Join the new world

[6.25 часа, Разпети петък, гр. София, близо до НДК]

Бързаше. Щеше да се съмне до половин час. Трябваше да изпревари първите слънчеви лъчи и да се прибере в своята бърлога. Усили крачката си и се огледа. Наоколо нямаше хора. Само бездомни псета тичешком пресичаха мрачните улици в столичния квартал „Лозенец”. Зави зад ъгъла, направи още три крачки и се спря пред вратата на току-що построена кооперация. Доближи магнитната си карта до оцветен в зелено четец и вратата се отвори с леко прищракване. Три минути по-късно хвърли кожения си шлифер върху немски дърворезбован люлеещ се стол от XVI-и век. Анкитака беше разположена в центъра на почти празна всекидневна с мраморна камина.

Преди четири години той откри скъпата вещ в мюнхенски антиквариат. Тогава продавачът се опита да го убеди, че старинната е принадлежала на Мартин Лутер, но той се изсмя на това твърдение. Ясно си спомняше как скрит зад пердето на голямата бална зала на замъка в Гронинген дебнеше чичо си Карл V да се излегне в този стол. Обичаше да сяда на колената му и да слуша историите за подлия папа Григорий VII. Именно тези истории го превърнаха в заклет последовател на Реформацията. И до днес мразеше Църквата и нейният папа.
Съблече се гол и влезе в банята. Пусна силна студена струя и застана под нея. Настръхна ...



[7,40 часа, Разпети петък, гр. Прага, ул. “Водни” № 14]

Тя отхапа от сочната круша и сладострастно преглътна. По брадичката й потече лепкав плодов сок. Засмя се и с опакото на ръката си се опита да препречи пътя на вадичката, но вместо това ароматните капки се разпиляха по голото й тяло. Вдигна две ръце, жест с който искаше да каже: „Предавам се!”, и отново се засмя. Този път дори му намигна и поклати глава. Знаеше, че това се харесва на мъжете. Все пак в продължение на няколко века се бе научила как да въздейства на „силния” пол.

В дъното на стаята, излегнат в голяма бяла спалня, Trifon Zarezan, не откъсваше поглед от нея. Харесваше му непринуденото й поведение. Обичаше да я наблюдава, да я изучава. Беше привлечен от нея. Сексът бе страхотен, но нещо друго го бе обсебило в тази жена. Усещаше някаква загадка, нещо което я правеше магнетична и неповторима. Повече от 400 години търсеше подобна жена. Май я беше открил.

Qyik остави нахапаната круша на масата, направи две бавни крачки, усмихна се дяволито, подскочи като подплашена газела и се хвърли върху Trifon Zarezan. Само бързите му рефлекси, придобити в тренировъчния център на Чуждестранния френски легион, му помогнаха да протегне навреме ръце и да я прегърне. Изохка престорено и се вгледа в очите й. „Как искам да съм с теб всяка вечер! Но ти не подозираш за истинската ми природа!”, каза на ум той и зарови устни в косите й.

Qyik се отпусна в прегръдката му и затвори очи. Неспокойните й мисли незабавно окупираха съзнанието й: „Стегни се! Не позволявай на сърцето да се влюби в обикновен човек. Ти си специална, ти владееш трансформацията, ти си победила природата! А той е просто мъж, който търси забавление”.



[7,58 часа, Разпети петък, гр. Суоненьоки, Финландия, Градска болница “Св. Патрик”]

Апаратът отчиташе слаба сърдечна дейност. Тихото пиукане отмерваше ударите на сърцето на младото момичето, което лежеше неподвижно върху студената операционна маса. Бяха я докарали в болницата преди около час. Младежи открили безжизненото й тяло в парка до студентския кампус.
Лекарите от дежурния екип все още не знаеха от какво заболяване страда момичето. Предполагаха, че става въпрос за специфичен вид анемия. На практика тя не бе мъртва, но не бе и жива. В болничната лаборатория не успяха да й направят нужните изследвания, защото в тялото й имаше едва 300 гр. кръв.
Руси къдрици и бяла кожа. Белег от охапване по врата и широко отворени синьо-зелени очи. Отворени, но спящи. Застинали и отправени в една точка, ситуирана върху белия таван.
Очите премигнаха. Един път. Втори път. Отново неподвижни. Някъде там, някаква мозъчна активност монтира спомените й в кратък филм и започна прожекцията му.

Танцува на бал с маски. Испанец. Говори й нещо на ухо. Носят й питие. В дъното на бара - мъж, облечен в черен кожен шлифер. Странникът вдига чашата си и й кимва. “Наздраве”, прочита тя по устните му. След малко е в прегръдките му. Излизат навън. Целуват се облегнати на тухлената стена не стара финска къща. Паркът на кампуса. Сред дърветата. Усеща ръцете му по гърдите си. Коланът му е неестествено издут. Целува я по врата. Сладост. Болка. Сладост. Олюлява се. КРЪВ. Вик. Тъмнина. Тя стене. Сирени. Линейка. Лежи гола в студена стая. Чува глас, далечен и познат: “Не си отивай. Остани! Подарих ти вечност!”.

В стаята на главната сестра влезе шерифът. Каза, че вече са установили самоличността на момичето: Sasha Vladimirovna.



[8,20 часа, Разпети петък, София, ул. “Ралица” №5]

Той излезе от банята, облече чисто бельо, отвори нова бутилка “Лагавулин”, отпи направо от нея и се строполи в люлеещия се стол. Запали цигара. Гледаше втренчено в тавана. В белия таван. И кожата на момичето от тази нощ беше бяла. Затвори очи. И почна тихо да шепне: “Не си отивай. Остани! Подарих ти вечност!”. Усмихна се. Беше сигурен! Тя ще остане!
Изправи се и отиде до писалището. Отвори лаптопа си и след като операционната система се зареди, стартира браузъра на GOOGLE. На екрана се появи началната страница на erepublik.com. С рутината на компютърен специалист той написа своя ник: Mr. Gatev. Въведе и паролата си и се логна. Беше време за игра ...



[8.40, Разпети петък, в спам-чата на отряд “ДУЛО”]

lioshi: ще се строяваме, така да знаете! /намига/
Trifon Zarezan: що бе, маке?
lioshi: ми
lioshi: има хора, които не са се били от два дена
lioshi: така няма как да станем първи /нинджа/
Trifon Zarezan: кого визираш? /опулва се/
lioshi😒asha Vladimirovna пак изчезна! /притеснен/ А уж е командир!
Evsida: е, може да се е отдала на разгулен студентски живот /хили се/
lioshi: то лошо няма, но да си беше взела отпуска …
lioshi: както и да е! ти как си, ве?
Evsida: работя по един проект ... не съм излизал от една седмица от лондонската си лаборатория
Trifon Zarezan: какъв проект? /любопитство/
Evsida: все още е тайна ... но е нещо голямо
Trifon Zarezan: май сме само коч компания! ще взема да добавя мацка в чата /изчервява се/

Trifon Zarezan добави qyik

qyik: здравейте, момчета /гив ми файф/
lioshi: драсти
Evsidia: хай
Mr. Gatev: здравейте и от мен /маха за поздрав/
Evsidia: о, гатьо! къде се изгуби и ти?
Mr. Gatev: не казвам ... въпреки, че тази нощ презаредих … кръвта … /смеее се/