Join the new world

До сега в "КРЪВ"

КРЪВ [Разпети петък: Пробуждането]
КРЪВ [Пробуждането: Част 2]
КРЪВ [Пробуждането: Част 3]
КРЪВ [Пробуждането: Част 4]
КРЪВ [Пробуждането: Sasha]
КРЪВ [Пробуждането: honey-bunny/Custo89]



[23,54 часа, София]

Qyik побърза да затвори входната врата след себе си. Не светна нито една лампа в старата си къща. Отправи си директно към хола. Трябваше да побърза. Преобразяването щеше да започне до няколко минути.

“Как можах да заспя в прегръдките му. Добре, че се събудих навреме. И това ужасно такси, което хванах. След това и задръстването ... ! Да му се не знае”.

Докато си мърмореше треперещите й пръсти бързо разкопчаха копчетата на бялата й риза, издърпа колана на дънките си и секунди по-късно остана само по черни дантелени прашки. Приближи се до камината, натисна някакво копче, нещо изпука и пред нея се отвори проход с множество стъпала надолу. Qyik влезе бързо в тунела и вратата след нея започна бавно да се затваря. Точно след две минути тя застана в центъра на огромно подземие, облицовано със стоманени плоскости и множество бетонни колони. С рязко движение свали бельото си. Усмихна се. Беше успяла. Беше се добрала до затвора построен от нея и заради нея. Мястото, в което прекарваше своя втори живот, без да наранява никого.

Усети го. Нещо в нея започна да се пробужда. Първо я удари в главата. После ръцете й започнаха да се издължават и да треперят. Червеният й маникюр придоби формата на вълчи нокти. За секунди розовите й гърди се покриха с едри, сиви и подредени шахматно люспи. Гръбнакът й изпъкна, в края му се появи рунтава опашка. Бедрата й се уголемиха два пъти и се покриха с гъста козина. В този момент тя вдигна глава. Преобразяването й почти беше завършено. Затвори очи и последната й човешка мисъл беше за ... Trifon Zarezan.



[00:07 часа, София]

Поръча си поредната бира. Висеше в бара вече от 4 часа. Все още усещаше аромата на тялото й по себе си. Бяха заспали прегърнати. Докато комшията не пусна силна музика и не ги събуди …
- Заповядай, приятел – каза барманът, подавайки му пълната халба.
- Чеки - Trifon Zarezan бръкна дълбоко в джобовете си в опит да открие банкнотите, предвидени за днешното пиянство.
- Не се бъркай, тази е за сметка на оная руса п*тка, до билярдната маса.
- Коя? Оная с големите ... – обръщайки се през рамо, попита Trifon Zarezan.
Барманът кимна, докато подсушаваше измитите чаши. Trifon Zarezan отмести тежко стола си, стана, почеса се по наболата брада и с тежкарска походка тръгна към мацката.

- Здрасти – каза той, изучавайки размера на гърдите й.
- Здравееееей – отговори провлачено русото барби.
- Големи са! – отбеляза Trifon Zarezan и намигна.
- Ъхъъъ! – отвърна тя, дъвчейки розова дъвка.
- Истински? – полюбопитства той, въпреки че не му пукаше особено.
- Мииии. Не точно ... – кикотейки се, отговори тя.
- О, играеш го загадъчна...
Тя почна да се хили издавайки дълбоки и нечленоразделни звуци
– Да сменим темата ... Музика? – предложи той.
– Стааааа – отвърна розовото захарче.
– Maiden? Iron Maiden? – попита той, присвивайки леко очи.
– Мейдън ни знам кво е! Но айрън идва от “Железният човек”, нали?! – тя му намигна, а той леко повдигни вежди. – Знаех си! Искаше да ме заблудиш. Мислиш си, че всички руси сме тъпи и не правим разлика между филм и музика! – нацупено го погледна барбито.
– Хвана ме – каза сериозно Trifon Zarezan. – Ивана?
– Великааааааааааа е, бейби. Върхаааааааа! “Води ме в някоя квартална кръчма и ...”
Trifon Zarezan нямаше нерви да се прави повече на сваляч. Прекъсна пеенето й с директен въпрос:
- Секс?
- Да! – изстреля фолк-фенката.
- Да вървим, тогава!
Trifon Zarezan я хвана грубо за ръката и я поведе към изхода.

Двамата излязоха от кръчмата и свиха в първата тъмна пряка. Там, до голямата купчина кашони, Trifon Zarezan придърпа русото момиче към себе си и започна да опипва гърдите й. Тя понечи да го целуне, но той извъртя глава. Опитните му пръсти се завряха под полата й. Тя изстена. В този момент той я обърна грубо с гръб към себе си, подпирайки я на мръсна кофа за боклук. Русото барби, направи лека чупка в кръста и дупето й опря в металния му колан. Trifon Zarezan изръмжа от кеф, стисна я с две ръце за хълбоците, притисна я към копчетата на денима си, приведе се леко напред, целуна я по бялата шия и ... кръв обагри капакът на кофата за боклук.

***

Побърза да излезе на осветения булевард и да поеме дълбоко въздух. Не направи никакви усилия да прикрие трупа на момичето. Със сигурност утре капитанът щеше да му съобщи, че в тъмна пряка, в неговия район, е открито безжизнено тяло и той трябва да поеме разследването. Щеше да направи нужното, за да превърне случая в “Неразрешим”. Въздъхна. Доволен и нахранен. А и беше отървал света от руса почитателка на фолка.

Купчината кашони се размърда. От тях изпълзя дрипав и сънен бездомник. Все още не вярваше на това, което бе видял. Доближи се до момичето и с окъсаната си обувка я ритна. Тялото й не помръдна. “Бориле, ей са, си е*а майката”, каза наум бездомникът. Огледа се, порови в кашоните и от някакво скришно място изкара прашна стъклена бутилка от оцет, пълна с долнопробна имитация на червено вино. Долепи гърлото на бутилката до посинелите си устни и отпи голяма глътка. Оригна се. С парче плат запуши грижливо бутилката и тръгна да събира покъщнината си. Трябваше да изчезне преди да са дошли ченгетата.



[10:12 часа, Тел Авив]

Червената лампичка премигна и загасна. Зеленият диод светна и стюардесата в самолета обяви, че са кацнали на летище “Бен-Гурион”, Тел Авив. Проф. Evsida погледна през люка и видя в далечината очакващата го лимузина.

Младото момче понечи да вземе кожената му чанта, но професорът даде знак, че не желае да се разделя с нея. Момчето се усмихна и подаде ръка:

-Приятно ми е, аз съм LitoII – вашият помощник в лабораторията.
Ученият не прие подадената ръка и отговори сухо:
- Evsida. Професор Evsida.

LitoII отвори вратата на лимузината:
-Заповядайте, професоре. Очакват ви.
Професор Evsida влезе в лимузината и вратата след него се затвори. Секунди по-късно се отвори предната врата на колата, LitoII се настани шумно на мястото на шофьора и запали двигателя.
- Професоре, пуснете си диска до телевизора. На него има записано послание за Вас – младото момче натисна някакво копче и задното купе на луксозното возило се отдели със стъклена преграда от шофьорското място.
Професорът взе диска, постави го в двд-то и натисна PLAY. Екрана премигна и в центърът му се появи облото лице на сенатор G0sh370.

“Здравейте, професоре. Надявам се пътуването ви до Израел да е било комфортно. Нямам много време и затова ще карам по същество. LitoII ще бъде ваш помощник и връзката Ви с мен. Той знае как да Ви осигури всички необходимо - в рамките на 24 часа. Не жалете пари и не се колебайте в своите опити. Имате шанса да ги приложите върху превъзходен мъжки екземпляр. Правя всичко възможно, за да осигуря още тестови материал. От Вас очаквам до 6 месеца да създадете генетичен код, който ще бъде в основата на най-могъщата армия. Очаквайте още инструкции.”

Записът прекъсна. Проф. Evsida се облегна назад и затвори очи. Знаеше, че му предстои нещо велико.