Join the new world

Досега в КРЪВ:
КРЪВ [Разпети петък: Пробуждането]
КРЪВ [Пробуждането: Част 2]
КРЪВ [Пробуждането: Част 3]
КРЪВ [Пробуждането: Част 4]
КРЪВ [Пробуждането: Sasha]
КРЪВ [Пробуждането: honey-bunny/Custo89]
КРЪВ: Истински лица



[София]

[background music - Kidney Thieves - Before I'm Dead]

Valentin Krastev се прибра късно от работа. Светна лампата в хола и установи, че не е сам. Срещу него на дивана седеше неподвижно като статуя елегантна блондинка. Веднага я разпозна, беше я следил десетки пъти преди да успее да я направи отново човек.

Honey-bunny го наблюдаваше с каменно изражение. Имаше нещо различно в нея, изглеждаше му студена. Откри с разочарование, че онази лъчезарност, която беше съзрял в нея преди, вече беше просто спомен. Известно време се гледаха в тишина.

- Как ме намери? – попита той накрая. Помисли си, че нямаше никакво значение какво ще му отговори, но така печелеше време. Каквото и да следваше, надали щеше да е розово.
- Какво направи с мен? – контрира го тя.
- Излекувах те.
- Какво направи?

Той въздъхна.

- В началото на опашката ти има нерв, който отговаря за преобразяването ти. Аз го прекъснах. Наистина ли има нужда да ти обяснявам? Сега си човек, можеш да живееш нормално сред нас.
- Нормално?! - кресна тя и се изправи рязко. В очите й заигра зловещ пламък. – Ти ме превърна в храна за собствения ми вид! Направи ме уязвимо, нищо и никакво парче месо! Само дето не беше единственият, който си поигра с мен.
- Какво искаш да кажеш?
- Имах семейство. Имах хубава работа. Имах ЖИВОТ!

Тя измина трите метра до него неестествено бързо и застана на сантиметри от лицето му. Миг по-късно се успокои, обърна се на другата страна и заговори сякаш по-скоро на себе си.

- Сега... нищо. Преди можех да живея измежду хората, а сега трябва да се крия.

Тя го погледна спокойно в очите и простичко каза:

- Ти ме уби... Но явно просто не ми е писано да бъда човек.

Той инстинктивно посегна към ножа на колана си. Тя спря бързо, но нежно ръката му.

- Иска ми се да разбереш какво е – усмихна му се. – Да ти отнемат всичко, да си някой напълно чужд. За съжаление на теб най-вероятно ще ти се услади, тъй като винаги си бил нисша форма на живот. Но ако аз няма да бъда себе си, и ти няма да бъдеш.

С тези думи тя го целуна, дълбоко и сластно.

Valentin Krastev настръхна при допира й. Знаеше, че нещо не беше наред, че трябваше да реагира. За секунда му мина през главата мисълта, че единственото, което е искал до този момент от нея, е да я направи човек. Възбудата, когато го връхлетя обаче, надделя над всичкия разум. Надделя над инстинкта за самосъхранение, над волята му, над самообладанието му.

Отвърна на целувката й с не по-малко желание. Искаше да се потопи в нея, да я има по всеки възможен начин. Ръцете му се увиха около кръста й и я придърпаха със замах, така че да усети бедрата й около себе си. Направи крачка напред, две.

Ръцете й зашариха по тялото му. Разкопча ризата му, смъкна я и прокара хищно длани по гърдите му. Той бутна лампата, която стоеше на пътя му, отмести с бързо движение възглавниците на дивана. Тя разхлаби колана му и смъкна панталоните му. Миг преди той да я повали, тя го надви, завъртя го и го накара да седне. Прекрачи го, настани се в скута му. Спря се за миг да го погледне, очарована от пламъкa в очите му, после се наниза отгоре му, бавно и докрай. Ирисите й се оцветиха в червено и преди той да успее да реагира, тя наклони главата му настрани и заби зъби в сочната пулсираща вена на врата му.

От гърдите на Valentin Krastev се изтръгна тиха въздишка на изненада, възбуда и болка. Червени пръски изцапаха бялата тапицерия. Няколко шумни глътки по-късно honey-bunny се отдръпна и издълба с нокът дълга кървава пътека в ръката си, а после я поднесе към устните му. Бавно задвижи таза си.

Той хвана с две ръце обагрената в алено нежност и захапа без колебание. Засмука жадно, простенвайки между тласъците и глътките. Удоволствието, което го изпълваше, беше несравнимо. Еликсирът, който извираше изпод кожата й, ароматът с толкова много нюанси, тесният пръстен между краката й... И точно когато започна да се наслаждава, всичко изчезна. Тя отдръпна влажната си топлина, отне му и еликсира. Той се възпротиви, но тя го прикова под себе си с лекота. Положи длан на тила му, опря чело в неговото и за няколко мига в стаята се чуваше само учестеното дишане и на двамата. Накрая тя проговори:

- Сега запомни това усещане. Никой друг, когото ухапеш, няма да ти донесе такава наслада. Това мога само аз, твоята майка. Запомни го добре, защото това е единственият път, в който ще го усетиш през вечното си съществуване. Ще го искаш, ще чувстваш къде съм и ще го търсиш, но не ще утолиш никога жаждата си. Сега си прокълнат, точно като мен. Това е наказанието ти, задето разруши живота ми.

С тези думи тя стана, приглади роклята си, изтри устните си с опакото на ръката си и напусна апартамента, оставяйки зад гърба си новата рожба на мрака болезнено да се пробужда.

To be continued...