Join the new world

Моля ви да шаутнете в френдлиста, за да го прочетат повече хора.
За шаут:
СЕДЕМТЕ “МАЛОВАЖНИ” БИТКИ В ИСТОРИЯТА НИ, ЧАСТ IX
http://www.erepublik.com/en/article/-ix-2077028/1/20

Моля да поднесете уваженията си към труда ми с вот и съб.


Всеки истински патриот има своето място сред нас – Отряд Централен Комитет.
Присъединете се към нас.
>>>Основаване на Централен Комитет.


СЕДЕМТЕ “МАЛОВАЖНИ” БИТКИ В ИСТОРИЯТА НИ

Част I
Част II
Част III
Част IV
Част V
Част VI
Част VII
Част VIII

ЧАСТ IX

После учудващо бодро и весело подкара коня си обратно към стана ни.
Една ръка ме потупа по рамото. Обърнах се и видях усмихнатия войвода на Русокастрон.
- Май все пак ще си ходиш в Търнов? – каза той и с шлем в ръка закрачи след царя.
- А ти коя гора ще хванеш? – опитах се да не му остана длъжен.
Слав се обърна и ми намигна.
- Гори колкото щеш..
Повлачих крак след него, а зад мен пухтяха от жега войниците ми.
Георги беше организирал опъването на походните ни палатки почти към края на лагера и когато запалихме трите огъня на гарнизона на Пиргос, успявах да съзра външната стража. Почти се беше смрачило. Отдавна бях свалил доспехите и докато се миех, до мен изникна същия стотник от царската стража, който ме бе спрял утринта.
- Войводо Йоаница, царят те кани на царската си трапеза тази вечер.
Взех пешкира, който се ветрееше до мен и започнах да се бърша. Стотникът търпеливо чакаше. Погледнах го и отвърнах:
- Ще бъда там навреме.
Той кимна и закрачи обратно, а аз захвърлих кърпата напосоки.
Поради бързането в приготовленията около тръгването ни не бях погледнал какви дрехи са ми приготвили слугите. Сега в палатката ми обърнах целия денк и в цялата купчина намерих само един бял памучен хитон, със синя везба около врата. Беше евтин хитон, но скъп за мен подарък от рибарите в Пиргос, задето при една буря стоях цяла нощ със стражата на кулата и ги карах да кладат големи огньове, за да могат рибарите да ги съзрат и да се върнат. Облякох хитона и поради липса на друго наметнах войнишкото си наметало. Добре поне, че черните ботуши, които купих от онзи генуезец миналата година бяха в денка. Оправих с две ръце дългата си, посребряла на места коса и се отправих към царската шатра.
Проста дървена маса бе опъната по средата, приборите бяха походни, а върху обикновена ленена покривка стояха хляб, вино и дървени захлупци със сирене. Видях и няколко глави лук. Царят беше настанил от едната страна на масата болярите, а срещу тях войводите си. Аз седнах на края на масата, до Слав. Огледах всички присъстващи и забелязах, че и те като мен са учудени от трапезата.
Иван Александър помълча малко и тихо започна:
- Виждам, че се учудвате, че на софрата липсват тлъсти кокошки и печено прасенце. Че хлябът е войнишки, както и сиренето и лука.
Помълча малко, огледа ни и продължи:
- Така е, защото не съм ви събрал на гуляй, а на причастие преди битката утре. Ще ядем това, което ще вечерят и войниците ни.
Леко се усмихна и се обърна към Овечкия болярин Теодор:
- На гладен стомах лесно се казва правдата, нали, Теодоре?
Дебелият Теодор, който тихо сумтеше пред вида на постната трапеза млъкна. Той единствен беше с диадема на главата и не се сещаше да я свали, щом царя беше гологлав. Георги ми беше казал на тръгване, че Теодор води само 400 войника, при положение, че трябваше да са 6 пъти повече. Знаех, че тъче на два стана между търновския цар и добруджанския деспот. Стараеше се винаги да излиза печеливш и не жалеше гордостта си в това начинание. Преди три години младата му жена бе избягала с един млад унгарски търговец, а той не посмя да я гони, за да не си развали търговията с унгарците и власите.
Царят взе от масата простия войнишки бокал и се изправи. Всички го последвахме.
- Вдигам тост за храбрите ни войни, които при Крум, Симеон и Калоян са громяли византийците. Нека техните потомци, които са в нашата войска да последват светлия им пример утре.
Понечи да вдигне бокала към устните си, когато дебелия Теодор изненадващо пъргаво подскочи и каза:
- Господарю, нека и аз да кажа наздравица.
Иван Александър застина, а ние учудено се вгледахме в Овечкия болярин. Той примигна и продължи:
- Въпреки традицията, позволи ми да вдигна още един тост.
Царят учудено го погледна.
- Какво означава това?
Теодор учудващо смело продължи, като мяташе погледи на всички страни с малките си очички, скрити под гънки тлъстина.
- Нашият цар Иван Александър вдигна тост за първите, които утре ще умрат в битката, за обикновените войници. Нека аз вдигна тост за тези, които утре ще оцелеят и ще вдигат тост за победата на ромеите.
Всички погледи бяха вперени в него. Той замълча за миг и повиши тон:
- Един от нас язди с нас до Аетос, сега ще яде и пие с нас, а утре ще ни предаде на Андроник.
Царят го гледаше невярващо и промълви:
- Нима Юда Искариотски е дошъл до Русокастрон да заработи своите 30 сребърника?
Теодор изсумтя и рече:
- Не трябва да питаш мен.
Иван Александър леко сведе глава и тихо каза:
- Не питам теб, питам себе си.
Стана толкова тихо, че вечерния глъч в лагера се чуваше ясно.
Теодор се размърда и продължи:
- Господарю, тракийските боляри не те подкрепиха, добруджанския деспот също. Чичо ти събира сръбска армия срещу теб. Защо да не ти измени и някой от войводите ти?
Царят мрачно процеди:
- Ако имаш да казваш нещо, кажи го сега!
Властелът на Овеч се размърда и започна тихо:
- Някои сме дошли тук да оставим главите си, а други да заработят подкупа си! В решителния час на битката един от войводите ти ще се обърне против теб, господарю!
Българският цар разтърси рамене и вдигна глава.
- Кажи кого обвиняваш и имаш ли доказателства?
Теодор продължи:
- Твой войвода е недоволен и алчен и вече е приел сандъче със злато от василевса за измяната си.
Помълча малко и погледа му се заби мен.
- Колко перпери имаше вътре, Йоаница?
Всички погледи изненадано се обърнаха към мен, а най-изненадания бях аз. Постоях малко, неспособен да реагирам, а после дясната ми ръка започна да изтегля меча ми.
- Ще ти натъпча перперите в лъжливата уста!
Иван Александър рязко каза:
- Не вади меч на масата ми!
Мечът ми издрънча, докато го прибирах обратно в ножницата. Намусено казах на царя:
- На масата ти тази подлога на добруджанския деспот може да обижда без доказателства.
Царят отмести поглед към Овечкия болярин. Теодор продължи, без да му мигне окото:
- Научих от доверени генуезки търговци, че Андроник е купил Йоаница със злато и му е обещал цялата област Загоре. В замяна, когато започне битката, Йоаница ще изтегли войниците си и савойските рицари ще разсекат десния ни фланг и ще пленят теб, царю.
Иван Александър погледна към мен. Аз се изправих и взех бокала си.
- Съдбата на родината ни се крепи на утрешната битка. Каквито се покажем утре, такива ще останем и занапред, и такива ще ни запомнят внуците ни.
Изпих на един дъх виното и излязох от шатрата. Дълго се лутах като пиян в тъмното и се стараех да укротя беса в себе си. После бавно се довлякох до шатрата си. Георги ме посрещна, макар че войниците вече спяха.
- Бързо се върна от банкета – захили се той.
- Аз постно не ям – не му останах длъжен и се гмурнах в палатката си.
Вече почвах да се унасям, когато Георги влезе, потупа ме леко по рамото и тихо каза:
- Ники, царската стража е тук и пита за теб.
Бавно се облякох и излязох навън. Там ме чакаше мустакатия стотник, който ме посрещна при Аетос.
- Войводо, царя велява да му се явиш веднага – рече той.
Кимнах и го последвах. Стотникът ме поведе към обходната стража, което ме учуди, но скоро зърнах силуета на Иван Александър на фона на звездното небе. Той стоеше с гръб към мен и макар, че чу стъпките ми не се обърна.
- Йоаница, имаше ли причина Теодор да те обвини днес? – тихо попита той.
Почувствах се гузен, без да имам вина. Пристъпих към царя и рекох:
- Господарю, тук съм за да ти служа, на теб и на България. Тази дебела фъшкия Теодор нарочно сее раздори между нас преди битката.
Царят рязко се обърна и плаща му се усука около него.
- Винаги съм ти имал доверие, но като цар съм длъжен да взема мерки.
Помълча малко и тихо продължи:
- Утре ще запазиш позицията си, но ще преместя войниците на Теодор зад теб.
Не успях да възпра негодуванието си.
- Значи вярваш на него?
Иван Александър поклати глава и каза като на себе си:
- Когато си цар трябва да се съмняваш във всичко.
Врътнах се рязко, после се обърнах и злобно процедих през зъби:
- Добре, че не съм цар!
Той само поклати глава и ме попита:
- Спи ли ти се?
Обидата клокочеше в мен:
- Нищо не ми се прави.
- Чудесно – каза царя – остани с мен още един час.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

От същият автор:
Неканонизираните светци на България
Из моята ненаписана хумористична фантастика