Join the new world

Досега в "КРЪВ":
КРЪВ [Разпети петък: Пробуждането]
КРЪВ [Пробуждането: Част 2]
КРЪВ [Пробуждането: Част 3]
КРЪВ [Пробуждането: Част 4]
КРЪВ [Пробуждането: Sasha]
КРЪВ [Пробуждането: honey-bunny/Custo89]
КРЪВ: Истински лица
КРЪВ: Око за око...
КРЪВ: НОВИЯТ ГОСПОДАР
КРЪВ: Зверове
Кръв: Спомени
Кръв: От дълбините с любов
КРЪВ: Първи разкрития



Електрическа искра пробягна по въздуха – остатък от някогашната преграда на клетката. Лампите примигваха изпотрошени, по пода – разпилени стъкла и стъпкани очила. Стените бяха опръскани с кръв, Беше тихо, зловещо тихо...



[background music – The Secret Chamber – Adventure Cargo]

Червено осветление, копринени чаршафи, лепнещи от страст. Honey-bunny се протягаше в екстаз зад балдахина, а от двете й страни – две прекрасни тела. Valentin Krastev и KoHaH я обсипваха с целувки, разтваряха женствеността й, хапеха я, а тя потръпваше и стенеше сладко. Погледна встрани и видя непознат млад мъж да стои до вратата. Подаваше й ръка и се усмихваше с очи. Тя го извика с мислите си, ала той не влезе в стаята. Вместо това направи крачка навън. Тя стана от леглото, въпреки настоятелните ласки на двамата й любовника, и тръгна към вратата. Хвана непознатата ръка, която я издърпа в мрака отвъд спалнята...

Honey-bunny се събуди и седна в леглото. Погледна часовника. След четири часа имаше среща с KoHaH в стария си апартамент. Изведнъж се почувства разколебана.



[София]

Valkyrie17 се намираше пред къщата на свещеника. Стогодишна триетажна сграда в центъра на града. Чудовищното й хладнокръвие потискаше вълнението й, ударите на сърцето й като че ли се забавиха. Щеше да влезе и да го причака в сенките на собствения му дом. Да го притисне към пода и да къса парче по парче, докато молитвите му не се превърнеха в клетви, докато убиецът в него не надделее над човешката му природа. Тогава щеше да прегризе гърлото му и да го удави в собствените му телесни течности.



[Лаборатории ДУЛО, Израел]

Evsida затвори телефона и натисна бутона за изключване на електрическата стена. В мига преди да влезе в клетката и да я затвори Custo89 се хвърли върху него. Използва момента на изненадата на професора, за да се преобрази в човек и заби юмрук с всичка сила в лицето му. Очилата на Evsida паднаха и се разбиха на парчета.

Custo89 го блъсна го в стената, право върху пулта за управление. Налагаше го без да му остави и секунда да реагира. Погълнат от заниманието си, той не забеляза как преградата между двете клетки се смъкна.



[Подземната крипта на църквата „Св. София“]

Valentin Krastev вече успяваше успешно да игнорира порива, който изпитваше, щом honey-bunny беше наблизо. Реши, че така е най-добре, докато не изпълни плана си. Промъкна се в криптата под църквата по-безшумно от котка. Беше изучил всички проходи до залата, където се събираха. Долу беше влажно и само главната пътека беше осветена от факли. Той пое отначало по нея, докато не започна да чува гласове. Събранието на тайния кръг беше започнало. После зави по един страничен коридор и не след дълго излезе на малка тераса няколко метра над главите им. Оттук вече спокойно можеше да ги подслушва без да го усетят.



Honey-bunny излезе от банята и се загърна в белия халат. Отвори гардероба и избра кървавочервената си рокля. KoHaH щеше да я хареса... В съзнанието й отново изникна непознатият от съня й, наред с натрапчивото усещане, че правеше огромна грешка.



В криптата имаше поне три дузини фигури, забулени в черно. Бяха събрани в кръг върху огромна пентаграма, а около външния й връх стояха трима в бели роби. Онзи в средата заговори и всички се смълчаха и се обърнаха към него. Гласът му изпълни помещението.

- Братя! От последната нова луна насам укрепвахме позициите си в света на смъртните, подготвяхме се да атакуваме по всички етажи едновременно. Моментът настъпи! Тази вечер ви позволявам да плячкосвате където поискате, а утре ще обявим ново политическо движение. Наближават избори. Спечелим ли ги, градът е наш, а нататък ще е лесно...

Зазвучаха радостни бойни възгласи. Valentin Krastev реши, че трябва да се измъкне преди да са излезли. Направи крачка назад и се блъсна в нещо едро. Обърна се и видя вампир с черна качулка. Устните му се изкривиха в злобна усмивка и зъбите му лъснаха в тъмното.

- Отиваш ли някъде?



[background music – Patsy Cline – I Fall To Pieces]

Custo89 нанасяше удар след удар върху Evsida. Адреналинът създаваше измамното усещане, че времето се бавеше и всяко движение беше плавно като във вода. Изведнъж усети остра болка в рамото си и дочу ръмжене. Онова копеле се е измъкнало? Пусна професора и се извърна колкото можа настрани, после се преви напред и запрати вълчето тяло над себе си право там, където преди беше преградата между клетките. С едно бързо движение се пресегна и блъсна бутона, за да активира стената. LitoII се дръпна светкавично, но не достатъчно. Токът удари опашката му и разтресе цялото му тяло.

Custo89 изключи стената, преобрази се и се нахвърли към вълчето туловище, което все още се тресеше в конвулсии от електричеството. Всички тези седмици, цялата злоба, която беше събирал в себе си, сега изливаше върху тялото на другаря си по съдба. Хапеше го безмилостно навсякъде, докато животното скимтеше жално под него и не можеше да отвърне.

Custo89 смътно дочу алармите и някъде дълбоко под яростта в съзнанието му изникна мисълта, че скоро щяха да го намерят. Нямаше време да го довърши. Хвърли подследен поглед, изпълнен с презрение, към LitoII и побягна.

Няколко минути по-късно Evsida се довлачи до съседната стая, отвори сейфа си и с треперещи ръце измъкна оттам епруветка със зеленикаво съдържание. Напълни 20 мг в една спринцовка, с последни сили се върна до клетката и инжектира серума във врата на LitoII. След това изгуби съзнание.



KoHaH погледна часовника на стената в празния апартамент. Слънцето щеше да изгрее скоро. Мисълта го удари изведнъж. Тя нямаше да се появи.

Беше прелъстен и изоставен. Измамен. Беше се вързал като пълен идиот. Как реши, че след всички тези години, тя най-сетне ще отвърне... Да си беше останал с онази мила и леко болезнена любов, отколкото да я изпита за миг и след това да му бъде отнета така.

Той стана и с вик строши близката ваза. После статуетката върху малкия шкаф. Грабна свещника и раздра с него картините. Преобрази се и вълчата му паст разкъса дивана, тежките му лапи изпотрошиха столовете. Гневът и болката го разяждаха, проправяйки път в душата му на нещо ужасно и много силно. В него започна да се заражда мрак.



Отец Мирослав се прибра късно. Беше обезглавил поредния демон и жадуваше за чаша вино. Светна лампата, остави оръжията в поставката до вратата и закрачи към бара в дъното на хола. Тогава нещо го връхлетя отзад и го събори на земята. Той светкавично посегна към ръжена от камината, но не го достигна. Звярът го преобърна с грамадната си лапа и изръмжа в лицето му. За голяма изненада на свещеника, вълкът се взря в него и спря. Тялото се разтресе и се преобрази в човек. Пред него стоеше жена, чиито очи го гледаха ужасено. Гласът й потрепери.

- Миро?! – ахна valkyrie17.
- Софи... – прошепна mchammer1.

Той инстинктивно се пресегна и я придърпа към себе си. Целуна я дълбоко и горещо, както не бе целувал друга жена. Тя се вцепени за миг, ала не се дръпна, а отвърна на целувката. Зарови пръсти в косите му и нетърпеливо спусна ръце по тялото му. Той я търкулна под себе си и я изгуби в прегръдките си.

To be continued…

КРАЙ НА ПЪРВИ СЕЗОН. ОЧАКВАЙТЕ ВТОРИ ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ!