[Миниран Свят] Глава 1 : На десант

Day 1,947, 14:56 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Demon Lee
Драги читатели, реших за разнообразие да изпробвам авторските ми заложби и да напиша книга по еРепублик. И така, приятно четене!
Рецензия
Книгата ще разказва историята на хора от различни съсловия на Новия Свят. Свят изпълнен до край с напрежение. Където политическите интриги, борбата за власт, обществото и войните разцепват пределите нормалното и налагат свой собствен стил на поведение и начин на живот. Ще видим гледната точка на нормалния човек и как се справя с нещата , как Света около него променя характера и моралните му ценности и как малко по малко се превръща в егоцентрик гонещ личната изгода и финансова стабилност.
Също така ще видим от друга перспектива един разкаял се политик стигнал до края, прогледнал и видял Света около него и търсещ начин да поправи злините които е сторил. В определен момент двете личности ще се съберат и срещата им ще бележи живота им.
Миниран Свят
Глава 1 : На десант
Във военния магазин, както винаги цареше пълен хаос. Разни хора бързаха и грабеха каквото намереха , плащаха и напускаха мястото. Павел трябваше да си наложи пълна концентрация за да не забрави, за какво всъщност беше дошъл. Същия ден беше се регистрирал към местния пункт на Министерството на Войната и беше получил начални инструкции. Трябваше да се снаряжи с най-важното храна и оръжие и да се насочи посока София. Всичко щеше да е добре, ако не беше изгубил картата нейде по пътя и сега ходеше насляпо през бившия арабски град в Джизан.
В крайна сметка успя да вземе всички необходимо, поне за следващите дни щеше да разполага с муниции за бърза стрелба. К7 го чакаше в двора на пункта смазан и готов за потегляне. Цяло състояние му отне да го вземе, но прецени че по добре с К7 от колкото да тича пеш през горите на Витоша.
Запали и се насочи към летището, където също изръси една торба пари за да може да отлети същата вечер към координатите. Слава богу К7 разполагаше с джипиес , та се ориентира. По пътя на няколко пъти видя издигнати плакати "ПП "Нова България" Подкрепя Русия!" или нещо подобно не видя добре. От новините беше дочул за конфликта, но към момента не знаеше какво да мисли по въпроса. Реши да остави нещата за по нататък а, сега имаше по важни неща да върши.
В самолета беше странно притихнало, хората наоколо бяха насядали в голямото сервизно помещение и се опитваха да поспят. Други ровеха из военните си таблети и изчисляваха разни неща. Към полунощ сигнал показа, че е станало време да бъдат спуснати. Всички се подготвиха в редица и зачакаха, първи излетяха превозните средства. След тях заедно с Павел всички скочиха с парашут. Докато падаше се опита да изчисли на какво разстояние се намира неговия танк , но уви беше прекалено тъмно. Все пак не би трябвало да се намира на повече от километър от него. А и имаше устройство за проследяване така, че спря да се тревожи и се съсредоточи над кацането си.
След няколко минути всички се приземиха на поляна близо до началото полите на Витоша.Навсякъде беше тъмно като в рог, но всички знаеха че са не повече от 2 километра от вражеската линия и внимаваха да не издадат звук. Самолета вече беше обърнал и се беше отдалечил безпрепятствено. Врага не разполагаше с противовъздушни обстановки. Почти цяла София беше сравнена със земята.
Павел започна да върви по посока на сигнала идващ от танка си.На няма и 200 метра заобиколен от други танкове го намери кацнал покрит с камуфлажния си парашут. Свали го и се зае да го подготвя за предстоящия сблъсък. Екипът, с който беше кацнал бързо и максимално безшумно се зае да оформя лагер. Това щеше да е сборния пункт за следващите десанти. Копаеха се окопи , инсталираха се датчици за движение , мобилни радари, заглушаващи устройства. Няколко танка бяха наредени по посока на врага за всеки случай ако трябва да се щурмува линията на врага. Но като цяло този екип трябваше да бъде незабелязан следващите часове до зазоряване. Следващите самолети бяха само на час преди тях и наближаваха.
След точно толкова време с едва дочуващ се звук се усети, как от небето падат необезпокоявано танкове и парашутисти. Бяха уцелили мястото удивително добре. Групата се увеличаваше с всяка изминала минута, от други краища също се задаваха тихо през гората пехота и поддържащ персонал. Пристигна и медицинския екип с оборудването си.
Според изчисленията си, Павел реши, че за няколко часа до зазоряване поне 3000 човека бяха пристигнали на мястото и от тях поне 500 бяха с танкове , 200 бяха към поддържащите екипи и още толкова бяха медицинските екипи.
Лагера беше придобил форма и беше внушителен. На първа линия вече се приготвяха танковете, които щяха да направят първата заря над разбития бивш столичен град. Лагера на врага беше сравнително малък и лишен от технически средства. Но по неясни причини за Павел , министерството беше поръчало да се изпрати за една нощ почти цялото милитаризирано население за да удари региона. Част от десантната група трябваше да се отклони към Пловдив и на по следващ етап към други региони. Наоколо бяха инсталирани и обстановки за масово поразяване. Те имаха широкообхватен район на действие и на практика подсигуряваха от изненади.
Павел приключи с подготовката и се заоглежда да види за някой член на министерството наоколо. Не след дълго забеляза емблемата по униформата на един от войниците, който ходеше насам натам инструктирайки различните групи от хора. Както се оказа доста от милитаризираните отряди на цивилното население имаха представители , както и чужденци дошли да помогнат. С едно по ожесточено махване с ръка успя да привлече вниманието на човека:

-Аз съм действащия отговорник за тая операция, сержант Весков, кажете с какво мога да ви помогна?
-Аз съм Павел Батков цивилка от доброволческия корпус. Препратиха ме от Джизан насам , казаха да питам, като пристигна за подробности...
-А, да значи вие сте с танк... имате ли джоб за ракети? Предлагаме за ракетоносците пълна поддръжка.
-Ами,не нямам... никой не ми каза..
-Нищо , нищо, значи ще бъдете на втора линия тогава , веднага след тараните.
-Тарани?! - Павел го погледна учуден, никой не му беше казвал за "Тарани".
-Ами това са ударната група от ракетоносци, тяхната цел е да всеят хаос в редиците на врага, докато другите успеят да стигнат до удобна дистанция за обстрел.
-Аха..- не особено убеден, какво точно е чул отвърна Павел.- Значи да се редя при...?
-Ето онези зелените танкове надолу по склона до номер 666. Дяволската чета..
-Аз виждам да пише Демони..
-Е даде демони, дяволи се тая.., извинявам се, ще тръгвам имам други неща за вършене, сега, разбрахте къде, нали?
-Да
И след този кратък диалог Павел се качи и подкара тежкия танк към редиците, които му бяха посочени.След това не му оставаше нищо друго освен да чака сигнал за потегляне и каквото сабя покаже.
Надявам се, че ви е допаднало.Ако видя интерес, ще продължа със следващите части. До скоро.
[Миниран Свят] Глава 1 : На десант
http://www.erepublik.com/en/article/-1-1-2231863/1/20
Shout+Vote