Join the new world

До сега в "КРЪВ":

КРЪВ [Разпети петък: Пробуждането]
КРЪВ [Пробуждането: Част 2]
КРЪВ [Пробуждането: Част 3]
КРЪВ [Пробуждането: Част 4]
КРЪВ [Пробуждането: Sasha]
КРЪВ [Пробуждането: honey-bunny/Custo89]
КРЪВ: Истински лица
КРЪВ: Око за око...
КРЪВ: НОВИЯТ ГОСПОДАР
КРЪВ: Зверове
Кръв: От дълбините с любов



Беше гладен! Коремът му се издуваше от празнотата, с която бе пълен. Слабото му тяло бе загубило онзи здрав и аристократичен вид. Потъмнели очи, хлътнали скули и вени, леко калцирани, но все още туптящи, допълваха нездравия му вид. Отпусна се в люлеещия се стол и се замисли за онази вечер.

Звънецът отново проряза тишината на охолното му жилище. Очакваше две проститутки, но през вратата му влезе някакъв поп, въоръжен с карабина. Стрелба! Бягство!

И сега … сега, живот в канала.

Mr. Gatev се надигна от стола и коремът му в знак на протест извика:

„Мордоооооорррррррррррр”

Изпсува. Приближи се до дървения скрин, поставен в най-студената част на галерията - павирана ниша между две огромни метални тръби. Едната - извеждаше мръсната вода от града, а другата - доставяше чистата. Философите биха казали, че това е опростен вариант на кръговрата на живота.

„Майната им на философите!”, изпсува отново и отвори скрина. В шкафчетата бяха подредени няколко малки пластмасови бутилки, пълни с червена течност и надписани с флумастер. Почна да ги повдига една след друга и да ги оглежда на светлината от висящата прашна лампа. „Прасе”, „Плъх”, „Заек”, „Змия”, „Кокошка”, „Куче”, „Котка”, „Човек”. Изчете надписите и за пореден път установи, че запасите му от кръв бяха нищожни. Всъщност бутилката с надпис „Човек” бе празна. За поредна вечер Mr. Gatev щеше да вечеря коктейл от кръвта на прасе и плъх – единствените запаси, от които имаше в достатъчно количество.

Изръмжа. Той, Богът на вампирите, Аристократът и наследник на Австрийската корона, Генералът спасил Наполеон два пъти, Могъщият съветник на четирима американски президенти, Любовникът на Екатерина и по-късно лявата ръка на Ленин, Чиновникът начертал картата на Чърчил, Създателят на Китайската комунистическа партия, Личният приятел на Хемингуей и …

О, небаса! Той щеше да вечеря кръв от прасе и плъх!

В този момент взе решение. Спираше да се крие! Време е за отмъщение. Цел първа –
ОНЗИ НЕЩАСТЕН ПОП



Вратата се отвори и в старата кооперация на „Солунска” влязоха две момичета, които се държаха за ръка и се кикотеха. Фотоклетката на стълбищното осветление издаде тих звук и всичко грейна в светлина. Цък.

„Тихооооооооо”, каза едното момиче, поставяйки пръст на устните си. Мълчание, след което и двете почнаха да се смеят още по-силно. Прегърнаха се. Клатушкайки се и в пиянски такт започнаха да изкачват мраморните стъпала пред тях. Момичето с червената коса започна да брои:

„Едно, две, три, четири …”
„Пет, шест, седем …”, включи се и другото момиче.

Червенокосата едва успя да намери ключовете и да отвори вратата на жилището. И когато най-накрая успя да го направи, подкани приятелката си:
„Влизай”, двете се шмугнаха бързо през открехнатата врата и се целунаха страстно.
„В ляво е банята, напред е спалнята, а зад нас е изхода”, отново целувка прекъсна обясненията.

Петнайсет минути по-късно двете момичета лежаха голи в огромна синя спалня. Опипваха се. Четири ръце галеха, пощипваха и се плъзгаха. Бедра, гърди, корем. Прегърнаха се и се претърколиха. Целувка.

Заспаха с първите слънчеви очи.

***

„Добро утро. Платили сте си закуска, млада госпожице - палачинки и кафе”, каза червенокосото момиче и постави масивен дървен поднос в средата на леглото.
„Добро утро”, отвърна сънено любовницата и се нахвърли на закуската. С пълна уста избоботи „А, ти? Не си ли платила закуската си?”, и започна да се смее.
„По-късно”, каза делово червенокоската и с плавни движения прегърна любовницата си. Погали я по косата и я целуна по врата.
„Ако преча, да си тръгвам?”, попита закусващото момиче.
„Не още. Не бързай”

Дара се засмя отново и отпи глътка от кафето. Чувстваше се страхотно. Май беше открила своята спътница в живота. Най-накрая животът й се подреждаше. Усети нова целувка по врата и се отпусна. Език. Леко захапване. Една ръка я докосна по лицето и се плъзна към устните й.

И тогава … два остри зъба се забиха на сантиметри под ухото й. Поиска да изкрещи, но здрава ръка залепна за устните й и стонът остана вътре в нея.

***

Sasha се погледна в огледалото. Чувстваше се сита и млада. Много млада.

„Честит рожден ден, немирнице!”, поздрави се на ум.

Повдигна червената си коса и изпъчи бледорозовия си стегнат корем. Прокара ръка по него и се усмихна дяволито. Отдавна не броеше годините, защото се бе вкопчила здраво във вечната младост.

Обърна се към голямата синя спалня и видя безжизненото тяло на своята любовница. Трябваше да се отърве от нея, преди да се вдърви в някаква странна форма.

„Но първо, Sasha: Марш в банята, за да измиеш зъбите си!”, каза почти на глас тя и отново се разсмя. Този път смехът и бе зловещ.



Следва продължение от Sasha Vladimirovna