Join the new world

Досега в "КРЪВ":
КРЪВ [Разпети петък: Пробуждането]
КРЪВ [Пробуждането: Част 2]
КРЪВ [Пробуждането: Част 3]
КРЪВ [Пробуждането: Част 4]
КРЪВ [Пробуждането: Sasha]
КРЪВ [Пробуждането: honey-bunny/Custo89]
КРЪВ: Истински лица
КРЪВ: Око за око...
КРЪВ: НОВИЯТ ГОСПОДАР
КРЪВ: Зверове
Кръв: Спомени



[София]

Valkyrie17 беше готова. Whiskyman й помогна да разучи мястото и й даде всичката необходима информация, за да нападне онзи побъркан свещеник, без той да я усети, и да отмъсти за смъртта на съпруга си и три от децата си. Тя остави приятеля си да наглежда вълчетата, целуна ги, погали ги по опашките, сетне прегърна whiskyman и напусна апартамента на сестра си с мрачен поглед и решителна стъпка.

Час и половина по-късно нахлуха двама въоръжени мъже, които запратиха поредица от куршуми в простосмъртното тяло на whiskyman и, без да обръщат внимание на детските викове, измъкнаха малчуганите от къщата.



- Готови сме – каза lioshi. – Дори имаме и един мъжки като бонус. Тези са по-млади...
- Прекрасно! – прекъсна го g0sh370, който тъкмо влизаше на важно заседание в парламента. – Изпращате ги за Тел Авив веднага. След два часа на летището ще ви чака самолет, на който да ги натоварите. Всичко е уредено.
- По-млади, а? – изкикоти се m__to . – Браво бе, умнико.
- Голяма работа – сви рамене lioshi. – Най-много да трябва да хванем още един.



Honey-bunny изчака да се смрачи навън и излезе от новата си бърлога. По някаква причина не преставаше да мисли за Valentin Krastev. Знаеше, че рано или късно той щеше да си даде сметка, че тя го беше излъгала. Изпитваше неутолимо влечение към него, точно както той към нея, и вече й ставаше все по-трудно да го избягва. Беше дори по-силно, отколкото странното привличане между нея и нейния създател. Изведнъж се замисли за съпруга си, за живота, който беше изоставила по необходимост. За сестра си valkyrie17, която нямаше представа какво се беше случило, за племенниците си. Изпита внезапно желание да ги види. Без да се колебае повече, се затича по улиците, между къщите, право към стария си дом.



Valentin Krastev се озова в бар TABOO – едно от местата, където усещаше присъствието на honey-bunny отвреме навреме. Не познаваше други вампири освен нея, а ако искаше да завладее тази сган, трябваше да промени това. Идваше вече няколко вечери подред в бара. Собствениците вече го познаваха, редовните посетители го поздравяваха, предлагаха му свежа храна. Той не обърна внимание на никого, насочи се директно към масата на Koko99 и m0nef.



[същата вечер, Лаборатории ДУЛО, някъде в Израел]

Custo89 се правеше на заспал, но беше наострил уши. От известно време чуваше детски гласове, хлипане... Нещо не беше наред. Стъпките на професор Evsida се чуваха по коридора. По гласа му си личеше, че беше раздразнен.

- Вие шегувате ли се с мен?! Как да работя, като сте ми пратили деца? Деца! ... Точно така! Не ми губете повече времето, а и своето, и ми пратете възможно най-скоро зряла женска, ако искате работата ми изобщо да има някакъв смисъл!

Custo89 изостри сетивата си до краен предел и се концентрира. Броеше стъпките му. Evsida щеше да се появи всеки момент, за да вземе проби и да инжектира някоя друга отрова в играчките си. Беше изчислил всичко. Когато професорът изключеше електрическата стена, му трябваха три секунди, за да влезе в клетката и да я затвори наново. Трябваше само да го разсее някак в първия миг... Професорът правеше една основна грешка. Забравяше, че пленниците му бяха вълци с интелект... и че не бяха просто вълци.



[бар TABOO, София]

- Събират се под църквата „Света София” всяко новолуние – разказваше Koko99. – Повечето са важни клечки и незаменими части от системата. Един е ченге, друг държи голям хотел в покрайнините на столицата – такива неща. Чух, че направили преврат преди няколко дни. Екзекутирали Древния и превзели властта... Не ти е работа да се занимаваш с тях, но ти си знаеш.
- А как мога да се присъединя към това... братство? – попита Valentin Krastev.
- Оо, трудно – поклати глава младият мъж срещу него. – Те много внимателно отсяват хората си, проверяват ги... Но след като единият е мъртъв, предполагам, че ще си търсят ново попълнение заради ритуалите.
- Най-хубавото на ритуалите са девиците – ухили се m0nef. – Което ми напомня, оная мойта, дето я превърнах, все ми бяга. Трябва да я изненадаме някой ден и да си я врътнем, а?

Хлапето се изкикоти и продължи да говори нещо. Valentin Krastev не слушаше. Мислите му се върнаха към неговата мишена. Той затвори очи, потърси я и няколко секунди по-късно махна с ръка за сбогом и напусна заведението.



KOHAH влезе през открехнатата врата на някогашното жилище на Гриша и жена му. Не беше сигурен защо беше отишъл там и какво очакваше, но една част от него изпита облекчение и го обзе странна топлина, когато видя honey-bunny на масата в мрачния пуст хол. Тя го погледна.

- Нещо се е случило със сестра ми – каза тя. Очите й бяха зачервени. – Децата ги нямаше, а whiskyman беше надупчен като решето. Влязох минути преди да издъхне и направих единственото за което се сетих... – тя изгледа виновно приятеля си. – Не бих пожелала на никого този живот, но не исках да го оставя да умре. Сега е в спалнята, бори се с отровата. И понеже е силен, до сутринта ще е трансформиран... Ето това му трябва на града – още един вампир...

KOHAH я приближи бавно и коленичи пред нея, за да застане на нивото на очите й. Пое дланите й между своите и заговори нежно. Подбираше думите си внимателно.

- Ела си... Откакто се случи този инцидент, не сме спирали да търсим начин да те върнем.
- Не мога, знаеш, че не мога... – поклати глава тя. – Не съм същата вече.
- Гриша тъгува. Липсваш му толкова много...
- На него или на теб? – попита тя.

KOHAH замълча объркано. Тя го погали по страните.

- Миличък мой... Не мисли, че не съм забелязвала. Начинът, по който ме гледаш, малките жестове... Благодаря ти! Благодаря ти за всичко! – С тези думи тя го прегърна и нежно заобсипва лицето му с целувки.

Неописуема радост и вина го раздираха отвътре едновременно. Той не се отдръпна. Беше влюбен в тази жена от самото начало, а тя бе избрала друг. И сега...

Двамата постепенно се изправиха в една безкрайна целувка. Устните й бяха мъртвешко ледени, но това не променяше факта, че беше прекрасна както винаги. Сърцето на KOHAH блъскаше яростно в гърдите му и той се почувства жив за първи път от двадесет години. В този прекрасен миг тя се дръпна. Ахна и уплашено извърна глава настрани.

- Идва... Трябва да тръгвам! – каза тя, ала той я задържа здраво в ръцете си.
- Не... – умолително отговори. – Тъкмо те намерих, остани с мен.
- Не разбираш, не мога да остана тук! – в гласа й се долавяше тревога. Тя го целуна за последен път дълбоко и прошепна: - Ще те намеря!

Сетне се отскубна и изчезна в нощта.

Докато профучаваше с нечовешка бързина из тъмните пресечки, honey-bunny мислеше трескаво за спонтанните си действия. Защо беше направила това? Осъзна, че не искаше да се връща при Гриша. Искаше стария си живот, но искаше да го живее с друг човек, с KOHAH. И все пак беше различна. Имаше още един човек, който неудържимо я привличаше, но и в същото време я ужасяваше. KOHAH я обичаше всеотдайно, щеше да е прекрасен съпруг и баща, но Valentin Krastev щеше да утоли онзи неестествен плътски глад, който се беше породил в нея след промяната. Какво трябваше да направи? Кой живот да избере? Още не беше готова да реши...

To be continued…