[Миниран Свят] Глава 3 : Убежището

Day 1,949, 08:57 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Demon Lee
Нещата започват да се оплитат и нашия герой Павел е на път да разкрие нещо.. Приятно четене на Глава 3
Глава 3 : Убежището
Гръм, трясък, разпилени тела и части от танкове. Това беше картинката около едва мърдащия по фронта танк на Павел.Още с атаката на Тараните се разбра, че нещо не беше, както трябваше да е. Той все още изчакваше сигнал за атака, когато няколко ракети се врязаха с грациозна точност в неговата редица.И впечатляваща експлозия го накара да се удари в тавана на тясното танково помещение. От всички страни изведнъж настана пълен хаос. Танка на номер 15 до него беше се преобърнал и димеше. От другата му страна 4-5 танка бяха изчезнали и на тяхно място имаше само черен овъглен кратер.
Таблото пред него беше започнало да свири ожесточено, повреди и сигнал за незабавно потегляне в някаква посока, независимо накъде.Павел рязко натисна педала и тръгна право напред. Не знаеше какво го накара да тръгне точно в тази посока. Но чувстваше, че просто трябва да изчезне от мястото, където се намираше.
За щастие явно противника беше свършил ракетите и сега настъпваше откъм тила на лагера към тях. Очевидно не бяха пристигнали тъй незабелязано, както си мислеха. А и врага съвсем не беше толкова малоброен и невъоръжен както бяха докладвали разузнавателните служби.
Павел изруга, очевидно повредите бяха по частта която задвижваше оръдието, та можеше да стреля само напред. На всичко отгоре изтичаше и горивото отнякъде.Реши да се вреже в порутените останки от града и да се опита да се скрие и да чака развоя на събитията. И дума не можеше да става да отвърне на удара, очевидно врага имаше тактическо преимущество и щеше да победи в тая схватка. Свари ги напълно неподготвени.
От Тараните и следа не беше останала. Явно и някъде отпред е имало вражески ракети, готови да неутрализират атаката. На места можеше да се обзаложи, че по рано беше видял там да се намират останките от някоя сграда. Уви сега всичко беше пометено и по нищо не личеше да е имало такава. Тук там от каналите бликаше вода и обливаше останките.
Павел зави в една от отсечките с надежда да стигне до по здрави сгради, в които да се покрие и да обмисли следващия си ход. Все пак извади късмет и видя вход към подземен паркинг, към една порутена сграда. Емблемата отгоре на входа му се стори позната, но нямаше време да си припомня откъде.
Паркира до една от опорните стени и изключи системите на танка. Излезе и започна да оглежда по обстойно мястото. Взе си и едно оръжие, провери бронежителката и мунициите.
Сега вече, съвсем ясно видя на една от стените емблемата на партия "НАПРЕД", явно се намираше в един от бившите и офиси.
Е какво пък, едвали ще имат нещо против да се покрия за малко..- си помисли. Недалеч видя шахта на асансьор и встрани от него врата водеща към стълбище. Метна едно око на танка , заключи го и влезна през вратата. Така или иначе, трябваше да има по ясен поглед над нещата и високите етажи на потрошената сграда бяха подходящи за тая цел.
Предпазливо започна да катери стълбите, като на всеки етаж долепяше ухо до вратата да провери дали няма някакъв звук от вътре. Но не изглежда в сградата нямаше никой освен него.
На петия етаж видя надпис - "Главен офис".Поспря се за малко. Погледна към стълбите. До горе едва ли имаше повече от 2 етажа. Прецени, че няма нужда да се качва до там. Опита да отвори вратата и тя се оказа отключена. По това, което завари вътре, осъзна, че хората я бяха напуснали бързо и внезапно.
Наоколо видя разпилени документи, столове, маси. Очевидно някой беше дръпнал централния шалтер, защото нямаше никакъв ток. Наблизо видя машина за кафе и една за снаксове. Имаше и една туба минерална вода инсталирана наблизо. Изведнъж осъзна, колко е ожаднял и си наля една чаша.
Докато отпиваше очите му потърсиха за най близкия балкон или прозорец. За щастие самата сграда беше напълно остъклена. Влезна в един от малките офиси и се приближи до ръба.
Гледката през прозореца донякъде му даде представа за ситуацията. От тук можеше да види в далечината дима носещ се от полите на Витоша. Никъде не видя движение. Очевидно, както и беше предположил врага бързо се беше справил с положението.
Все пак от инструктажа знаеше, че част от екипите все пак са се спасили преди врага да ги достигне. Чудеше се, ако подаде сигнал, кога ще дойдат да го приберат. Знаеше, че друг десант имаше в Пловдив същата вечер.
За втори път се обърна и започна да оглежда вътрешността на сградата. Чудеше се, защо бяха зарязани толкова много документи. По принцип всички важни неща биваха грижливо прибирани от офисите на политическите партии при такива случаи.
Излезна от малкия офис и огледа етажа за да се ориентира, можеше нещо да му свърши някаква работа. Очевидно щеше да нощува някъде тук. Беше си и опасно, защото танка беше паркиран долу, а той не знаеше къде би могъл да го прикрие, не беше нещо дребно та да го скриеш..
Надявам се да ви е харесало. Можете да давате вашите предложения за това какво ще се случи.И не забравяйте - вашите коментари са важни за мен!
За тези, които сега отварят поредицата:
Глава 1 : На десант
Глава 2 : Необичайни срещи
[Миниран Свят] Глава 3 : Убежището
http://www.erepublik.com/en/article/-3-1-2232821/1/20
Shout+Vote