Join the new world

До сега в "КРЪВ"

КРЪВ [Разпети петък: Пробуждането]
КРЪВ [Пробуждането: Част 2]



[10.55 часа, еБългария, края на мандата на Absfresh, секретна скайп-стая]

[10:55:24] Absfresh: и двамата кандидат-президенти
[10:55:31] Absfresh: знаят за плана от 1 седмица
[10:55:41] Absfresh: и двамата ще го следват стриктно
[10:57:49] Absfresh: и двамата са дали пълно съгласие
[10:58:55] borislav.k: подписан договор за продажба на душа с кръв? или поне плюнка?
[10:59:07] Absfresh: да! и двамата се продадоха на Господаря!
[10:59:15] borislav.k: добра работа, Абс! Господарят ще бъде доволен ...



[1.02 часа, три дни след Великден, гората край гр. Мюнстер ]

Ризата му се оплете в поредната шипка, той се извъртя в опит да предпази лицето си от острите бодли, чу се „хряс” и част от дрехата му остана да виси, като боен трофей, по клоните на растението. Изпсува тихо и продължи да се движи на север. На сто метра от него слаба червена светлина примигна два пъти. Усили крачката. Затича се. Знаеше, че звярът е някъде зад него. Трябваше по-скоро да се добере до предварително подготвеното място. Там вече нямаше да бъде плячка, там щеше да бъде ловец.

Изведнъж спря. Искаше да се увери, че звярът е след него. Тишина. „Хайде, покажи се!”, прошепна тихо и шумно отчупи клонче от шипката до него. „Хайде, нямаме цяла нощ на разположение!”, този път стъпи тежко в шумата под храста и се приведе леко напред. На три крачки от него изпукаха сухи клони. Секунди по-късно от храстите излезе огромен върколак. Звярът моментално направи триметров скок, замахна към жертвата си, но lioshi приклекна, претърколи се на дясно и побягна. Върколакът издаде вой и го последва.

„Движи се! По-бързо!”, това бяха най-дългите сто метра, които беше минавал в живота си. Усещаше дъха на звяра. Чувстваше погледа му. Но нямаше намерение да се предава. В този момент каменна стена препречи пътя му. Lioshi се спря, пое дълбоко въздух, обърна се и ... бяха лице в лице. Вгледа се в очите му. Жълти елипси, в които играше червен пумпал, набразден от множество тънки черни линии. Очите примигнаха. Тежка слюнка се отдели от устата на звяра и изцапа върха на обувките му. В този миг се чу свистене. Три стоманени мрежи изникнаха от нищото и се впиха в едрото тяло на върколака. Чудовището усети, че е в капан, но вече беше късно. Lioshi бързо извади от джоба си спринцовка, пълна със сребърна течност, и с всичка сила я заби в тялото на звяра. Жълтите очи примигнаха два пъти, след което останаха затворени. Тялото се отпусна и звярът се строполи в краката му.

-Закъсня – извика lioshi към приближаващия се мъж.
-Напротив – m_to сложи на лицето си огромна усмивка - Дадох ти шанс да го целунеш по бузата!
-И все пак закъсня! – lioshi огледа окъсаните си дрехи и добави – Да вървим.



[10.07 часа, четири дни след Великден, секретен немски пристанищен комплекс]

Огромен кран повдигна металния контейнер, за да го положи в дъното на корабния трюм. На пустото пристанище lioshi и m_to не изпускаха от очи товара.
-В колко ще се обадиш на клиента? – попита lioshi
-Веднага след като тръгне корабът. – отговори m_to
Металният контейнер вече беше във въздуха. Кранът изскърца леко, завъртя се и започна спускането на товара.
-Къде ще е следващата ни задача? – попита lioshi
-Ще разберем по-късно. - отговори m_to
Контейнърът докосна дъното на трюма. Моряците започнаха да разкачат веригите, с които беше оплетен товарът. Два часа по-късно корабът отплава за Израел.



[12,07 часа, Парламента на виртуална България]

G0sh370 слезе от парламентарната трибуна. Депутатите дълго аплодираха речта му срещу президента на еБългария. Той зае своето място сред колегите си от парламентарната група, като не криеше доволната си физиономия. Председателят на Парламента удари звънеца и обяви почивка. G0sh370 побърза да излезе от залата и да се заключи в кабинета си. В този момент извъня мобилния му телефон. Той погледна дисплея и побърза да отговори на повикването:
-Аз съм! – каза тихо той – Пратката пътува ли? – почти не отлепяше устни докато произнасяше думите. – Добре! Ще получите парите си по обичайния начин! – извади от чекмеджето на бюрото молив и лист хартия – Под какво име сте записали пратката? – допря молива до хартията и започна да пише – Повтарям: C u s t o 8 9! – усмихна се – Добра работа! Очаквайте инструкции за новата си задача! - отдалечи мобилния си телефон от ухото и прекъсна разговора.
G0sh370 потри доволно ръце седна на кожения диван извади втори мобилен телефон и набра нов номер. От другата страна се включи гласова поща. Той изслуша съобщението и каза:

„Проф. Evsida опитите могат да продължат. Скоро ще получите нов екземпляр. Очаквам да ми позвъните”.

G0sh370 затвори телефона си, захвърли го на масичката до дивана, сключи ръце зад врaта си и се излегна в кожената мебел. Беше доволен от себе си. Страхотен ден!



[19,00 часа, пет дни след Великден, гр. Суоненьоки, Финландия, Градска болница “Св. Патрик”]

Тя мълчеше. Седеше в болничното си легло и нямаше сили да отрони дума. Не усещаше мускулите си, а сърцето й сякаш бе спряло. Пое въздух и отново чу далечния шепот: “Не си отивай. Остани! Подарих ти вечност!”. Sasha Vladimirovna стисна очи, пръстите й се впиха в белия чаршаф, на лицето й се появи крива гримаса и ... тя се разплака.



[22,24 часа, пет дни след Великден, гр. Дубровник]

Mr. Gatev отвори прозореца и излезе на терасата. Нощният морски бриз го удари в челото, той присви очи и с пълни гърди пое аромата на сол и водорасли. Обичаше този хотел и този апартамент. Колко жени беше водил тук. Не всички от тях си тръгваха сутрин ...
На вратата се почука.
-Влез – каза заповеднически Mr. Gatev .
Вратата се отвори за секунди и още по-бързо се затвори. Твърд мъжки глас поздрави от дъното на стаята:
-Добър вечер, приятелю!
Mr. Gatev се обърна, а устните му се разляха в широка усмивка. С бързи крачки влезе в стаята, разпери ръце и с гърлен глас каза:
-Двеста дяволи! Не съм те виждал от цяла вечност!
-Чак пък вечност?! За последно се срещнахме на 18 юни ...
Mr. Gatev прекъсна своя гост и продължи вместо него:
- ... 18 юни 1815 година - битката при Ватерло. Ти, куче такова, се биеше на страната на херцог Уелингтън ...
Този път гостът прекъсна Mr. Gatev
- ... а ти подкрепяше оня нещастник Наполеон.
Двамата избухнаха в бурен смях.
-Сядай! – каза Mr. Gatev и допълни – Нещо за пиене? “Лагавулин”?
-Познаваш ме! Аз съм традиционалист! Ако нямаш ракия или качествено червено вино, може и “Лагавулин”.
-Верно, бе! Все пак никът ти е Trifon Zarezan ...