България: Част XV: Военоначалникът и дипломатът Симеон
KhanOmurtag
България: Част I: Най-древните пластове на историята.
България : Част II: Загадъчната цивилизация.
България : Част III: Най-древната история на траките
България : Част IV: Тракийските царства
България : Част V: Римското господство
България : Част VI: Под властта на "Новият Рим" [преведено на BG/MKD]
България : Част VII: Древните българи и славяни
България : Част VIII: "...Дойде отсам Дунава Исперих княз, същото е досега.."
България : Част IX: Познатият и непознат VIII век
България : Част X: Подем на държавната и военната мощ
България : Част XI: България - " Велика сила " в Средновековна Европа
България : Част XII: Началото на християнска България.
България : Част XIII: Държава и църква през втората половина на IX век.
България: Част XIV: Българският " Златен век " .
Представя: България: Част XV: Военоначалникът и дипломатът Симеон.
Във времето на "Златният век" на Цар Симеон Велики България постига забележителни военни и дипломатически успехи, в резултат на които се превръща в най-могъщата държава в Югоизточна Европа.
България при цар Симеон Велики. В началото на Xв. Българското царство губи някои периферни области, завзети от маджарите. Цар симеон обаче държи под български контрол земите до Карпатите, днешните Воеводина и Банат, а на изток - до долното течение на р. Днестър.
1) Битката при Ахелой ( 20 август 917г.)
През лятото на 917г. България е обект на византийска агресия, подготвяна три години. Ромейските управници полагат усилия за изграждането на мощна коалиция с печенези, маджари , сърби.. Симеон надделява още на бойното поле на дипломацията, като привлича дори маджарите и печенезите на своя страна.
Битката при Ахелой
За първи път след злопоучният поход на Никифор Геник Византия хвърля срещу българите сили от такъв мащаб - над 60 хиляди души, като само конницата е от 12 хиляди, под общото командване на доместика Лъв Фока. Флотът, предвождан от Роман Лакапин, отплава към делтата на Дунав, за да прехвърли очакваните от страната на печенезите сили. Цар Симеон зорко следи поведението на противника - българите изпреварващо заемат позиции в близост до полето на Анхиало, където през VIII-IXв. се е водила не една битка между двете страни.
Лъв Фока изгражда военен лагер, от който насочва своя удар срещу появилата се българска войска. Цар Симеон ръководи битката от един хълм и с ловки маневри увлича противника в долината на река Ахелой. Замисълът на ромеите да пресекат пътя на отстъпление на българите се оказва фатален - ядрото на византийските сили е атакувано от царската тежка конница. В хода на кървавото сражение цар Симеон се проявава не само като даровит военоначалник, но и като смел воин. Лъв Фока с остатъците от армията си търси спасение зад стените на Месемврия. Повече от половин век след паметната битка византийският историк Лъв Дякон оплаква купищата кости при Ахелой, които свидетелстват за блестящата българска победа.
Български войн от времето на Първото българско царство.
2) Българското надмощие в Югоизточна Европа.
Българското влияние прониква в Сърбия още при Борис-Михаил. След войната през 80те години на IXв. княз Мутимир изпраща своите братя Строимир и Гойник в България. Около 893г. Петър Гойникович завзема сръбския престол, но в междуособиците се намесва избягалият от България Клонимир, син на Строимир. Петър побеждава и кани Симеон за свой кум, като по този "роднински" начин става български васал.
След изострянето на българо-византийските отношения през 914г. сръбският княз е привлечен към коалицията против България. Веднага след победата при Ахелой ( 917г.) срещу Сърбия се отправя силна армия, водена от кавхан Теодор Сигрица и военоначалника Мармаис. Петър Гойниковичч е хвърлен в затвора, а на негово място е поставен Павел Бранович. Нападнат с византийска помощ от Захарий Прибиславлич, Павел изпраща своя пленен съперник в Преслав. Когато Павел се сближава с император РОман Лакапин, Захарий с българска подкрепа заема престола ( 923г.),но отново влиза в приятелски отношения с Византия. Теодор Сигрица и Мармаис този път са разбити, а главите и личното им оръжие са сръбският "подарък" за Роман Лакапин...Следва унижтожителен удар - ичиргу-боилът Мостич нахлува в Сърбия, като води със себе си Чеслав Клонимирович. Захарий позорно бяга в Хърватия, но сърбите не получават поредния си княз - техните жупани са хвърлени в затвора, а страната е превърната в българска провинция ( 924г.)
Очаквайте: България: Част XVI: Държава и общество през X век.
Искрено ваш,
Comments
http://www.erepublik.com/en/article/-xv--2062596/1/20 България: Част XV: Военоначалникът и дипломатът Симеон
Страхотна статия, перманентен вот 😁)
Допълвам, че при Ахелой Симеон използва тактиката на Ханибал от битката при Кана - с привидно отстъпление на центъра и удари на конницата по фланговете успява да обкръжи ромеите, които са хванати натясно и настава масово клане. Малцина оцеляват, това е една от най-кървавите и мащабни битки в средновековна Европа.
А вота го имаш 🙂
браво за статията.
То тая битка при Кана май беше единствената голяма победа за Картаген. Голяма победа, но далеко от Рим и той после се е съвзел за защита. И Ханибал е сгрешил че не е атакувал Рим а е чакал
Извадете нещо за провалите ни. Стига сме тъпкали на едно място. Всеки знае, че сме имали добри моменти, но не всеки занае че в българската история провалите са повече от успехите. Абе общо взето имаме що-годе 300 свестни години и 1000 изпълнени само с падения. Това сме го учили в пети клас, пиши това което го няма в учебника.
много постно за Симеон.
иначе съм ти вотнал всичките статии.
Въпреки че имам други виждания за някой .
За 300-те "що-годе свестни" години сме една от трите Велики сили в Европа.
Като добавим още 100 години на Асеневци и Александър, стават над 400 велики години.
Няма вечни хегемони и няма как ние да сме изключение.