Join the new world

До сега в "КРЪВ":

КРЪВ [Разпети петък: Пробуждането]
КРЪВ [Пробуждането: Част 2]
КРЪВ [Пробуждането: Част 3]
КРЪВ [Пробуждането: Част 4]
КРЪВ [Пробуждането: Sasha]
КРЪВ [Пробуждането: honey-bunny/Custo89]
КРЪВ: Истински лица
КРЪВ: Око за око...



[Подземната крипта на църквата „Св. София“, 23,50 часа]

По белите й гърди бавно се стичаше тъмночервена струя кръв. Безжизненото тяло на момичето беше приковано към скалата в центъра на метален пентаграм. Десетки черни пелерини обикаляха злокобния символ и шепнеха нещо. В дъното на криптата се отвори дебела врата. Траурната процесия спря, пробляснаха факли и осветиха коридора. Трима мъже, облечени в дълги бели роби прекрачиха прага и вдигнаха ръка към хората около пентаграма.
-Старейшините – извика някой!
Черните пелерини се отдръпнаха от пентаграма и коленичиха.



[3 часа по-рано, София]

Знаеше, че тази вечер щеше да направи решителната крачка. Най-накрая имаше възможност да оглави стадото. Сигурен беше, че може да се справи. Имаше от всичко в излишък – благородник по рождение, пари, интелект, свръхестествени сили. От стотици години тренираше и търпеливо чакаше моментът. Време беше да се превърне във водач. Време беше да стане истински БОГ. Усмихна се. Харесваше му да мисли за себе си като за БОГ. БОГ, натъртено повтори наум. „ТИ СИ БОГ! БОГ! БОГ!“, повтори го този път на глас. Беше готов … Mr Gatev се пресегна и облече бялата роба.

***

-Ало? – каза Trifon Zarezan.
-Сори, че те безпокоя в почивния ти ден – каза капитан Иванов. - Удобно ли е? – неизчака отговор и продължи – Zarezan, намериха труп на младо момиче в твоя район.
-Да му е*а майката! – изруга силно Trifon Zarezan и се опита да звучи изненадан – Човек не може да си вземе почивен ден.
-Знам, че не си почивал от месеци и затова пратих дежурните да съберат уликите и да …
-Шефе, те са некадърници – прекъсна го Trifon Zarezan – трудно различават труп на момиче от Дънкин Донатс.
-Е, в случая май ще имаме късмет – каза капитана.
- А? Ъъъъъъъъъъъ, в сми? – този път беше наистина изненадан
-Патрулката е попаднала на някакъв бездомник, който е видял всичко. Утре като дойдеш на работа ще имаш възможността да го разпиташ. Лично.

Trifon Zarezan затвори очи, върна лентата на събитията от предходната вечер. Ясно си представи ситуацията, момичето, кофите за боклук и … голямата купчина кашони до тях. По-дяволите. Беше подценил ситуацията

-Ало? Ало?Trifon , чуваш ли ме? – капитанът викаше в слушалката.
-Да, шефе. Нещо се замислих. Ъъъъъъъъъъ, какво си спомня? – попита разсеяно.
-За момента не ни е много от полза. Пиян е като кирка и разправя някакви истории за таласъми и караконджоли. Но утре ще имаш възможност да си поговориш с него … - чу се звън на втори мобилен телефон – Затварям ти, главният секретар ме търси на другата линия. Ай, до утре! – капитанът не даде възможност на Trifon Zarezan да реагира и затвори телефона

Ту, ту, ту, тууууууу … Trifon Zarezan отлепи слушалката от ухото си и изпсува. Утре го чакаше сериозна работа. Но първо трябваше да помогне на своя приятел Mr Gatev. Отиде до гардероба, извади бялата роба и я облече. Провери дали пистолетът му е зареден, запаса го на кръста си и напусна апартамента.



[Подземната крипта на църквата „Св. София“, 00,17 часа]

Старейшините се доближиха до пентаграма. Единият от тях, очевидно най-високопоставения, се наведе и взе златната чаша, в която се оттичаше кръвта на момичето. Отпи шумно и я предаде на мъжете до него. Вдигна две ръце и произнесе тържествено:

-Шум-ра Про-си-ква Тун-ча – сенките се раздвижиха и черните пелерини повториха заклинанието - Шум-ра Про-си-ква Тун-ча, Шум-ра Про-си-ква Тун-ча, Шум-ра Про-си-ква Тун-ча …

Мъжът, свали качулката на своята роба и коленичи пред пентаграма. Тихо започна да шепне на някакъв неразбираем език. От време на време подсмърчаше и прокарваше длани по челото си, така все едно миеше лицето си. Два непокорни кичура паднаха над покритото с бръчки чело. Все още коленичил старейшината вдигна отново ръце, отметна глава назад и започна да крещи:

-Черни лорде, Ангел на тъмнината и Повелител на силите на мъртвите – гробната тишина в криптата се нарушаваше само от ехото, което повтаряше виковете на възрастния мъж – Приеми този дар от нас, твоите деца. Приеми тази млада и девствена плът. Приеми тази все още неизстинала и свежа кръв. Приеми … - три изключително тънки сребърни струни просветнаха в тъмнината и се увиха около шията на старейшината. Докато силните ръце на Mr Gatev затягаха примката около врата му, Trifon Zarezan извади пистолета си и без да губи ценно време застреля коленичилия мъж право в сърцето. Тялото на мъртвия вампир трепна и се строполи на каменния под. Черните пелерини се раздвижиха и оградиха двамата старейшини.

-Братя, велик водач си отиде, но велик водач стои пред вас – тържествено обяви Mr Gatev – Днес аз поемам тежката отговорност да ви напътствам и подкрепям. С мен ви чака бъдеще извън подземните катакомби – множеството започна да шушука – Пред вас има два пътя – да ме подкрепите или да … - зад гърба на Mr Gatev черна пелерина изсъска от дъното на коридора, надигна се на три метра над земята и се устреми с бясна скорост и оголени зъби към него. Trifon Zarezan подскочи и кожените му обувки разбиха устата на непокорния вампир.

-Ад квинта буг - Mr Gatev посочи нападателя и черната пелерина избухна в пламъци. Предсмъртният му крясък огласи подземието. Сред мирис на опечено месо черните пелерини коленичиха пред новия си водач.

Mr Gatev се доближи до Trifon Zarezan и прошепна:
-Приятелю, успяхме! Чака ни светло бъдеще!
-Само не забравяй какво се договорихме! – каза твърдо Trifon Zarezan и вместо усмивка оголи острите си зъби.

***

Голямото око на тайната камера зад последната каменна колона в криптата не пропусна нито секунда от вампирското шоу. В сърцето на храма, скрит зад Богородичния иконостас, отец Мирослав форматираше получения запис. Беше притеснен. Не беше предполагал, че тази дяволска зараза ще се осмели да се събира и да изпълнява гнусните си ритуали под Божия дом. Но той, беше боец и знаеше, че скоро ще се изправи лице в лице с всеки един от участниците в този ритуал.



[Централна Латинска Америка]

Lioshi замахна силно и удари шамар на полупияния младеж до себе си.
-Кво ти става бе, пич – каза гневно m_to.
-Имаше муха на бузата. Реших да я убия – каза lioshi и започна да се хили.
-Ти не си добре. Знаеш ли?!
-Може да не съм добре, но ако ми ударят шамар заради муха ще поискам възмездие – продължи с арогантния базик lioshi.
M_to се надигна от стола си и хвана празната бутилка от бира. С рязък удар я счупи в дървената маса и процеди през зъби:
-Са ще те изкормя. Изпроси си го.
Lioshi се изплю на пода, свали ризата си, метна я небрежно на стола до бара, стисна юмруците на двете си ръце и се обърна към младежа:
-Щом шамара не ти беше достатъчен …
В този момент телефонът на m_to иззвъня. Младежът подхвърли счупената бутилка в другата си ръка и погледна дисплея на джиесема си. Повдигна учудено вежди и обяви радостно:
-Шефът е!
Lioshi опули очи и изкрещя:
-Вдигни бързо, бе! Бах, те, у кратуната!
-Най-накрая, бос! Кажи, че се връщаме! Тук има само комари и дебели индианки.
-Връщате се – каза с твърд глас сенатор G0sh370 – Имате нова задача. Открих няколко вампира, които трябва да бъдат заловени.
-Супер. Вампири, върколаци, квото-такова – доволно и бързо отвърна m_to.
-Имате една седмица да пристигнете в София. Този път освен да заловите пратката, лично ще трябва да я доставите в Израел!
-Нямаш грижи, бос! – m_to затвори телефона.
-Кво каза? – полюбопитства lioshi – Прибираме ли се?
-Прибираме се … но първо ще трябва да ти дам урок - m_to изкрещя и се хвърли срещу своя съперник.