържим хиляда леки конника там сами!
Аз понечих да се обадя, но стария Нестор ме спря с ръка и отговори:
- Прав е Горан. Планинската засада помага срещу разбойници, но не може да спре ордите на скитите.
Никой не му възрази. Повечето сведоха глави и започнаха да гладят мустаци. Дядо Нестор се изправи и тихо започна:
- Преди неделя на пазара в Ягодина срещнах един познат. Георги Евфрофин му е името. С баща му Станчо бяхме близки, заедно бяхме служили по военната повинност на младини.
Листата на боровете прошумоляваха леко от нощния ветрец и това беше единствения шум, който се чуваше в тъмното. Дядо Нестор се опря на тояжката си и с въздишка приседна до мен. Имаше още неща за разказване.
- Георги ме покани у тях, за да поздравя майка му. Баща му се беше споминал отдавна от лоша болест. Но когато влязох в къщата му, не открих родителката му. Там ни чакаше един великан.
Вятърът реши точно в този момент да издуе бузи и боровете се залюляха в синхрон пред порива му. Горан се огледа и тихо попита:
- Истински великан ли, дядо? Като от сказанията?
Нестор го погледна и се усмихна.
- Истински беше, но не от приказките. Чуждоземец беше. Ломотеше на развален гръцки, но всичко разбрах.
Дядо Нестор поклати бавно глава и вдигна поглед към небето.
- Такъв великан не бях виждал, деца. Раменете му опираха в гредите на тавана, изяде три пити хляб, а на масата беше сложил шлема си.
Пак ни огледа и тихо добави:
- А на шлема му имаше рога!
Всички се прекръстиха припряно и се спогледаха.
- Не беше дявола, слава на Господ! Дошъл беше от далечна земя да воюва с василевса, но после му се покорил и минал на негова страна. Разказа ми, че василевса разпратил хора до всички верни нему поселища да ги вдигне на рат срещу скитите, а него пратил при нас, българите.
- И защо бе, дядо? – като дете не стърпя пак Горан.
Дядо Нестор поглади бялата си оредяла брада.
- Неговият народ записва историята си. Като бил малък слушал и не вярвал, че преди 400 години войните от рода му дошли да плячкосват градовете по морето ни и били избити до крак от войската на тогавашния български владетел Тривелий. Но когато преди 3 години другарите му били разбити от Комнин и разбрал, че в армията на василевса служат много потомци на Тривелий, той повярвал. Не съхранил омраза към нас, а само любопитство.
Вятърът стигна за миг и ясно проечаха думите на стареца.
- Сигурно Комнин знае, че не може да ни изпрати грък да ни вдигне и затова е избрал него. Името на чуждоземеца е Умбертопул. Покръстил се е с името Константин. После Георги Ефрофин ми каза, че всички села от полите на Родопа организират мъжете си за помощ на василевса срещу печенегите, които скоро ще нахлуят и тук. Аз му обещах да поговоря с вас.
Надигна се ропот, а нетърпеливия Горан скочи и ревна:
- На гърците вяра да нямаш!
Георгиус, който седеше до мен бавно се изправи и го погледна в очите.
- Горане, аз съм грък. Израснали сме от малки, заедно ергенувахме, заедно си пасем овцете. Когато лани нахлуха куманите, убиха майка ти, а сестра ми отведоха в робия. Ходим в една църква и плащаме еднакви данъци. Защо говориш така?
Ропотът стихна, а Горан се поогледа и седна на мястото си. Нестор пак ни огледа всичките и продължи:
- Ако продължим както досега, знаете какво ще ни се случи. Георги Евфрофин предлага да се съберем и веднъж завинаги да отрежем главата на змея.
Стоян мелничарят се изправи, изтупа побелелите си от брашното потури и се огледа.
- Братя, в Светото Писание пише, че врага на моя враг е мой приятел. Как да се вдигнем да помагаме на Алексий Комнин, след като ромеите затриха царството ни?
Аз се обадих от мястото си:
- Стояне, народът е казал отдавна: “Ела зло, че без тебе по-зло!”
Изсумтях и се огледах. Всички бяха вперили погледи в мен. Кимнах с глава, помълчах и довърших:
- Аз мисля да се доверя на мъдростта на моя народ. Ще последвам Нестор при василевса и при великана.
Нестор се извърна бавно към мен и поклати глава.
- Ти ще ги поведеш, Никола! Аз вече нямам сили за рат, но ще помогна на домочадията и добитъка ви да се скрият в планината и да изнесем храна и дрехи.
До мен се изправи Георгиус, огледа людете и гордо каза:
- Нека аз да ви водя. Ще трябва с василевса да се говори, с патрициите, а вие не знаете гръцки.
Аз вдигнах ръка, преди останалите да възроптаят.
- Ти да си сядаш на дирника, Георгиус! Де се е чуло и видяло един грък да води толкова българи?


СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

От същият автор:
Неканонизираните светци на България
Из моята ненаписана хумористична фантастика