Join the new world

Моля ви да шаутнете в френдлиста, за да го прочетат повече хора.
За шаут:
СЕДЕМТЕ “МАЛОВАЖНИ” БИТКИ В ИСТОРИЯТА НИ, ЧАСТ X
http://www.erepublik.com/en/article/-x1-2078274/1/20

Моля да поднесете уваженията си към труда ми с вот и съб.


Всеки истински патриот има своето място сред нас – Отряд Централен Комитет.
Присъединете се към нас.
>>>Основаване на Централен Комитет.


СЕДЕМТЕ “МАЛОВАЖНИ” БИТКИ В ИСТОРИЯТА НИ

Част I
Част II
Част III
Част IV
Част V
Част VI
Част VII
Част VIII
Част IX

ЧАСТ X

Иван Александър постла наметалото си и седна. Даде ми знак да се приближа. Започна да разказва спомени за Георги Тертер, за лова с него, за големия сръндак, който ударил над Арбанаси. Неусетно седнах до него и се заслушах. Пред очите ми оживяха крепостта на Царювец, белите болярски къщи, търговските дюкяни и хилядния народ, който пълнеше улиците на Търнов. Заразказвах на царя за Пиргос, за слънцето, което сутрин изскача като изкъпано от морето, за моите рибари и несгодите им. Не усетих колко време сме говорили и се смяхме. Дочухме стъпки зад гърба си и когато се обърнахме, все същия стотник от царската стража беше застанал зад нас.
- Господарю – рече той – пристигнаха.
- Кой дойде? – не се стърпях аз.
Иван Александър ме погледна лукаво и се усмихна:
- Когото чакахме цял ден.
После подскочи като хлапе и се отправи след стотника. Аз го последвах. Царят даде знак на стотника, който кимна и продължи сам, а ние се отправихме извън обръча на лагерната стража към място, което явно на царя беше предварително известно. Стигнахме до каменното ждрело и минахме през него. Любопитството ми не спираше да ме мъчи, но не смеех да задам въпрос. Скоро към нас се присъединиха царски стражи и дочухме конско пръхтене. Иван Александър вдигна ръка и високо каза:
- Ти ли си, приятелю мой, Нока?
Отсреща един силует изплува от тъмното. Разпознах татарин, който води коня си и инстинктивно хванах меча си. Царят ми даде знак да се успокоя. За мое голямо учудване Иван Александър с голяма радост посрещна татарина и дълго си шептяха в тъмното. Малкото думи, които дочух бяха на гръцки и това ме изуми. Татарите по принцип не използваха чужди езици. Приближих се още, а царя дочул стъпките ми се обърна към мен и ме представи на събеседника си.
- Нока, това е властела на Пиргос и мой доверен човек. Утре ще обходиш неговия десен фланг и ще удариш в гръб савойците, а после и шатрите на Андроник.
После се обърна към мен:
- Йоаница, това е втория син на владетеля на татарите, които сега са наши най-верни съюзници.
Не вярвах на ушите си. Татарите безнаказано от дълги години разоряваха селата по северната ни граница, а често навлизаха и във вътрешността на държавата. Но потният конник отсреща ми кимна с уважение и въпреки смрадта, която се носеше от него събрах на ум две и две и се оказа, че е четири.
- Значи затова цял ден преговаря в жегата, за да дочакаш татарите? – изненадан попитах царя.
Той се усмихна и ми отвърна:
- Иначе не бих изтъргувал Пиргос, Йоаница.
После се обърна отново към Нока и му даде разпореждания да лагеруват оттатък ждрелото и да не палят огньове, за да не ги забележат византийците. Сбогуваха се и закрачихме обратно към лагера. В главата ми мислите постепенно се подредиха и аз казах:
- Господарю, знаел си, че няма да се справим сами и си повикал татарите.
Царят се подсмихна и рече:
- Всъщност ги повиках още когато Андроник тръгна от Константинопол насам. Татарите струват скъпо, но са наблизо. Обещах им и по-голямата част от плячката.
После спря и ме погледна в очите.
- Нали сам каза, че това е битка за бъдещето на родината? Значи всеки мой ход в тази насока е оправдан.
Поклатих глава и тихо му отвърнах:
- На татарите вяра да нямаш. За византийските перпери ще се обърнат против нас.
Направих няколко крачки и продължих:
- Не ми харесва идеята утре да обхождат моя фланг.
Царят ме погледна и въздъхна.
- Налага се да им се доверим.
После усилено закрачи към шатрата си и ми даде знак, че иска да остане сам. Отправих се към моята шатра, легнах си и цяла нощ сънувах ухиленото лице на Георги, което ми шептеше: “Глупак такъв!”.
Този ден жегата се усещаше още в заранта. Двете армии отново стояха една срещу друга в юлската омара. Иван Александър дълго говори с вестоносците, после изпрати само тежката конница на Теодор зад гърба ми, а пешаците му остави в резерв. После се отправи към походната шатра за преговори, която ромеите бяха опънали пак. Този път разговора между двамата велики владетели завърши бързо. От коня си виждах, че Андроник маха заплашително с ръка, а Иван Александър клатеше глава в знак на несъгласие. Скоро се разделиха, а царят се насочи към нашия десен фланг и се приближи към мен.
- Йоаница, задръж савойците колкото време е нужно – каза той и ми намигна. Аз кимнах и дадох знак на Георги. Войниците сложиха шлемовете си и застанаха във формация.
Ударът на савойците беше страшен. Повече от сто тежко въоръжени рицари атакуваха фронтално фланга ни. Част от войниците забравиха за дългите копия, които бяха направени по моя заповед и се сковаха от ужас пред връхлитащите ги коне. На две-три места зейнаха пробойни в редиците ни и аз едва успях да дам знак за прегрупиране. 30-те тежки кавалеристи на Теодор, които бяха зад мен или не разбраха заповедите ми, или изпаднаха в паника и едва обуздаваха конете си.
Въздухът заехтя от звън на стомана о стомана. Падаха хора, облени в кърви, люшкаха се еднакви пряпорци в двете посоки. Посякох един византиец, но войниците ми ме избутаха назад и чак тогава успях да разгледам бойното поле. Савойците усилено громяха фланга ни, а в центъра и по другия фланг опитните ветерани на василевса настъпваха в боен строй и методично газеха в редовете ни. Византийската конница не бе помръднала и очакваше момента си, съсредоточена по двата им фланга.
- Удряйте мъжки, момчета! – извиках аз. Вдигнах меча си и усетих раздвижване зад мен. Без команда гарнизоните на Аетос и Русокастрон се преместиха от центъра и дадоха опора на десния фланг. Зад тях Слав крещеше нещо, което се губеше в шума от боя. Георги застана до мен и ми показа нещо напред с поглед. Обърнах поглед натам и видях, че савойците вече са разсекли строя ни и са стигнали до последните редове войници. Зад савойците в боен ред вървеше целия им ляв фланг и след минути щяхме да се огънем.
В този момент чух сигнал за отстъпление и погледнах към царя, който заобиколен от свитата си стоеше зад нас. Ромеите посрещнаха с радост този сигнал и се втурнаха с още по-голяма ярост срещу нас, което разкъса редиците им. Опитах се да скъся фланга и да прегрупирам войниците си, но савойците бяха стигнали почти до мен. И в този момент оглушах от конски тропот. От ждрелото се изсипа татарската конница и едва сега разбрах, че Иван Александър води битката по свой сценарий. Татарите пометоха левия фланг на ромеите, а в объркването пешаците ни започнаха да свалят от конете савойците. Настана страшно клане и византийците срещу нас се обърнаха в бяг. Двехилядната татарска конница разсече левия гръцки фланг, леко заобиколи на запад и обходи в гръб цялата им войска. Двете тагми в центъра се втурнаха назад, за да пазят василевса, а десния им фланг застина от учудване. И когато Иван Александър удари десния им фланг с тежката конница от тила ни, цялата византийска армия се разпадна и всички се обърнаха в бяг. Далеч отпред се вееха перата на шлема на Андроник. Очаквах заповед да ги преследваме, но изненадващо царя даде знак за отбой. Армията ни спря и се прегрупира. Всички погледи бяха обърнати към него. Иван Александър даде нареждания на вестоносците си и съгласно предаденото от тях, цялата армия в боен строй се отправи на юг към Русокастрон. До мен Слав едва сдържаше яда и нетърпението си.
- Докато се дотътрим до там, ромеите ще избият населението!
Погледнах го, а той си изкара яда на мен.
- Ще ги избият, не разбираш ли?!
Към нас се приближи боляринът на Ловеч и ни повика двамата с пръст. Изостанахме зад всички, а той се поогледа и ни каза тихо:
- Царят повели да обградим Русокастрон. Слав ще поеме западната стена, а Йоаница ще разположи войниците си зад реката на изток.
Кимна ни заговорнически:
- Аз поемам южната стена.
После махна към мен да се приближа.
- Ще поемеш войниците от Овеч и ще държиш под око Теодор, който царя праща на твоята страна.
Свалих шлема си и запитах:
- Кое по-напред да правя?
Той ми кимна с усмивка и продължи:
- Ти ще си зад реката.
Обърна коня си и подкара към царя, а Слав ми прошепна:
- Ще пазиш Теодор, не разбра ли?

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

От същият автор:
Неканонизираните светци на България
Из моята ненаписана хумористична фантастика