Join the new world

До сега в "КРЪВ":

КРЪВ [Разпети петък: Пробуждането]
КРЪВ [Пробуждането: Част 2]
КРЪВ [Пробуждането: Част 3]
КРЪВ [Пробуждането: Част 4]
КРЪВ [Пробуждането: Sasha]
КРЪВ [Пробуждането: honey-bunny/Custo89]
КРЪВ: Истински лица
КРЪВ: Око за око...
КРЪВ: НОВИЯТ ГОСПОДАР
КРЪВ: Зверове



[00:52 часа, София, кв. “Белите брези”]

Млясна два пъти и изплю остатъците от последното парче лимон. Обичаше да разквасва устата си с цитруси. Правеше го всяка вечер – непосредствено след вечеря и малко преди да се излегне в канапето с чаша червено вино. Така направи и днес.
Имаше нужда да се съвземе от видяното в криптата на “Света София” и да почне да прави план. Прекръсти се.
Той не мразеше тези дяволски изчадия, вършеше всичко от любов към хората. Всяка вечер убиваше по един вампир или по един върколак. Според случая. И всяка вечер се молеше за спасението на тъмните им души. Беше сигурен, че така помага на тях, помага и на обикновените хора. Расото и вярата му даваха сили. Тук, на земята, той беше едновременно кинжал и благословия. И един ден, когато почука на Райските порти, ще го посрещнат ангели и ще го настанят от дясната страна на Спасителя.
Отец Мирославси наля втора чаша вино и си пусна диск с Концерт за фортепиано №2 на Рахманинов. Притвори очи и потъна в спомени ...



[01:54 часа, яз. “Искър”]

Тялото на поредната й жертва потъна в тъмните води на яз. “Искър”. “Перфектно изпълнена задача, Qyik”, поздрави се сама и дяволито се подсмихна. А сега?! Сега усещаше прилив на енергия и ... имаше нужда от ... Qyik набра номера му и зачака:
-Ххххххххххххааааааххххххххх - прозя се фалшиво в слушалката - Ало?
-Какво правиш?
-В 2 след полунощ обикновено спя!, излъга Trifon Zarezan.
-Прекрасно! Да се ч*укаме!, каза през смях Qyik.
-Ама ...
-Сега! - прекъсна го тя - След 20 минути ще съм у вас!
Qyik побърза да затвори телефона и се качи в черното си Ауди R8 Spyder.



[02:00 часа, София, кв. “Белите брези”]

Майка му, застанала на прозореца на старата им къща край Несебър, го викаше. Усмихваше се и махаше с ръка. Той риташе топка. Входната врата се отвори и баща му влезе. Беше мрачен и не отговори на поздрава му. Не погледна и към майка му, а направо влезе в дървената барака в дъното на градината, на чиято врата висеше метален надпис “РАБОТИЛНИЦА”. Мама и татко явно бяха скарани.

Нежност - Рахманинов

Миеше си ръцете. Мама бе направила палачинки с домашно сладко от боровинки. Правеше това всеки петък и всеки петък се караха с баща му.
Седна на масата и опита палачинките. Майка му започна да му разказва някаква весела история. Смееше се и клатеше глава. От време на време хващаше с две ръце дългата си коса, оформяше опашка и правеше странни физиономии.

Чувства – Рахманинов

Вече час си крещяха.
Той: Ще те убия.
Тя: Ще го направя преди теб.
Той: Животно!
Тя: Кой го казва?!
Той: Само малкият те спасява.
Тя: Той е и твоя застраховка.

Всеки петък. Едно и също. Този път събра смелост, напусна детската си стая, взе фенера от стария долап и тръгна към работилницата на баща му. С всяка крачка виковете се усилваха. Доближи се до вратата.

Тя: Внимавай ...
Той: Ха, заплашваш ли ме ...
Тя: Изрод!
Той: Ти па си красавица!

Шум. Вой. Падащи неща по земята. Те се бият. Нещо се счупи. Вой. Крясъци. Вой. Ауууууууууууууууууууууууууууууууууууууууууууууууууууу ... Аууууууууууууууууууууууууууууууууууууу ...

Уплашен е, но се присяга да отвори вратата. Надзърта. Тя е с козина и кръв по устата. Той е с козина и лежи в локва кръв на пода. Тя го поглежда. Опитва се да се усмихне. Хвърля фенера и тича. Стига до спалнята. Чува как тя го преследва. Бърка в нощното шкафче на баща си. Тя се появява на прага. Вади пистолета и стреля в нея. Тя се усмихва. Тя е майка му.

Рахманинов – Островок

Отец Мирослав стана от фотьойла. Потърка очите си. Отиде до скрина и извади кожен албум. Отвори го. Чернобяла снимка на Тя и Той. Майка му и баща му. Усмихнати. Отецът погали снимката и отвори в средата на албума. Пожълтяла изрезка от вестник “Работническо дело”. В статията, под тлъсто заглавие “Кървава драма в Несебър”, имаше снимка на Тя и Той. “Милицията откри простреляно тяло на жена и разкъсано тяло на мъж. В къщата на духовете бяха открити още 158 тела на безследно изчезнали мъже и жени. Властите издирват детето на убитите съпрузи”.
Отец Мирославотвори на последната страница на албума. Там с лепенка беше закрепено писмо адресирано до него от баща му и майка му. Бяха написали само две изречения, които му даваха сили през всичките тези години: “Твоят нерв е прекъснат. Ти не си като нас!”.
Отец Мирослав затвори скрина. Беше време да изчисти земята от тази дяволска сган.



[2,28 часа, София, ул. “Алабин”]

Тя прокара нокти по гърба му. Видя как кожата му настръхва, а по гръбначния му стълб премина лек тик. Докосна с устни тила му и леко го захапа. Trifon Zarezan изпъшка, понечи да се обърне по гръб, но Qyik го натисна с лакти и го възседна. Започна да масажира с длани мускулестите му рамене. От време на време се навеждаше напред, зърната на гърдите й се удряха в настръхналия му гръб, докосваше с устни тила му и продължаваше с масажа. Зарови пръсти в косата му и започна да я роши. Движеше таза си в такт с кръговите движения, които извършваха ръцете й. За пореден път се наведе напред, но този път устните й се насочиха към ухото му. Захапа го леко по меката част и измърка. Той усети как езикът й, малък и влажен, се спуска надолу по врата му, оставяйки мокра следа по кожата му. Настръхна отново. Тази жена го влудяваше ...

Удряйки го по дупето, Qyik се наклони настрани, излегна се по гръб и му намигна. Trifon Zarezan не чака втора покана, хвърли се върху нея като лъв върху безпомощна антилопа. Гърдите й потънаха в шепите му и той изръмжа. Хвана я здраво за таза и неуморната му страст прободе влажната й женственост. Qyik изпъшка и сплете крака около кръста му. Капка пот се отрони от челото му ... Галоп!

***

Черното Ауди R8 Spyder не спря на пореден червен светофар. Зад волана на мощната машина Qyik издайнически се посмихваше. От време на време поглеждаше в огледалото, но не за да види кой е зад нея, а за да се погледне. Разкъсана черна риза. Пусната коса и кичури прилепнали по потното й тяло. Грим, размазан от страст. Подуши се. Тялото й бе запечатало в себе си аромата на мъж. Trifon Zarezan.

***

Гледаше тавана. Равномерно пое въздух и издиша. Само допреди няколко минути не му достигаше въздух. Участваше в щуро надбягване. Но не на писта, а върху нея. Галопираше. Изпреварваше. Търсеше опора. А когато намереше такава, ускоряваше темпото. Trifon Zarezan се пресегна и хвана възглавницата до себе си. Прегърна я здраво и забоде нос в мекия пух. Усети я. Крехка и жилава. Нежна и хапеща. Влажна от страст, но и усойна. Мъжът в него искаше такава жена. Qyik.



[3,25 часа, околовръстното шосе на Талин, Естония]

Високи токчета. Черен чорапогащник, скъсан неравномерно на няколко места. Изключително къса пола, завършваща с колан, обсипан с камъчета. Мини дънково яке, стигащо до разголения й пъп. Полупрозрачен потник, с номер по малък от размера й. Дълбоко деколте, което разкриваше 95% от гърдите й. Ярко червило и перука на френска метреса от миналия век. Sasha вдигна кокетно ръка в опит да спре задаващия се тир.
Вече седмица пътуваше на автостоп. Тръгна от Финландия, а интуицията и я водеше на юг. Знаеше, че някъде там, в долната част на картата на Европа нещо я викаше.

-Хай – каза тя, отваряйки вратата на спрелия камион.
-Кво имаме тук? Бонбон! – отвърна небръснатия шофьор.
-Имаш ли нужда от компания, готин? - изтъни гласа си Sasha .
-Компания??? Хахахахахаха! Кукло, пет пари не давам за компанията ти. Но потният ми приятел в гащите иска да му говориш отблизо! – грубо отвърна тираджията.
-А ще ме хвърлиш ли до някъде? – опита се да шикалкави Sasha .
-Ако ми е по път ...
-По път ти е! – прекъсна го тя. – Тръгнала съм за Рая!
-Хааххаха. Немаш грижи. Ще те кача в Рая. Аре, скачай – каза шофьора и потупа прашната седалка до себе си.
Sasha се огледа, престори се на притеснена и с два скока се качи в каросерията на камиона. Шофьорът наду касетофана и във видимо добро настроение потегли.
-Кукло, след 5 км има малка горичка. Ще спрем там по път за Рая – сподели плановете си тираджията.
-Няма проблем, тигре – Sasha се насили и се усмихна.
Идеята за крайпътна горичка й харесваше. Щеше час по-скоро да се освободи от досадната компания на тази неизкъпана горила. Не бе шофирала ТИР, но винаги има първи път. Нейният първи път щеше да е след 5 км.