Join the new world

Досега в КРЪВ:

КРЪВ [Разпети петък: Пробуждането]
КРЪВ [Пробуждането: Част 2]
КРЪВ [Пробуждането: Част 3]
КРЪВ [Пробуждането: Част 4]
КРЪВ [Пробуждането: Sasha]



[София]

Honey-bunny отвори очи с мъка. Усещаше кожата си лепкава и потна. Тялото й гореше. Видя смътно лицето на мъжа си – седеше на разстояние и тревожно я наблюдаваше, в погледа му имаше нещо особено, което не й хареса. Тя опита да протегне ръка към него, но не успя изобщо да се помръдне. Размърда устни в опит да каже нещо, но не разбра дали гласът й изобщо излезе из нея. Силите я напуснаха и тя потъна в мрак.

Когато отново се свести, светът беше малко по-избистрен. Болката беше все още там, навсякъде, но беше далеч по-поносима и като че ли отшумяваше. Огледа се, но стаята беше празна. Тежките завеси в спалнята бяха спуснати както никога. Нямаше представа колко време е минало, нито дали е ден или нощ.

Тя дочу гласове по коридора. Инстинктивно затвори очи и застина. Вратата се отвори и два чифта стъпки влязоха в стаята. Тя различи гласа на съпруга си.
- Цяла нощ търсих информация, проверявах. Всичко съвпада и все пак ми се струва невероятно.
Последва пауза, минута по-късно другият проговори.
- Много интересно... – Разпозна го веднага. Беше KOHAH – стар семеен приятел. – Преди колко време я намери?
- Преди почти 12 часа – отговори Гриша. – Беше в безсъзнание и треската вече беше започнала. Съдейки по развитието й до момента, трансформацията е почти към края си. – Той въздъхна. – До снощи си мислех, че са мит.
- Не забравяй, че за хората и ние сме просто легенда. Това прави ли ни по-малко реални?

Гласът на Гриша прозвуча изпълнен с тъга.

- Да бях стигнал само няколко минути по-рано...
- Не се обвинявай – прекъсна го KOHAH. – Обещавам ти, ще открием виновника и ще намерим начин да я върнем.
- Това което не мога да си обясня е защо проявява симптоми, характерни за човешко същество. Тя е вълк, мамка му, не би ли трябвало да е имунизирана срещу такива неща?
- Аз съм палеонтолог, приятелю, не експерт по вампири. Не по-малко изненадан съм от теб.

Вампир? Значи това ми е направил онзи човек, помисли си honey-bunny, отровил ме е...

- Когато се събуди, ще е гладна – каза KOHAH. – Нахрани я, после поговори с нея. Възможно е да не си спомня всичко. И внимавай... Имаме си работа със съвсем друг вид, за който не знаем почти нищо. Каквото и да се е случило, не забравяй, че това вече не е жена ти.

Honey-bunny изчака съпругът й да отиде на работа. Събра някои неща, изчака да се стъмни и напусна апартамента. Не беше възможно да остане. Знаеше, че Гриша щеше да тръгне да я търси, но знаеше и че той не можеше да й даде отговорите, които търсеше. Трябваше да намери онзи, който й беше причинил това.



[Лаборатория за биологични изследвания „ДУЛО”, някъде в Израел]

Custo89 бавно изплува от съня си, само за да осъзнае, че не си беше вкъщи. Помещението беше малко и празно – обграждаха го три бетонни стени, а насреща му – коридор, който продължаваше настрани.

Той се изправи безшумно. Пристъпи към изхода и се протегна да надникне встрани. Веднага щом премина нивото на зида, тялото му се разтресе от силно електричество и отскочи назад. Custo89 нададе вик на болка и изненада. Трябваха му няколко минути да се съвземе, а когато погледна отново, срещу него от другата страна на електрическата бариера стоеше високо момче със светли коси и кротко го наблюдаваше.

- Къде съм? – изръмжа Custo89.
- В Израел – простичко отвърна момчето.
- Какво става?
- Каквото трябва. Ще бъдеш опитомен и силите ти ще бъдат впрегнати в нещо полезно. Което ще рече, вече някой ще избира вместо теб кого да изядеш. Но преди това ще си на диета известно време.
- Много си смел нещо... Дали ще е така и когато стигна до теб?
- Дерзай. – По лицето на момчето плъзна мазна усмивка. – Мерките за сигурност тук са повече от железни. Ще го проумееш, след като се изпържиш още няколко пъти. А с мен свиквай, ще ме виждаш доста често. Можеш да ми викаш LitoII.
С тези думи и отвратително доволна физиономия, момчето се отдалечи и стъпките му заглъхнаха по коридора.

Background music – Valravn - Kelling

Custo89 се преобрази и започна да се разхожда из своя затвор. Някой му беше отнел свободата просто така, без обяснение. И какво, по дяволите, значеше диета?! Този малък подмазвач щеше да си плати... Той размаха вълчата си опашка раздразнено и си обеща, че първото нещо, което щеше да направи, когато излезеше от тая дупка, щеше да е да прегризе гърлото на тоя нещастник.



[София]

Можеше да го усети от всяка точка на града. Направляваха я не сетивата й, а някаква нова интуиция. Някак просто знаеше къде да го намери. Honey-bunny се спря пред тясно неугледно стълбище между входовете на стара кооперация, което слизаше под земята. Продължи по него и стигна до врата, боядисана в черно и отровночервено, на която пишеше „TABOO”. Това, което намери зад нея, едновременно я изненада и очарова.

Тапицирани сепарета и червено осветление, голи танцьорки по пилоните и елегантно облечени мъже около тях. Звучеше странна музика, която я караше да мисли за секс. В тъмните ъгли на помещението сластно се движеха тела по двойки. Honey-bunny долови аромата на свежа кръв и си даде сметка, че момичетата тук не бяха просто за забавление. Бяха храна.

Погледът й срещна този на млад мъж, който стоеше до една от колоните встрани. M0nef сръчка приятеля си и кимна към нея. Двамата с Koko99 се приближиха през плетеницата от тела, които танцуваха наоколо. Обградиха я и бавно навлязоха в ритъма на музиката, докосвайки женските й форми, притискайки се към нея.

Honey-bunny се движеше по инерция между тях и ги наблюдаваше. Беше сигурна, че този, по-дребният, беше създателят й, но нито един от двамата не беше мъжът, който я беше нападнал до колата й предната вечер. Осъзна, че нямаше нужда от тях, искаше да намери първопричината за всичко, което й се беше случило.

Koko99 я хвана за бедрата и притисна набъбналата си мъжественост към нея. Тя светкавично се обърна и заби юмрука си с всичка сила в лицето му. Той залитна назад, удари се в стената и се свлече на пода. Тя се завъртя към m0nef, който тъкмо се беше засилил към нея, и изсъска в лицето му, оголвайки хищни зъби. Той вдигна ръце и отстъпи крачка назад. Искаше й се да го разкъса, заради това, че я беше превърнал в нещо толкова чуждо, но не можеше. Колкото и да не й харесваше, единственото, което можеше да направи, беше просто да го игнорира.

Honey-bunny се изправи и се огледа като кралица. Почувства музиката, топлите тела около себе си. Едно момиче плахо я наблюдаваше. Ухаеше превъзходно. Honey-bunny пристъпи към нея, прокара пръсти по деколтето й. Беше на не повече от 20 години. Сърцето й биеше бързо, като на изплашена сърна, и въпреки това притвори очи и се отпусна в ръцете на новата си господарка. Honey-bunny я обърна рязко, придърпа я плътно към себе си и спусна хладна длан под полата й. Малката изстена. Очите на honey-bunny се оцветиха в яркочервено, тя облиза врата на момичето и зъбите й потънаха в крехката плът.

Същата вечер Гриша се прибра от работа както обикновено и след като не намери жена си, грабна якето си и хукна навън без дори да заключи. Половин час по-късно whiskyman, valkyrie17 и двете й вълчета влязоха през същата тази врата и завариха апартамента на приятелите си празен и студен.

To be continued...