Join the new world

Досега в "КРЪВ":
КРЪВ [Разпети петък: Пробуждането]
КРЪВ [Пробуждането: Част 2]
КРЪВ [Пробуждането: Част 3]
КРЪВ [Пробуждането: Част 4]
КРЪВ [Пробуждането: Sasha]
КРЪВ [Пробуждането: honey-bunny/Custo89]
КРЪВ: Истински лица
КРЪВ: Око за око...
КРЪВ: НОВИЯТ ГОСПОДАР



[background music - The Girl with the Dragon Tattoo OST - The Immigrant Song]

Нощ, време за лов. Спотаен в сенките на малката гора в покрайнините на града, чакаше търпеливо. Усещаше миризмата й отдалеч, знаеше, че се приближава. Знаеше, че е точно тя, дебнал я беше десетки пъти. Тя го объркваше и го вбесяваше - имаше нещо в аромата й, което го изкарваше от равновесие. Сякаш не беше сигурен дали искаше да я изяде или да я изчука.

И ето, тя се задаваше по пътеката, трябваше да измине няколкостотин метра през гората, за да стигне до къщата. Уханието й изпълваше ноздрите му, а червената пелерина възбуждаше очите му. Тананикаше си онази непозната мелодия, която той чуваше всеки път да я съпровожда. Мина на няколко метра от него. В моменти като този една част от него се изопваше, сякаш тя би могла да долови хищника в мрака.

Custo89 се събуди от внезапно убождане. С досада установи, че надзирателят му го гледаше с онази вбесяваща спокойна усмивка на сантиметри от лицето му и държеше пълна с кръв спринцовка. Раздразнен от преждевременния край на хубавия сън, вълкът оголи зъби и скочи върху натрапника, като насочи паст направо към гърлото му. Миг преди да го достигне обаче, силен ток разтърси тялото му. Той изскимтя от болка и се сви в конвулсии.

- Надявах се да го направиш – с весел тон заяви LitoII и показа миниатюрното дистанционно в другата си ръка. – Още веднъж пробвай и ще ти пусна достатъчно електричество, за да гледаш малоумно и да се плюнчиш през остатъка от живота си. А сега поспи, приятелю.

С тези думи LitoII извади от джоба на престилката си друга спринцовка, пълна с жълтеникава течност, заби иглата й във врата на върколака и изцеди съдържанието й. Зашеметен все още от електрошока, Custo89 не успя да реагира. После всичко се замъгли и той изгуби съзнание.



Беше изминала отколо седмица, откакто се беше съвзел. Не можеше да се отърве от спомена за honey-bunny и колкото повече мислеше за нея, толкова повече душата му се изпълзваше с мрак. Ако въобще беше останало нещо от нея.

Valentin Krastev вече беше обладал и пресушил около дузина млади нежни тела и дори за миг не изпита онази върховна наслада, от която успя да вкуси със своята създателка. Това го вбесяваше. Постоянно усещаше уханието й, по цели нощи обикаляше града и гневно го следваше, искаше да я пръсне, да я накара да кърви до смърт от болка и сладост и с години да не излезе от нея. Ала тъкмо да я доближи и в последния момент тя винаги му се изплъзваше. В крайна сметка се хранеше призори с каквото има под ръка, като си изкарваше яростта върху невинните си жертви.

Ето я поредната нощ, в която приключваше търсенето с празни ръце и зловещи мръснишки закани наум. Този път беше толкова бесен, че дори не си направи труда да флиртува с вечерята си. Скри се в сенките на една алея в парка и зачака. Не след дълго усети приятен аромат, примесен с „Cristina Ricci” и чу чифт тревожни стъпки.

Когато тя го задмина, той пристъпи след нея, обиколи я няколко пъти с бързината на вампир, за да не й позволи да го види, но да го усети. Тя се спря и се огледа. Той допря хладни длани до рамената й и прокара върха на носа си по шията й. Побиха я тръпки – страх и възбуда едновременно. Усещаше се в промяната на аромата й.

Той прокара пръсти по ръцете й надолу, по извивките на талията й. Преминаха отстрани по бедрата, после по вътрешната им страна, вмъкнаха се под полата и хлътнаха в секундата, в която устните му се впиха във врата й и изпод тях потекоха две алени струйки. От младото тяло се изтръгна гореща въздишка.

Преди да я подмокри достатъчно, той я обърна към себе си и я прикова към ствола на най-близкото дърво. Хвана я за гърлото, стисна силно и в същата секунда нахлу безмилостно в утробата й. Тя не можа да изкрещи, но тялото й се сгърчи от болка и краката й заритаха отчаяно. Втори тласък. От очите й текнаха сълзи, веждите й се сключиха с мъка. Той беше приковал поглед в нейния, студен и концентриран, сякаш се опитваше да достигне до нещо.

Разкъса с лекота роклята й и грубо сграбчи гърдите й. По краката й започнаха да се появяват синини от съпротивлението. Мислено разкъсваше дрехите на honey-bunny и се кълнеше, че някой ден ще накара малката руса кучка да си плати, задето го прокле.

Търпението му се изчерпа. Тласъците му станаха по-силни и бързи. Очите й се разшириха от ужас. Той захапа гърдите й и откъсна парче плът, което направи хриповете й по-силни. С желязната си хватка прекърши врата й, за да чуе сладкото хрущене, и в същия миг се изпразни в нея. Изпи още няколко глътки, след което я остави да се свлече на земята. Избърса устните си с парче от роклята й, прекрачи я безстрастно и, вече поотпуснат, закрачи бавно към дома.



Професор Evsida изчака течността в епруветката да се охлади и напълни 2 милиграма в една спринцовка. Почука с пръсти по нея и избута въздуха, докато на върха на иглата не излезе малка капка. Сетне закрачи към клетката на върколака.



Custo89 бавно изплува от дълбокия сън. Тръсна рунтавата си глава и се изправи на четири крака. Нещо се беше променило в обстановката. Бяха го преместили в по-голяма стая, два пъти по-голяма отпреди. Искаше да обходи новата си обител, но си помисли, че можеше да има някаква уловка. Беше преживял достатъчно електричество за деня.

По коридора дочу стъпки. Два чифта. И дразнещия тембър на LitoII.

- ... мисля, че идеята да имаме и женски екземпляр не е никак лоша.

Женска? Custo89 наостри уши. Сигурно затова беше в двойна клетка – щяха да се oпитат да го чифтосат. Идеята му се стори доста добра.

- Само внимавайте с него все пак, професоре. Днес се опита да ме нападне. Разбира се, дадох му добър урок – продължи LitoII и изгледа пленника със задоволство.

Мазно копеле, каза си наум Custo89, и твоят ред ще дойде.

Професорът отключи стената на другата половина на клетката. Както и бе предполагал вълкът, това не беше една цяла клетка, а две свързани една с друга. Професорът кимна.

- Нещо друго? – попита LitoII.
- Само едно – отпусни се.

С тези думи Evsida инжектира помощника си със серума, който беше приготвил, бутна го в клетката и спусна електрическата преграда.

Пред очите на Custo89 LitoII се заизвива, свит на пода. Тялото му набъбна, покри се с гъста козина и разкъса дрехите. Лицето му се издължи в муцуна, ушите пораснаха и щръкнаха нагоре. В паниката си той се хвърли към Custo89 и се удари в електрическата стена. Със скимтене се дръпна назад, разтресен от силния заряд.

Custo89 наблюдаваше смаян как неговият враг номер едно в това сбъркано място се превръща в негов брат по кръв и съперник по територия. Обърна се към професора, който вдигна телефона и заговори, без да откъсва поглед от новата си рожба.

- G0sh370? Ще ми трябва още един екземпляр, този път нека да е женски... Да, засега един ще стигне.

Той затвори, обърна се и продължи по коридора, като за момент погледът му се задържа върху този на Custo89.

Вълкът остана поразен от това, което видя. В тези очи нямаше милост... нямаше нищо. Само безстрастен стремеж към научно постижение. Custo89 си даде сметка, че този човек беше готов на всичко в името на експеримента и, какъвто и да беше резултатът от него, той нямаше да изпита нито капка вина.

Трябваше час по-скоро да намери начин да се измъкне.



Valentin Krastev прехвърляше програмите на кабелната телевизия една след друга. Не след дълго се спря на HBO – излъчваха „Кралицата на прокълнатите”. Помисли колко са наивни хората и как лесно се поддават на любопитството и изкушението, а всъщност са напълно беззащитни. През това време на екрана непокорният вампир Лестат пиеше от ръката на Кралицата и се подчиняваше на всичко, което кажеше тя. Тогава го осени идея.

Толкова беше просто! Трябваше да има някаква йерархия дори в това прокълнато общество. Ако се издигнеше, ако станеше господар и поведеше вампирите, тя нямаше как да му откаже. Щеше да бъде негова и нямаше да има воля да се съпротивлява повече.

Valentin Krastev погледна часовника си. Навън трябваше вече да се развиделява. Имаше цял ден да състави своя план. Развеселен от тази мисъл, той се излегна на дивана в очакване на следващия залез.

To be continued…