Join the new world

Моля ви да шаутнете във френдлиста, за да го прочетат повече хора.
За шаут:
СЕДЕМТЕ “МАЛОВАЖНИ” БИТКИ В ИСТОРИЯТА НИ, ЧАСТ XII
http://www.erepublik.com/en/article/-xii1-2079607/1/20

Моля да поднесете уваженията си към труда ми с вот и съб.


Всеки истински патриот има своето място сред нас – Отряд Централен Комитет.
Присъединете се към нас.
>>>Основаване на Централен Комитет.


СЕДЕМТЕ “МАЛОВАЖНИ” БИТКИ В ИСТОРИЯТА НИ

Част I
Част II
Част III
Част IV
Част V
Част VI
Част VII
Част VIII
Част IX
Част X
Част XI

ЧАСТ XII

Савоецът припълзя към Андроник, а аз се обърнах и се върнах обратно. Зад гърба си чух крясъците на василевса.
Всичко приключи бързо. Вдигнаха палатката, а двамата царе се разделиха без прегръдка. Иван Александър подкара коня си покрай реката. Аз слязох от коня, отложих шлема си и се поклоних на българския цар.
Иван Александър дълго мълча, а аз стоях преклонен. После се засмя с глас и скочи от белия си жребец.
- Йоаница, ти направи повече, отколкото очаквах!
Вдигнах глава.
- А какво очакваше, господарю?
Царят беше въодушевен и занарежда:
- Поемаш Месембрия, Анхиало, Аполония и цяло Загоре.
- А Овеч? – изтърсих аз.
Погледът на царя замръзна.
- Не прекалявай! – изскърца със зъби той.
Поклоних се и тихо рекох:
- Нека Слав стане деспот на Овеч.
Иван Александър помисли за миг, после рече:
- Така да е!
Понечи да се качи на коня си, но аз го секнах:
- Ами Теодор?
Царят застина в позата си, помълча и се обърна към мен.
- Теодор го ухапал заек по време на лов. Мъртъв е!
Яхна коня си и тръгна към Аетос. Дълго гледах след него, а около мен се струпваха войниците от Овеч.
- Войводо, ти ли си новия ни болярин? – питаха един през друг.
Обърнах коня си, а насреща ми препускаше Слав.
Скочи в движение и се провикна:
- Наистина ли съблече савоеца гол?
Кимнах бавно и посочих Слав с глава на войниците.
- Поклонете се на новия си властел!
Те свалиха шлемове и сведоха глави. Слав ги огледа учудено и ме попита:
- Какво си направил?
Наложих шлема си, подкарах коня и подметнах през рамо:
- Намерих ти в коя гора да се скриеш.
Войниците ми в движение се групираха, а аз ги поведох на изток, където слънцето се отразяваше в морето край Пиргос.

ИНТЕРМЕДИЯ 3

Проф. Арнаудов дълго чете двата ми доклада, а се залисвах да разглеждам новите книги в библиотеката му. През отворения прозорец на кабинета му нахлуваше миризма на люляк. Надвесих се през прозореца и затърсих с поглед люляковото дръвче. Едва го съзрях, почти заглушено от една стара чепата слива. Професорът застана до мен и с проследи погледа ми.
- Мирише напук на сливата, която иска да го задуши.
Поклатих нервно глава:
- Напук, дръжки.
Арнаудов ме покани с ръка да седна. Разклати листите, които съдържаха докладите ми и започна:
- За историк не ставаш, то е ясно. Иначе досега да си заел мястото ми.
Знаех, че няма смисъл да го прекъсвам и затова си затраях. Погледът ми следеше подскачащите нагоре-надолу листи.
- Само не разбирам – продължи той – защо толкова се различава доклада ти от този на Георги. Твоят е като някаква сълзлива белетристика, макар че и за писател не ставаш.
Бавно остави листите на бюрото си, стана и ме погледна.
- Но поне в писанията ти има някаква страст. При Георги всичко е сухо, сбито и подредено.
Спря за миг, поогледа ме и смени темата:
- Май си отслабнал малко – в очите му заигра насмешка.
Използвах момента и малко остро запитах:
- За какво са ти тези доклади? Дори и да ги използваш като база за пренаписване на части от историята ни, кой ще ти повярва, без да имаш доказателства? Божидар Димитров първи ще скочи срещу теб, а останалите историци ще те разпарчетосат. Ще станеш за смях на стари години.
Арнаудов ме гледаше с усмивка. Това ме изнерви допълнително и скочих на крака от стола.
- Само си представи какво ще стане, когато напишеш фактите само за Милош Обилич! Че е българин и че не го е крил! Не само нашите историци, но и в цяла Сърбия ще полудеят!
Професорът все така с усмивка поклати глава.
- Не мисля да подхождам така.
Седна на стола си и ми даде знак също да седна.
- Цялата информация, която събирате ще маркира с жалони историята ни. Когато знаеш какво търсиш, ще го откриеш. Стари исторически извори ще бъдат прочетени с нов поглед и нови тълкувания, ще бъдат открити нови източници на информация. Ще се направят разкопки на правилните места.
- Но ти няма....- изпуснах се аз.
Той се усмихна и поклати глава.
- Да, няма да го доживея и Божидар Димитров няма да има удоволствието да ми се подиграва.
После махна с ръка и каза:
- Георги ще ти обясни как си финансираме проекта. Оттук насетне ти поемаш всичко, а мен само ще ме държите в течение.

ИНТЕРМЕДИЯ 4

Бях поканил Георги у дома и докато той отпиваше от ракията, аз четях неговите три доклада от предните му пътешествия.
- Тази мускатова ракия е страхотна – изломоти по едно време той.
Прелиствах страниците и му отговорих машинално.
- Подарък ми е от един учител от Карнобат. Водих сина ми до Видин миналата седмица на Националната олимпиада по история и взех в колата и учителя с ученичката му.
Георги се опита да се оригне, не успя и от немай-къде попита:
- Как се представи сина ти?
- На ниво, как иначе? – отвърнах.
Погледът ми не се откъсваше от страниците. Проф беше прав – беше пълно само със сухи факти.
Георги постоя още малко мълчалив и се покашля.
- Арнаудов ми каза да те осветля за финансирането.
Прозвуча, сякаш е казал мръсна дума. Спрях с четенето и вдигнах поглед към него.
- Много ли са разходите?
Георги изглеждаше неубедително.
- Не са големи, но ги има. Дърпаме по някоя перпера от миналото и я продаваме тук.
- Какво? – не успях да скрия изумлението си.
Георги вече изглеждаше като наакан, но продължи като на сила.
- Все отнякъде трябва да намерим пари. А и какво ти пука за някоя и друга ромейска пара?
Идеята ми се стори адски йезуитска, но се размислих. Георги продължи да навдига чашата с мускатовата, а аз се замислих. Налагаше се да се преборя със собствените си ценности и скрупули. Нещата се избистряха и осъзнах, че трябва да избирам между зло и по-голямо зло. Поклатих глава и в себе си избрах по-малкото зло.
- Добре, но само да те хвана, че си правиш лични далавери.
Обиденият поглед на Георги ме приземи. Още когато бяхме студенти го смятах за тъпак, но никога не бях се съмнявал в коректността му. Кимнах му и тихо казах:
- Кога се връщаме?
Явно не съм го казал толкова тихо, защото жена ми нахлу в хола и зае поза на буква “Ф”. Досетих се, че е стояла в коридора и ни е слушала какво си говорим.
- Къде пак ще ходите?
Георги преглътна на сухо и обърна поглед към мен. Аз поклатих глава и казах:
- Знаеш, че не мога да ти кажа. Вече ти обясних.
Този довод изобщо не впечатли жена ми, която изля невероятен словесен порой. С Георги сме ходили по курви на нашите години, аз съм си зарязал семейството и работата ( Георги беше ерген ), а на Георги отдавна му било време да се ожени и прочие дивотии, които една глупава и вбесена жена може да наприказва. Замълчах и зачаках края на излиянията й, но по едно време се усетих, че те няма да свършат скоро и креснах:
- Я да млъкваш!
Тя остана със зинала уста. Изгледах я зверски и изсъсках:
- Ти ще ми кажеш кой ще кара влака и кой ще яде въглищата!
Налях на Георги, после и на мен и й посочих коридора.
- Айде, гит!

Глава III
В МЕСОПОТАМИЯ

Симеон даде знак, че срещата е приключила и Лъв Хиросфакт се поклони, обърна се и напусна тронната зала. Великите боили станаха на крака, но и на тях беше наредено да напуснат. Младият княз заметна мантията си и мълчаливо излезе от залата. Изкачи каменните стълби до горния етаж и през осветен коридор се отправи към терасата, която гледаше към града. Аз, в качеството си на началник на охраната му, заедно със шестте стражи го следвахме неотлъчно и едва го догонвахме. Той се подпря на каменния парапет на терасата, а ноктите му се впиха до болка в хоросана. Застанах вдясно от него на една ръка разстояние, както веляваха правилата и огледах терасата. Стражите се пръснаха по обичайните си места. Симеон гледаше светлините на Преслав и в тъмното дочух скърцането му със зъби. Сдържаният му яд изби в безброй просъскани изречение.
- Мръсният ромей ще ми се явява в златотъкана туника, за да ме подразни! Ще ми напомня, че съм учил за поп, а не за цар! Ще ми намеква, че съм млад и неопитен! Че трябвало да взимам пример от василевса и като истински християнин да бъда смирен и да приемам всичко, което Бог е отредил!
Удари с юмрук и рязко се обърна към мен.
- Кажи ми, Токту, Бог ли насъска маджарите срещу нас?


СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

От същият автор:
Неканонизираните светци на България
Из моята ненаписана хумористична фантастика