[Миниран Свят]Глава 9 : На Разпит

Day 1,956, 12:10 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Demon Lee
Павел е прикован на легло, ще се измъкне ли от ноктите на мафията?Приятно четене на Глава 9!
Глава 9 : На Разпит
Цък-Цък-Цък… Ушите му бучаха стабилно, някакъв равномерен звук удряше в такт близо до него. Повдигна клепачи едва-едва. Бяло помещение , легло , някаква апаратура, тръби излизащи и влизащи от него, покрит с някакво одеяло. Странна работа, някак смътно усещаше нещата.. Бавно му се прокрадна мисъл в главата „Къде съм да му се не знае?“. Не знаеше, още по малко знаеше как точно е попаднал тука. Почна да рови в паметта си, но освен да го заболи главата още повече, друго не постигна.

Врата се отвори и вътре влезна мъж на средна възраст. Очевидно доктор. Погледна към Павел , после към уредите от едната му страна. По лицето му се изписа усмивка.

-Е значи се събудихте господине. Известно време ще сте така, докато не си върнете силите, че изгубихте доста кръв.

Павел го изгледа преценяващо. Значи е изгубил кръв.. Реши да се опита поне да отвърне:

-Ка-а-а-кв-о-о пра-вя ту-к ?
-Катастрофирахте и наранихте десния си крак. Но сме го привързали и затворили раната. Нищо сериозно, ще зарасне и ще ви мине напълно.
-Ка-та-стро-фа-а?! – провлачи, упойката още не го беше отпуснала съвсем.
-Ще помоля само да стоите мирно и да си почивате. Като натрупате малко сили, ще можете да се отървете от тия системи.

След тия думи доктора видимо доволен от състоянието му, се ориентира извън помещението. Остана сам. Доспа му се отново и заспа.


Сигурно бяха минали, няколко часа, когато отново се събуди, само че този път с осезаемо нараснали сили. Упойката беше изгубила голяма част от свойствата си и сега леко усещаше изтръпване точно там където беше ранен.
Навън беше напекло пладнешко слънце. Започна да се озърта наоколо. Вече виждаше доста по добре. Вече не го болеше толкова главата. Катастрофа значи…Беше в ареста , после беше хванал такси.. престрелката , барът и спирката.. и.. Бе каква катастрофа бе, никаква катастрофа беше прострелян на спирката от човек в катафалката. Толкова се въодушеви от спомените, които го налегнаха, че от рязкото поемане на въздух го заболя. Съвсем забрави, че е в статията на болницата… Чакай малко каква е тази болница, къде се намира. Доктора беше българин. И вратата се отвори..

Вътре нахлу първо доктора, а след него жена с престегнат кок , стилно впито облекло подчертаващо силно привлекателно тяло. Беше красива брюнетка.

-Е, Павел имаш посетител, това е лейтенант Ева Манолова. Иска да си поговорите. Виждам, че вече си доста по добре от сутринта.
-Ъ-ъ докторе мисля, че нещо грешно сте разбрали аз съвсем не съм пострадал в..- но докато довърши жената взе думата.
-Благодаря, докторе, оставете ме моля с пациента, да му задам няколко въпроса насаме.
-Както желаете госпожо, но не повече от 15 мин , нужно е да си почива, все още не се е възстановил достатъчно.
-Ще гледам да се вместя във времето. – усмихна му се нежно Агент Ева.

Доктора усмихнат изчезна от статията.

-Вие, коя сте? – моментално я запита Павел. Ако до преди малко се чувстваше озадачен, къде се намира. То сега вече го беше и страх. Случайни срещи няма. Още повече след, като го простреляха и отвлякоха.

-Мисля, че доктора добре ме представи. Лейтенант Ева от Държавна Сигурност. Тук съм във връзка вашето отвличане в Ниш. Искам да знаeм повече, само така ще можем да ви помогнем.
-Първо искам да попитам, как се озовах тук, ако може с това да ми помогнете..
-Наредих на моите хора да ви измъкнат от Ниш, уви докато пристигнат вече сте бил отвлечен от наетите убийци. Все пак успяхме да ви намерим преди да.. – и не довърши изречението си. Погледна го с изразителните си очи.
Павел в друга ситуация би се разтопил в тях, но в момента му беше по интересно, защо Държавна Сигурност се интересува от него.

-Защо е толкова важно за вас, аз да бъда спасен?
-Свидетел сте на престъпление. Поради това сте под защита на свидетеля.
-На какво престъпление съм бил станал свидетел? – запита веднага.
-Това, вече вие трябва да ни кажете.
-Защо трябва да ви го казвам?
-Защото навън все още обикалят убийци, ако не ходите с охрана , няма да живеете още дълго.
-Това заплаха ли беше?
-Естествено, че не, но е добре за вас, ако знаете нещо да го споделите в полза на борбата с организираната престъпност.
-Или ще бъда ликвидиран?
-Това, вече не е в моята юрисдикция.. съжалявам.
-Но вие почти ме заплашихте преди малко?
-Не съм ви заплашвала и ще ви помоля да си мерите думите пред държавен служител, всяка дума може да се използва срещу вас.
-Арестуван ли съм? И къде ми е адвоката?
-Ако държите да бъдете арестуван..
-Ох, добре..-простена Павел, тази жена просто беше факир по избягването на истината.
-Добре, как разбрахте, че съм свидетел на престъпление?
-Нима искате да кажете, че не сте бил в сградата на партия „НАПРЕД“?
-И да съм бил вие, как установихте това?
-Съжалявам, това са конфиденциални неща. Не мога да ви издам. А и не е необходимо вие да знаете. Важното е, че знаем .
-Значи единствено имам право да докладвам, ако знам нещо?
-Да така е. – Лаконично му отвърна Агент Ева. Павел я гледаше право в очите. Някъде там нямаше ли мъничко милост. Явно нямаше друг избор. При споменаването на НАПРЕД, се усети, че тази жена работи за тях. Нямаше, как иначе. Беше станал плячка. Сега беше спасен, но само за да научат, какво знае. Вече нямаше смисъл да крие. Ако искаха да го убият, щяха да го направят. Беше прикован на легло. Пое си дълбоко дъх:

-Значи да започна от онзи ден в които се регистрирах за десанта в София..- и заразказва. Към края вече по спираше, че не му беше останал дъх. Когато спомена за танка и пакета. Ева леко посви устни. Нещо я беше заинтригувало.

-И къде е този танк казвате? – бе запитала.
-Нали казвам , не знам какво се случи с него..
-Ясно, продължавай!

Накрая свърши с престрелката и събуждането му в болницата.

-Само не ми стана ясно, къде се намирам.
-В България си, военна частна клиника.
-Ах добре.. много ме успокои..
-Ще видя какво мога да направя за вас.
-В какъв смисъл? Нали ви разказах, какво става? – запита Павел.
-Ядосал си не който трябва Павеле. Засега ще стоите тук. Ще ви изпратя новини, ако имам такива.
-Демек, в другия случай просто доктора ще ме отрови..
-Има охрана пред вратата ви, гледайте да не бягате..
-Ха, ще избягам, направо с тоя крак.. избягал съм..
-Знам ли, какво може да ви хрумне..
-Е, значи има някакви шансове?
-Стига толкова, почивайте си. –каза и се врътна, и изчезна от статията.

Павел стоеше като парализиран. Нищо не разбра. Само знаеше, че е заложил картите и чака отсреща да ги свалят. Надяваше се поне тоя път да е уцелил добрия стек..
За тези, които сега отварят поредицата:
Глава 1 : На десант
Глава 2 : Необичайни срещи
Глава 3 : Убежището
Глава 4 : Избори!
Глава 5 : Арестуван в Сърбия!
Глава 6 : Държавна сигурност
Глава 7 : Ръката на Мафията!
Глава 8 : Преструктуриране
Вот за да могат повече хора да научат за книгата. Събитията ще се пренесат 2 седмици напред, Роберт ще изгуби почва под краката.. очаквайте в Глава 10!
[Миниран Свят]Глава 9 : На Разпит
http://www.erepublik.com/en/article/-9-1-2236809/1/20
Shout+Vote