Join the new world

До сега в "КРЪВ"

КРЪВ [Разпети петък: Пробуждането]
КРЪВ [Пробуждането: Част 2]
КРЪВ [Пробуждането: Част 3]
КРЪВ [Пробуждането: Част 4]



САУНДТРАК

[20 дни след Великден, Финландия]

Днес тя се чувстваше прекрасно. За пръв път от инцидента усещаше тялото си. Ядеше й се. Непрекъснато си представяше големи и сочни пържоли, приготвени алангле. Вчера дори сънува как стои на ограмна маса и се храни с живо месо. Някога подобен сън би я отвратил, а днес го намери за очарователен.

Sasha съблече всичките си дрехи и застана гола пред голямото огледало в спалнята си. Усмихна се. Гледката й харесваше. С едната си ръка хвана русата си коса в опашка, а с другата докосна белега на врата си. Не помнеше какво я беше ухапало. Докторите й казаха, че може би е било куче, но тя не им вярваше. Интуицията й и подсказваше, че те грешат.

Спусна надолу ръката си и за момент я задържа между двете си гърди. Сърцето й тупаше бавно и премерено. Прокара топлата си длан по плоския си корем. Червеният й лак контрастираше с бялата кожа. Обиколи няколко пъти пъпа си и ръката й слезе още надолу. Пръстът й потъна в разцъфналата й младост. Изстена. Притвори очи и си представи ... кръв.



-Колко висок е Джо? – попита Sasha
-Метър осемдесет и пет сантиметра – отговори любезната операторка.
-Като височина е добре, но е със сини очи – Sasha натисна скролищия бутон и разгледа останалите снимки от каталога. – А Маркус?
-Метър деветдесет и два сантиметра и има огромни ръце ...
-Твърде висок! – Sasha активира третата страница на онлайн каталога. И тук не го откри. Раздразнено натисна на линка към следващата страница. Скролна надолу и ... – Хм. Интересно. Роберт! Какво ще ми кажете за Роберт?
-26-годишен, метър осемдесет и три, холандец от пакистански произход, владее четири езика, в момента учи медицина, а клиентките ни твърдят, че е изключително ...
-Ще проверя лично колко е надарен – Sasha прекъсна операторката.
-Великолепен избор, г-жо. След колко време да бъде при вас?
-Два часа. И ... без закъснения.
Sasha захвърли мобилния си телефон и се отпусна в стола си доволна.



Бавно и старателно пъргавият му език изследваше всеки милиметър от меката част на ухото й. Влизаше, излизаше, слюнка, леко захапване, шумна целувка.
Sasha изстена, прокара червени нокти по гърба му и наклони глава назад, разкривайки прелестните си гърди. Роберт не чака втора покана. С устни направи мека фунийка и засмука розовото връхче на лявата й гърда. Ловко прокара едната си ръка по потния й корем и секунди по-късно ощипа зърното на дясната й гърда. Стон!

Тя затвори очи. Видя как възсяда гола тъмнокафяв жребец със сивочерна грива и силни крака. Тръст. Гърдите и се поклащат в ритъма на ездата. Срещу тях е огромен зелен хълм. Привежда се леко напред. Усеща топлото животно между краката си. Стяга таза си и отпуска ръце по врата на коня. Галоп. По-бързо. Пришпорва го. Иска да стигне до върха на хълма. Стене. Удря пети в хълбоците на жребеца и изкрещява. „По-бързо. Давай. Още по-бързо.”

Върхът на хълма е близо. Да. Още малко. Още няколко метра. Sasha усеща как гърбът на коня се изпотява и става лепкав. Плъзга се по тялото му и за последен път забива пети в хълбоците на жребеца. Конят се изправя на два крака, ноздрите му се издуват, прави огромен скок и ... върхът на хълма!

Sasha отвори очи, притисна тялото си в това на младежа и доближи устни до врата му. Зениците й се разшириха и промениха неколкократно цвета си. Облиза устни, усмихна се и предните и зъби се издължиха. С ярост, характерна за хищник, тя захапа врата на жертвата си и засмука. Преглътна. Един път, два пъти ... Капки кръв потекоха по устните й и изцапаха бялата й възглавница ... Свърши!



Беше едновременно въодушевена и горда със себе си. Не подозираше за новата си страст, нито пък предполагаше колко хладнокръвно и комбинативно може да действа.
Веднага след като удовлетвори нагона си тя премести безжизненото тяло на момчето във ваната, заля го с киселина и половин час по-късно Роберт изчезна в канала. Изхвърли чаршафите и отиде на фризьор. При коафьора влезе дългокоса блондинка, а излезе червенокоса мадама с къса френска прическа. И ето сега седеше във финландски суши бар, поръчвайки си огромно количество нигири с пушена сьомга. Наслаждаваше се на вкуса на полусуровото месо, обилно полято със солен соев сос.

Някъде далече заби камбана. Данннннннн. Даннннннннннн. Данннннннннннн. Тишина. И отново. Данннннннннн. Данннннннннннн. Даннннннннннн. Спря да яде. Догади и се. Отблъсна чинията и погледна през прозореца на заведението. Камбаната продължаваше да бие. Ушите й почнаха да пулсират. Заболя я главата. Данннннннннн. Данннннннннннн. Даннннннннннн. Искаше да повърне. Стана и бързо отиде до тоалетната. Подпря се на мивката и пусна студената вода. Вкара главата си под силната струя и усети как напрежението премина от стомаха й, през гърдите й, за да се излее от устата й. В този момент се отблъсна от мивката, хвана с две ръце гърлото си, в опит да спре викът, който напираше в нея. Задави се. Залитна и се подпря на студената, облицована с бели плочки, стена. И тогава, с гърлен глас, извика името му:

"Отец Мирослааааааааааааааааааааааааааааав."