Join the new world

Моля ви да шаутнете във френдлиста, за да го прочетат повече хора.
За шаут:
СЕДЕМТЕ “МАЛОВАЖНИ” БИТКИ В ИСТОРИЯТА НИ, ЧАСТ XI
http://www.erepublik.com/en/article/-xi1-2078928/1/20

Моля да поднесете уваженията си към труда ми с вот и съб.


Всеки истински патриот има своето място сред нас – Отряд Централен Комитет.
Присъединете се към нас.
>>>Основаване на Централен Комитет.


СЕДЕМТЕ “МАЛОВАЖНИ” БИТКИ В ИСТОРИЯТА НИ

Част I
Част II
Част III
Част IV
Част V
Част VI
Част VII
Част VIII
Част IX
Част X

ЧАСТ XI

После се врътна и започна да издава разпореждания на своите войници. Георги цъфна след малко, погледа се и запита:
- Ами сега? – усмивката пак не слизаше от лицето му.
Огледах фланга ни, после съобразих:
- Разположи войниците от Аетос покрай реката, а нашите момчета и тези от Крумово Градище, и от старопланинските твърдини да ме следват неотлъчно покрай Теодор.
Георги кимна и обърна коня си да дава разпореждания. Прахолякът зад вървящата на юг армия закри всичко от погледа ми. Зад мен изтопуркаха копита, обърнах се и срещнах погледа на Теодор. Зад него стояха 30-те тежки конника, които водеше.
- Иван Александър повели да доведа войниците си на твое разположение покрай реката – тихо каза той.
Поклатих бавно глава.
- Царят е пропуснал да ти каже, че войниците ти ще бъдат на север от реката, а конниците ти спешени.
Теодор се усмихна и продължи все така тихо:
- Всъщност ми го каза.
Подмина ме с конницата си, а аз останах на място. Толкова ли бях прозрачен в очите на царя? След малко го последвах и когато стигнахме реката дадох разпореждания коя войскова част коя позиция да заеме. Чак тогава ми остана време да погледна към твърдината. Първото, което ме жегна беше, че над нея се вееха ромейски флагове. Значи прав беше Слав, когато негодуваше, че царя го е принудил да изтегли гарнизона си и да остави града на населението. По-късно разбрах, че местните гърци са саботирали защитата на града и Андроник е влязал там като у дома си. Изненадващо беше, че е нямало убити българи, но това си го обясних с факта, че василевса не е искал да провокира размирици в една обсадена от българи крепост.
Стоях и гледах Русокастрон през реката. По някое време до мен се приближи Теодор и когато обърнах взор към него ми кимна гузно.
- Май трябва да браниш твърдината от мен? – подсмихна се гузно той.
После проследи погледа ми и продължи:
- Не се сърди, Йоаница, ловечкия деспот е виновен. Той ми каза за това сандъче със злато.
Погледнах го изненадващо и той не успя да скрие присмеха в очите си. Махнах на първия, който срещна погледа ми. Оказа се войводата на Крумово Градище, Войсил. И с него се знаехме покрай риболова, но той беше доста по-възрастен от мен и винаги пестеше думите си.
- Войсиле, заведи Теодор на разходка до Аетос. Той иска да разгледа тамошните земи.
Когато Войсил кимна, аз добавих:
- И вземи една десетка с теб. Може да има избягали от войската им византийци.
Войсил ме погледна и после се усмихна с разбиране. Аз се обърнах към Теодор:
- Вземи си лъка, може да удариш някой заек по пътя.
Торбичките под очите му затрепериха от омраза. Обърна коня си и последва Войсил. Аз постоях за миг и после му подвикнах:
- Когато се върнеш ще си изпълня обещанието, което ти дадох!
Той рязко обърна коня си и злобно ми отвърна:
- Царят няма да позволи!
Позволих си да го излъжа нагло:
- Царят вече ми обеща Овеч, глупако!
Обърнах коня си и повиках Георги.
- Изведете го към ждрелото, без да говори с войниците си.
Георги кимна и повика една десетка от Пиргос. Тихо им каза нещо, а те веднага се смесиха с войниците на Теодор.
Стоях и гледах високите червени стени на Русокастрон. Естествените природни дадености плавно се преливаха в крепостни стени, а под жарките лъчи на слънцето цялата крепост сияеше в червено. Затова така й казваха – Червената крепост. Усетих раздвижване покрай мен и видях, че част от войниците на Теодор се приближават към. Без заповед, моите момчета застанаха от двете ми страни. Един едър десетник от Овеч, с прошарена брада ме поздрави по войсковия устав и попита:
- Войводо, вярно ли е, че Теодор те е обвинил в измяна?
Настана тишина и всички зяпнаха към мен. Кимнах бавно и се прекръстих. Тогава настана вой сред войниците на Теодор, а десетника пристъпи към мен, свали си шлема и каза:
- Ние сме прости хора, войводо. Но познаваме добре господаря си, знаем как ни лъже, когато събира данъците.
Оправи дългите си коси и продължи:
- От търговците, които идват в Овеч знаем, че в Пиргос няма такива неща и че ти си баща на всички хора там. Вярно ли е, че ще бъдеш властел на Овеч?
В очите му се четеше надежда, а когато погледнах останалите войници зад него видях същото. Бавно свалих шлема си и пак ги огледах.
- Момчета, нито вие, нито аз сме тук за лична изгода. Нека служим на България и тя ще ни се отплати.
Веднага забелязах, че ги разочаровах. Сведоха глави, а някои се обърнаха да се върнат по местата си. Махнах на десетника да се приближи.
- Дръжте се с мен и ще имате нов господар!
Очите му светнаха, наложи шлема си и се втурна към своите. Скоро чух шумни възгласи от тяхна страна. Съжалявах, че им давам напразни надежди, но не ги бях излъгал – утре щяха да имат нов господар, но нямаше да бъда аз. Някой ме бутна по рамото и се обърнах стреснато – беше Георги. Погледнах го питащо, а той с поглед ми посочи нещо. Обърнах коня си на изток и видях, че пред градските порти бяха опънали походната палатка за преговори. Кимнах на Георги, а той се втурна да пренарежда войниците покрай реката. Погледът ми беше привлечен от един бързей, западно от нас. Извиках след Георги, но той вече беше далеч и не ме чу. Пришпорих коня си и доближих войниците от Аетос, които образуваха първа линия край реката.
- Момчета, наблюдавайте западната порта и ако излязат войници от там, застанете до бързея. Аз ще ви пратя подкрепления веднага.
Те кимнаха с разбирана и наложиха шлемовете си, а аз пак погледнах към мястото за преговори. После всичко се случи като на сън.
Западната порта се отвори и оттам се изля цялата тежка конница на ромеите. Насочи се към брода при бързеите и с целия си устрем го прегази. Аетоският гарнизон застина по местата си, далеч напред Георги крещеше нещо, а останалите войници, придадени към мен бяха доста далеч от реката. Преди да успея да вдигна ръка, чух боен вик вдясно от мен и с изумление видях как 400-те войници на Теодор се втурнаха напред. Носеха дълги колове от палатките и като настръхнал таралеж се врязаха в конницата на ромеите. Схватката беше краткотрайна. Скоро реката стана червена от кръвта на повалените византийски конници, а моите войници бяха обградили един савойски рицар. Той се огледа и заби меча си в земята в знак, че се предава. Подкарах коня си натам. Войниците разтвориха обръча си, за да мина, а рицаря свали шлема си и сведе глава пред мен. Огледах се и видях, че десетника от Овеч лежи мъртъв в купчината трупове.
- Свалете всичко от този червей! – не успях да скрия омразата си.
Войниците се втурнаха към пленника и за секунди той остана гол. Стоеше с длани, събрани пред гениталиите, продължаваше да ме гледа нагло и се провикна:
- Не знаеш кой съм аз!
Беше смешна картинка. Подкарах коня си към него, приближих го плътно и обърнах животното обратно. Конят сякаш усети момента и започна усърдно да размахва опашка и така биеше голите му гърди. Искрено се надявах да му пусне и малко тор, но коня не се престара.
- Може и да си крал в родината си, но тук живота ти зависи от българския цар Иван Александър!
Вгледах се в очите му, после плюх на тревата
- Водете го при царя! – заповядах на войните от Овеч.
Георги се приближи към мен и се опита да ми каже нещо, но му махнах с ръка и той преглътна. Чак сега видях, че Иван Александър вече е в палатката за преговори. Имаше доста път до там, така че дадох знак и двама войника подхванаха савоеца като куцо пиле и го помъкнаха зад коня ми. Приближаването ми към мястото за преговори не остана незабелязано. Стражите от арменската гвардия на василевса също се приближиха, а вятъра залюля червените им наметала. Иван Александър погледна към мен, после каза на Андроник:
- Явно моя брат, василевса е загубил нещо, а моите войници му го връщат.
Брадата на императора се затресе от гняв. Аз слязох от коня си и се поклоних. Пристъпих напред и бутнах пред себе си пленения савоец. Арменците пристъпиха по-близо. Огледах ги нагло и казах:
- Чух, че жената на василевса издирва братовчед си.
После бутнах грубо голия пленник.
- Този тук го намерихме в гората. Пасеше трева и ви го връщаме, защото българските мечки хапят лошо.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

От същият автор:
Неканонизираните светци на България
Из моята ненаписана хумористична фантастика