[Миниран Свят] Глава 15 : Въоръжен и опасен!

Day 2,014, 01:33 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Demon Lee
Павел се явява пред Роберт. И двамата започват да се чудят, кой им ходи по петите. Павел преминава в решителни стъпки. Четете за да разберете, какви са те!
Глава 15 : Въоръжен и опасен!
Роберт седеше рано сутринта в офиса си и гледаше тъпо в заглавието на вестника, който си беше купил, малко преди това. “Престрелки в Джизан” ,“Очевидци говорят за гонки и стрелби в покрайнините на града”, “Разследващите са открили, че всичко е започнало от кафе “При Хан Соло”, водят се разследвания на местопроизшествието."

Хвърли вестника на масата, като погледна към отворения прозорец издаващ едва изгряло слънце показващо лъчите си. Не беше получил никакви новини нито от Тери, нито от младия Поул, дали пратката е пристигнала и дали са живи въобще. Няколко пъти беше опитал да телефонира, но нито единия, нито другия беше вдигнал, а и нямаше сигнал.

Стана и се запъти да погледне през прозореца, не се виждаше, колата на Поул да се задава, както беше обичайно предни дни по пътя към партийната сграда. Нямаше я и на паркинга. Отново седна зад бюрото си и зарови глава в ръцете си. Какво се беше объркало този път? Напоследък някой ходеше по петите му и съботираше всяка негова дейност. Постоя така още доста минути. Изведнъж вратата на офиса му, се отвори рязко, без предупреждение и Поул се тресна на стола пред него. Изглеждаше доста напрегнат. Но Роберт беше напълно слисан и гледаше втрещено в Поул, сякаш виждаше мъртвец.
-Ти!... -пое си дълбоко дъх.- Разкажи, какво стана, веднага! Какво се случи там? Жив ли е Тери? Къде е пратката?

Павел беше седнал и го наблюдаваше. Трябваше да изчака докато премине ефекта от появяването му и Роберт си върне самообладанието. Все пак реши да даде някои отговори.

-Ще ви разкажа.. Но първо искам да ви кажа, че не съм очаквал да се гърми по мен, а уж беше невинна пратка. Тери, не знам нямам представа, разделихме се с него по време на гонките, остави ме на една пресечка и продължи с моята кола и мисля, че пакета остана вътре с него. От там на сетне, аз гледах да се спасявам. Не зная, какво е ставало с него.
-Така, така... -гледаше го без да премигва, напълно впил внимание и очи в Павел. - А сега, започни от начало да разказваш от минутата в която излезе от тук с пакета.
-Ами, направих, както казахте, директно тръгнах към кафенето. Там спрях наблизо и влязох вътре, Тери вече ме чакаше там. Предадох му пратката и той реши да си тръгва. Аз още не си бях поръчал така или иначе и реших да му предложа да го закарам до някъде. И той прие. Обаче преди да се качим в колата, вече бяха почнали да ни стрелят от някъде. И тръгнахме да бягаме. Той се качи на шофьорското място, защото искаше да се измъкне по бързо, а не ми вярваше много много.
-Тери си е Тери, не вярва на никого, така е - кимна Роберт - продължавай и след това?
-Ами успях да се кача на другата седалка и веднага отлепихме по правата отсечка. Малко след това започнаха да ни гоняти и стрелят по нас от друга кола. По едно време успяхме за малко да ги изгубим и Тери спря и ме остави да продължа пеша. Рече нещо за това, че щял да се оправи сам, да се покрие .. мисля, че ще напусне страната..
-Ах този малък страхливец! - ядно изруга Роберт- един път да го загърмят и веднага се изнизва... И те метна значи някъде и избяга а? С пакета?
-Ами, май така стана.
-Ясно, значи от него няма скоро да очаквам обаждане..

Павел се почеса по главата леко развеселен и едновременно леко виновен, че го излъга по този начин, но все пак не трябваше да знае истината. Предния ден беше се погрижил да скрие пакета на място, където никой освен него няма да може да го намери. Не смяташе да разскрива и на Ева нито пък на ДС за него. По нататък щеше да го отвори да види, какво има в него. Но засега трябваше да разузнае откъде
Роберт се е сдобил с него и защо разни групировки ще убиват хора за него. Беше пуснал рапорт за пред ДС, че са били на обикновена среща с Тери, когато са почнали да ги гърмят, тъкмо преди да му разскрие нещо. Това беше достатъчно, да го държат затворен и да се мъчат да получат някаква информация от него. Ако споменеше за пакета, щеше да отрече, че е знаел за него и че даже той го е носил.

Роберт бръкна в чекмеджето до себе си и извади някакво оръжие увито в кобур.
-Значи е време да те въоръжим моето момче, има разни сили, които искат да ликвидират всеки човек, който работи за мен.
-Ами, аз нямам разрешително да нося оръжие..
-Не ти е нужно, когато аз ти го давам.
-Малко нелегално ми се вижда..
-То не е и легално да гърмят по тебе докато си пиеш кафето.. така че..
-Е аз не мога да гърмя, така хората..
-Ако не искаш да те убият, ще трябва да се отбраняваш. Не може да ходиш на престрелка с голи ръце.

Павел посегна и пое оръжието в ръка и го извади от кобура. Беше един от онези автоматични пистолети с 24 патрона. Не беше тежък, беше носил къде по зле балансирани оръжия. Това в ръката му пасваше идеално.

Роберт с доволна усмивка изгледа цялата сцена и добави:
-Също от днес нататък ти забранявам да ходиш някъде без придружител от моята охрана.
-Вашата охрана?! - Павел не беше виждал някой да охранява Роберт. Обикновено сам ходеше наляво на дясно.
-Да от днес, вече всички служители барабар с мен сме с охрана. Не мога да си позволя, като началник на една от най големите и властимащи партии в страната да се размотавам без охрана вече наоколо. Очевидно не се харесваме на един кръг от хора. Кръг в чиито бизнес се мешаме.

Павел се замисли, как би си запазил прикритието, ако някой ходеше подире му и го охраняваше 24/7?
-А къде е охраната ми? - запита.
-Веднага след, като излезнеш от кабинета ми, ще ти назначат някого.
-Добре. Ами, ако няма нещо друго бих желал да ходя да си върша работата..
-Разбира се, ако има нещо, ще те извикам отново.- заяви Роберт.

Павел се изправи и напусна кабинета. А Роберт се облегна назад и започна да премисля нещата. Така, значи Тери е хванал пътя най вероятно за САЩ, взел е пакета.. Но може и да не е оцелял. Значи от първа степенна важност беше да научи, кои стоеше зад тази престрелка.

Павел също реши да разбере това. Следващите няколко дни беше под високо напрежение. Трябваше да се види с Ева и да я накара да потърси необходимата му информация. Всъщност се улавяше, че следи зорко, кога и на къде отива Роберт, всеки път щом излезнеше от офиса си. Хрумна му, като идея да провери дали не може да открие нещо в кабинета му.

Първия ден след, като се появи преди да си тръгне един едър бодигард се насочи към него с плик за писма в ръката. С няколко приказки стана ясно, че е от Роберт и е за него. Като го отвори намери ключове за кола и едно малко листче, което гласеше : “Сетих се, че си останал без кола. Купих ти нова, като обезщетение за загубата. Пази се! “ Почувства се малко гадно, защото Роберт очевидно го смяташе за негов човек и се грижише за безопасноста му. Там беше проблема, че не знаеше, че Поул е Павел, когото беше поръчал да убият. Другото, което му беше странно, е че Роберт не споменаваше за това пред него. Очевидно или беше погълнат от по важни неща или просто го прикриваше добре.

Следобед в един от дните малко преди изборите реши, че е настъпил момента да проникне в кабинета. Но трябваше да разбере, кога ще си тръгне шефа му. Намери си някакви глупави документи, които уж трябваше да му покаже, за да има причина да го посети в късния следобед. Почука на вратата, постоя малко, но никакъв отговор не получи. Отвори вратата и завари Роберт мъртво пиян върху бюрото си, заспал с глава върху някакви документи. Затвори вратата след себе си и на пръсти се насочи да провери, какви са те. Пътьом забеляза бутилка, която се беше изтърколила до ъгъла на стаята. Някакво марково уиски. Но това не беше важно.

Това, което го интересуваше сега беше под главата на Робет. Съвсем леко, едва, едва издърпа бележника изпод хватката му. На пръв поглед изглеждаше, като бележник за записки. Виждаше се, че тук там някой беше надрасквал набързо разни числа и дати. Също намираше и имена и места за срещи. Това го заинтригува, бързо извади от джоба си мобилния си телефон и започна да прави снимки на всяка страница. След около 10 минути под напрежение да него хванат, успя да наснима достатъчно. Роберт вече стабилно хъркаше и си говореше отвреме на време на сън.

Павел се огледа наоколо, по бюрото нямаше нещо друго, което да му се стори интересно, само документи, които по рано му беше занесъл. Сейфа знаеше, че е заключен и едва ли може да го отключи. Мина откъм страната на Роберт и започна да отваря чекмеджетата тихо и внимателно. Скоро бяха правили ревизия на същите чекмеджета, така че общо взето беше наясно, какво би трябвало да се намира вътре. Оглеждаше се за нещо, което не трябваше да е там. На най горното чекмедже, намери една връзка ключове, за която беше сигурен, не беше от тези на партията. Точно в момента нямаше, как да им направи копие, но за всеки случай ги засне с телефона си, като ги въртя и доближи максимално за да се вижда всеки детайл.

Довърши тарашенето на чекмеджетата и се изправи. Погледна на вън, вече се мръкваше, отново погледна към Роберт, който беше потънал вече в по нормален сън. Очевидно изтрезняваше и скоро щеше да се освести. Хрумна му идея и влезе в действие.

Застана в страни от Роберт и го бутна по рамото.
-Шефе, събудете се, заспал сте, трябва да ви изпратя да си ходите. Късно е.
Роберт повдигна пиян поглед и го изгледа объркано.
-Ами да, пратката, трябва да я пратя, да оставиме сега, спя..- и пак се тресна по очи на бюрото. А Павел остана силно озадачен. Явно Роберт не знаеше и къде се намира. Пак го бутна по рамото.
-А, шефе, айде пратката... - нарочно го стимулира да мисли за нея, за да изкопчи още нещо.
-Абе, момче, остави ме намира, никой не знае за какво става въпрос, а и е късно вече да се реагира.. спи ми се..- Тоя път Павел обаче го хвана изподмишниците и го повдигна да се изправи на крака.

Но Роберт само се облегна върху него с цялата си тежест. Тръгна да го влачи през стаята. Някак си го изблъска през вратата. Вече сили не му оставаха, Роберт беше по едър от него и му тежеше. Бутна Роберт да се облегне на неговото бюро във фоаето пред вратата на офиса и си извади телефона. Обади се на охранителя си, да дойде. След малко от асансьора се зададе набитата фигура на бодигарда му.

-Рон, ще ми помогнеш ли, Роберт се е напил, трябва да го закараме до тях, че не може да се справи сам. Да го пренесем до долу?
-Няма проблем, аз ще го хвана, ти отваряй вратите само.
След малко, вече бяха на вън във вече захладняващата вечер. Явно свежия въздух влияеше добре на Роберт, защото започна да проявява признаци на освестяване.
-Къде ме влачите бе? За пратката ли? Съжалявам, не е в мене, пратих я вече.
-Шефе, за какво говорите? - попита гарда. - За каква пратка става въпрос?
-Остави го, бълнува нещо. - каза му Павел и отвори вратата към задната седалка на новата си кола.- Хайде качвай го и да тръгваме..

Качиха пияния мъж и тръгнаха. По късно Павел и бодигарда успяха да стигнат до къщата му, там намериха ключовете в джобовете му и го стовариха на един от диваните във всекидневната. След това, Павел благодари на бодигарда си и си тръгнаха.

Павел бързаше да се прибере, за да може да разгледа снимките със съдържанието на бележника на Роберт. Пътьом обаче получи смс, че Ева го чака вкъщи. Това не го зарадва особено, точно в момента държеше да е сам. Но нямаше как да и откаже. Иначе щеше да си помисли нещо, а той държеше да го запази в тайна. Рон остана да изчака колегата си за нощната смяна, който щеше да го смени скоро. Те охраняваха входа към сградата в която живееше Павел. Той самия се насочи към апартамента си.

Ева му се хвърли в мощна атака с мечешка прегръдка и целувки, като го усети, че влиза. Не му остана много дъх. Бутна я лекичко, да му освободи място да мръдне.
-Здравей мила, мръдни малко де, изморен съм, досега влачих Роберт от партийната сграда до тях. Мъртво пиян беше.

-О, така ли? А пък аз се чудя, защо закъсняваш днес. Нещо интересно успя ли да свършиш? Предполагам си се възползвал от удобния момент.
-Защо реши, че трябва да съм свършил нещо интересно?
-Ами, защото Роберт се напива всеки ден, а ти един път го влачиш до тях, значи тоя път си търсил нещо в кабинета му и си го хванал.
-Много си прозорлива..
-Знам..
-Ами само да седна, че съм прималял.
Павел седна на дивана във всекидневната си и започна да прелиства снимките от телефона си. През това време Ева донесе лаптопа му и седна до него, като го погледна изчаквателно.
-Беше заспал върху този бележник. - каза като започна да праща снимките към лаптопа.- Вътре видях разни имена, дати, цифри без ясно значение, места за срещи и подобни неща.
-Интересно, сега ще видим, дали аз мога да ти помогна.
-Надявам се..Ето една интересна страничка с няколко имена върху нея.. датата е само от преди 2 седмици.
-Да, виждам. Хм, тези двете имена са ми познати, Джон Леснър и Майкъл Бауман - търговци на оръжие от подземния свят, а тия тука Вени и Лени Малкови, са близнаци, които прекарват нелегално злато, а в обратната посока, валута. Интересно какъв е бил предмета на разговор между тях и Роберт. Били са в онзи клуб, в които те заведе и тебе.
Павел смени снимката и вече на страницата имаше само адреси.
-Това трябва да са складове, кейове, пристанища, тук виждам, няколко заведения, в които обикновено може да се очаква да си намериш гласове за изборите. Много от вип-овете там се занимават с подбиране на хора, готови да се продадат. Най вече Емануел. Най големия дилър на гласове там. Наистина интересно.. Но, като цяло никъде няма нещо, което да е неизвестно за мен и Разузнаването.
-Е остава ни освен, да се опитаме да се свържем с тези хора.
-Да се свържем?! - Ева го погледна под ъгъл. - Много смел си станал напоследък?
-Да аз съм вече опасен.. и въоръжен..
-Какво?! - сепна се Ева- какво ще рече това?
-Ами Роберт ми даде пистолет..
-Бре бре, но ти така или иначе можеше, ако ти потрябва да си вземеш от нас, е естествено след, като минеш обучение по стрелба.. да не вземеш да гръмнеш някого по погрешка.
-А спокойно, за него това не е проблем.
-Убедена съм.. имали пари, няма проблеми. Ще си плати за да те прикрият. Нещо друго?

Павел започна да и показва други снимки с други имена и места. Ева имаше по нещичко за всеки един от тях или за всяко едно място и това беше всичко. Но за Павел, нещата почваха да придобиват особено значение. Всичките тези неща в пакет значеха, че Роберт е бил част от някакъв международен заговор и по скоро е заговор против определено нещо. Но не знаеше, точно с какво участие в него. И дали просто не е събирал информация от тук от там. Всички срещи, които успя да проследи бяха с някаква цел. Засега обаче единственото, което му оставаше е да види, какво може да се измъкне от Тери.

-Ева, а какво става с нашия човек, когото задържахте?
-Не казва нищо. Все още се съпротивлява. Но няма да е за много дълго. Просто не упражняваме, кой знае колко настоятелно методите си. Имаш нужда, вече от неговата информация ли?
-Може да се каже. Но искам да го разпитам лично.
-Ти полудя ли? Ще разбере, че се представяш не за този, който си. И с прикритието ти ще е свършено!
-Не мисля, той няма да живее много дълго, че да ме издаде.
Ева се опули насреща. Очите и гледаха разтревожено към Павел.
-Все си мислех, че не си убиец.
-И аз си мислех, че няма да ме търсят да ме убият, но се случи и то два пъти. Няма да оставя да се потрети. Сега аз ще действам първи.
-Не мога да ти го позволя. Както знаеш освен партньор в леглото съм ти и ментор, партньор по работа. Не мога да те гледам, как се превръщаш в убиец.
-Мислех, че агентите нямат съвест и не ги интересува, кого са убили по време на работа?
-Това е различно. Той е арестуван заради престъпленията си. А ти искаш да го убиеш. Това е против правилата.
-Мен, вашите правила не ме вълнуват. С мен ли си или с твойте работодатели?
Ева сведе очи за момент. След малко му отговори.
-Ще ти помогна, но не трябва да ме дъниш, защото горим и двамата в такъв случай.
-А знаех си, че мога да разчитам на теб Ева - усмихна и се Павел, хвърли телефона и бутна лаптопа настрана и се пресегна да я гушне. Ева също му отвърна. След малко, вече се бяха пренесли в спалнята за да се отдадат един на друг. Павел спря да мисли в този момент за нещата, които го тормозеха. Само едно нещо му остана в главата , колко силни чувства изпитва към тази прекрасна жена.
За тези, които сега отварят поредицата:
Глава 1 : На десант
Глава 2 : Необичайни срещи
Глава 3 : Убежището
Глава 4 : Избори!
Глава 5 : Арестуван в Сърбия!
Глава 6 : Държавна сигурност
Глава 7 : Ръката на Мафията!
Глава 8 : Преструктуриране
Глава 9 : На Разпит
Глави 10 и 11 Обратът!
Глава 12 : Вълк в кошарата
Глава 13 : Партиен Президент
Глава 14 : Пратката!

Вот за да могат повече хора да научат за книгата.Какво се крие в този пакет? Какви ще са следващите стъпки на Павел в намирането на преследвачите си?Разберете това и повече в глава 16!
[Миниран Свят] Глава 15 : Въоръжен и опасен!
http://www.erepublik.com/en/article/-15-1-2267090/1/20
Vote+Shout