Join the new world

До сега в "КРЪВ"

КРЪВ [Разпети петък: Пробуждането]
КРЪВ [Пробуждането: Част 2]
КРЪВ [Пробуждането: Част 3]



[покрайнините на Пловдив]

Valkyrie17 стоеше пред къщата и наблюдаваше двете си очарователни момичета как се боричкат със сина на съседите. До нея внушителен на ръст мъж със сурово лице гледаше в същата посока.

- Прекрасни са, разхубавяват се всяка година – каза whiskyman с нежност, която противоречеше на сериозния му вид. – Внимавай, идва моментът, когато ще започнат да гледат на момчетата по друг начин.
- Искрено се надявам – отвърна тя. – Иначе скоро няма да останат деца в околността.

Двамата се подсмихнаха.

- Какво те води насам? Не си ни посещавал от колко вече, три години?
- И за миг не съм ви изпускал от поглед. Преди два месеца попаднах на нещо, но трябваше да се уверя, преди да ти кажа.
- Мамо-о-о? – провикна се по-малкото момиче. – Може ли?

Valkyrie17 въздъхна и кимна разрешително. Секунда по-късно вече се бяха преобразили и две вълчи муцунки забиха зъби в крехкото месо. Писъците на момчето огласиха поляната.

- Да ми кажеш какво?
Последва кратка пауза.
- Открих го.
Погледна я. Беше впила очи в него с онзи неин метален поглед, който значеше само едно.
- Искам да се овладееш. Няма да те спирам, дойдох да ти помогна. Но трябва да бъдем много внимателни.
- Нямам намерение да оставям следи, просто ще го дам на децата. Но няма да го убивам преди това.
- Скъпа, сложно е...
- Кое му е сложното? Говорим за човека, който уби съпруга ми и половината ми деца. Не очаквай да бъда милостива.
- Да, той избива родовете ви до ден днешен. Работи сам, но за сметка на това има десетки ловци на глави като него само в столицата. Освен това е свещеник и е по-близо, отколкото предполагаш.
- Колко близо? – стрелна го тя.
- В „ДУЛО” e… - Той кимна към поляната, където вълчетата вече дояждаха хлапето. – Отиваме на война, твърде рисковано е да въвличаш момичетата. Най-добре ги остави на honey-bunny – хем ще са наблизо, хем ще са при наш човек.

Valkyrie17 кимна. Беше благодарна за това странно приятелство. Whiskyman беше като част от семейството, въпреки че беше просто човек. Единственият човек, който някога се бе застъпвал за тях и не ги виждаше като чудовища.

- Родителите на момчето ще задават въпроси – каза той.
- Не само момичетата са гладни. Ще останеш ли за вечеря?



[същата вечер, някъде из София]

Honey-bunny паркира близо до малък денонощен магазин и влезе вътре. Valentin Krastev намери удобно място само няколко позиции по-надолу по улицата. Изгаси двигателя, слезе от автомобила и зачака в сенките отсреща. Щом момичето се показа, той инстинктивно докосна пистолета си. Изчака я да стигне до колата си и я приближи в гръб.

Иззвъня телефон и той застина на няколко крачки зад нея. Honey-bunny, която тъкмо беше посегнала с ключовете, се спря и отговори на обаждането.

- Да? ... Здравей, миличка! Радвам се да те чуя. ...

Докато тя говореше, Valentin Krastev беше впил поглед в една точка малко над кръста й. Ако теорията му беше вярна, това място трябваше да е уязвимо и тя щеше да се прекърши лесно.

- Да, разбира се. Кога пристигате? ... Прекрасно, ще ви чакаме! Целувки!

В момента, в който разговорът приключи, Valentin Krastev се хвърли напред.

Имаше само един момент, който не беше овладял напълно – безпогрешната им интуиция и бързите рефлекси. Тя се обърна към него и оголи зъби, очите й светнаха. С ръмжене го запрати на два метра надалеч, след което отново прие човешки вид и с треперещи ръце се опита да отключи, за да влезе в колата.

Той не се отказа. Едва беше седнала зад волана, когато ръцете му я сграбчиха за косата и я издърпаха навън. Той я опря на капака на колата с гръб към себе си, приклещи краката й между неговите, хвана я за врата и я притисна надолу. Извади пистолета, погледна отново онази точка и удари силно с дръжката.

Нещо изхрущя, тялото й се сгърчи за момент. Издаде странен звук, сякаш изскимтя.
Той се отдръпна крачка назад. Като че ли проработи.
Honey-bunny се свлече на земята.

- Какво направи... – проплака тя. Обърна се към него и го изгледа, обляна в сълзи. – Как успя... ?!

Valentin Krastev наблюдаваше с интерес жената пред себе си. Изглеждаше съсипана и това го объркваше.

Тя се опита да се изправи с мъка, но почти веднага се отпусна отново на земята. Той автоматично се пресегна да й помогне, но тя го сряза.

- Не ме доближавай! – Тя се сви на кълбо до колата и се разрида. – Не ме гледай...

Искаше да й каже, че вече е свободна и може да живее нормално сред хората, но нещо му подсказваше, че не беше добра идея. С тихи стъпки се отдалечи към колата си.


Honey-bunny остана сама в мрака и тишината. Нямаше представа какво се случи току-що, нито можеше да прецени какво не беше наред. Опита се да се преобрази, но не успя. Сетивата й бяха притъпени, чувстваше се слаба... куха.

Извади телефона си и набра съпруга си.
- Гриша, къде си? ... Ела веднага. ... Нищо не е наред, нападнаха ме. Да... Да, добре, чакам те.

Въздъхна дълбоко. Гриша беше цял век по-стар от нея, със сигурност щеше да знае какво да прави. Трябваше само да изчака още няколко минути и скоро всичко щеше да си дойде на мястото.

Изправи се с мъка и изтупа роклята си. Посегна да влезе в колата, когато нещо я връхлетя. Усети болка във врата си, някаква странна наслада и после загуби съзнание.



През целия път към дома Valentin Krastev не спря да мисли за тази жена. Истината беше, че предния път, когато го направи, вълкът беше в безсъзнание и реакция така и не последва. Не беше сигурен какво беше очаквал тази вечер, но определено не изпитваше удовлетворение и това го дразнеше. Наистина ли не беше постъпил правилно?

Поклати глава отрицателно. Това беше на първо място вълк и после жена.
И все пак, вече не...



Koko99 отпи от бутилката и се изкикоти. По устните му се стече гъста червена течност.

- Две на едно за мен. Тая вечер беше много продуктивна.
- Едно за мен, ма беше като за три – ухили се m0nef. – Тая беше толкова вкусна, че не мога да си я изкарам от главата.
- Глупости! Яд те е, че не си взе като мен за по пътя – намигна му Koko99. – Можеше да я оправиш ей там до колата, като толкова ти е харесала.
- Не, пич, нея си я вземам за постоянно.
- Какво искаш да кажеш?
- След няколко дни като се съвземе, сама ще ме намери. Просто няма да устои.
- Превърнал си я?! – Koko99 поклати глава. – Ти не си добре. Нали се разбрахме да ги проверяваме първо?
- Абе ще ги проверяваме – изсумтя m0nef. – Голяма си параноя. Ще я обучим, ще си я менкаме... Всичко ще е наред, ще видиш.

Той сръчка приятеля си. Koko99 му подаде бутилката.

- Като се замисля, идеята не е толкова лоша. В крайна сметка, какво би могло да се обърка?

To be continued...