[Миниран Свят]Глава 7 : Ръката на Мафията!

Day 1,953, 12:16 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Demon Lee
Реших днес да няма Глава 8, почивка както за вас , така и най вече за мен. Да натрупам малко творческа енергия. Утре ще продължим!
Екшън сцена се разиграва в Ниш, а Павел е главен герой в нея... Приятно четене на Глава 7!
Глава 7 : Ръката на Мафията!
Павел, беше прекарал нощта в ареста. Стоеше и се чудеше, какво ще стане с него. Поне, го бяха нахранили. Беше в самостоятелна килия. Бяха му отказали всякакви телефонни обаждания. За адвокат да не говорим. Никой не му отговаряше на въпросите. Просто сякаш беше в плен. Вече се беше досетил, че този някой работи за НАПРЕД или за другата партия в документацията. Друг вариант нямаше. Непознат мъж с екип от сърби да отидат директно там, където той се беше скрил. Не, не определено не беше случайно. Интересно беше, защо не са го убили досега. А може би, все още не беше решено, каква да му бъде съдбата. Предположи, че все пак едва ли баш в ареста ще го убият. Единствения начин бе, ако беше извън ареста. А не се знаеше, какво ще последва.. Поне, ако наистина щяха да го съдят за измяна, поне щеше да има ескорт до България, където щеше да влезне във военен затвор. Така, че щеше да е много трудно, да го убият.

Усети, че идват хора по коридора. Спряха се пред неговата килия. Любопитно започна да слухти, какво ще стане. Вратата се отвори и вътре влезна униформен полицай. Държеше една чанта с разни неща в нея. Това бяха някои от вещите на Павел, събрани от стаичката му в сградата. Оръжието, бронежилетката и амунициите ги нямаше естествено.

-Pavel Batkov?
-Yes?
-You are free, you can go.
-What?! - Гледаше и не вярваше на ушите си. Определено, започна да си усеща адамовата ябълка, как тупти. Значи така.. пускат го.

-I said that you are free, and you can go home. All accusations are removed from you.Here are your belongings.
И му метна торбата. Полицаят застана встрани от вратата, чакаше го да излезне от килията. Павел стана, взе си нещата и тръгна да излиза. Все още му беше, като в мъгла. Милион неща му минаваха през главата и едно от тях беше, че ако някой има желание да го убие, точно сега идваше идеалния момент. Погледна подозрително полицая, но човека беше застанал съвсем неутрално и си чакаше.
Е явно нямаше да бъде тук и сега, си помисли и по смело пристъпи навън.

След няколко минути, вече на улицата беше се спрял и попиваше пейзажа наоколо. Слънце блестеше срещу него и му пречеше да вижда добре. Беше премижал на излизане. Беше на главна улица, коли , автобуси, пешеходци. Тук там някой с колело. Таксита..Такси е това му трябваше, но накъде? Ами пари? В торбата намери всичките си пари, с които разполагаше и малко злато. Другото беше в банковите сметки. Но уви, картата за банкомата беше унищожена. Не ги попита за нея. Нямаше смисъл. Все пак, щяха да му стигнат да се прибере до България със следващия полет. Там щеше да се оправи някак.

Започна да се оглежда за такси, щеше да тръгне към летището. Нямаше работа тук. Все още имаше подозрение, че нещо ще стане. Питаше се естествено, защо бяха снети обвиненията, но заради хубавото време и почувстваната свобода не искаше да си разваля момента.

Наблизо видя спряно такси. Запъти се към него. Шофьора нехайно си четеше вестника. Павел, за малко се спря, не, щеше да се подсигури за всеки случай. Огледа се наоколо, на 200 метра видя магазин за сувенири и разни дреболии. Тръгна нататък и влезна вътре. Това, което търсеше беше на не повече от метър от него, на един щанд. Ножове. Различни по големина и дължина, инкрустирани с различни детайли. Нестандартно оръжие, но като нямаше друго. Купи си възможно най дългия такъв. На вън на улицата се огледа за някоя по затънтена отсечка. Видя една наблизо и навлезе в нея. Там между две коли, наточи ножа на тротоара. След няколко минути прецени, че е достатъчно наострен и ръбест. Надяваше се, да не му се наложи да го използва.

Отново се върна на улицата и се загледа по посока на таксито. Още беше там. Само дето шофьора беше излязъл от колата и се беше облегнал и разглеждаше сякаш магазините наоколо. Павел тръгна към него и на 2 метра от човека се обърна към него:

-Do you speak English? - попита го.
-Yes.. not much..
-To the airport, please.
-OK, no problem, come on. - и заедно влязоха в колата.

Павел седна на задната седалка. За всеки случай. От тук имаше по добра видимост, а и можеше в случай на нужда да контролира шофьора. Който тъкмо, погледна в огледалото, някак разтревожено. За миг беше, но достатъчно, да не убегне от погледа на Павел.

-What is it?
-Nothing, just to be sure, are you ready to go.
-Just go, ok? - Нареди му Павел. Който с всяка изминала минута
все повече параноята го прихващаше. Колата тръгна.

След няколко пресечки, колата изведнъж забави ход. Павел, който не изпускаше поглед от тила на шофьора, но се правеше на приятно разсеян, моментално започна да се оглежда за причината. Бяха спрели на пешеходна пътека за да мине качулат тип. Качулат тип.. Усети, как му настръхват космите на тила.
Отсреща дуло на заглушен пистолет вече се насочваше към него. Павел прилегна на седалката и усети как предното стъкло е разбито от изстрела. Опита да се да се измъкне през едната врата, уви заключена беше. Беше в капан. Последва втори, трети изстрел и задното стъкло се надраска.

Павел чу как отвън започнаха викове, спирачки , тичащи хора и изстрелите бяха спрели. Шофьора беше избягал вече, вратата от неговата страна зееше отворена. Очевидно и качулатия го нямаше. На кръстовището нямаше никого. Колите бяха избягали, хората също. Край с хубавото време. Скочи на предната седалка и затвори вратата. Искаше да се измете възможно най бързо от мястото.

Не беше направил и 5 метра и няколко изстрела от съседните сгради попаднаха на предния капак, съседната седалка през покрива и на задното стъкло. Той вече ускоряваше и стъкла от предното му надраскаха ръцете и лицето. Но нямаше време за глупости. Очевидно, някой се опитваше да го ликвидира и беше заложил хора за това. Трябваше да се отърве от колата. С разбити стъкла и дупки по купето, определено щеше да бие на очи.

Зави на ъгъла и съзря една тиха уличка наблизо. Сви по нея, паркира на едно запустяло място. Хвана си вещите и приготви ножа в ръкава на якето си. Къде да се скрие? Край с такситата. Трябваше да използва друг превоз, по безопасен. Преди това обаче трябваше да си изчисти лицето.

Сега забеляза бар на ъгъла. Влезна вътре и се огледа. Хората веднага щом го видяха се загледаха с интерес. Нищо чудно. Млад мъж целия в стъкла, прах и кръв. Цялото му лице в драскотини и по ръцете. Определено привличаше интерес към себе си. Павел не се двоуми много и тръгна към тоалетната. Никой не го спря.

След, като се по изми, изтупа и заприлича на човек, реши, че може да се покаже. Веднага към него се приближи човек от персонала на бара и го запита:


- Шта се десило? Да ли вам је потребна помоћ? -Павел не разбра много, но се досети, какво може да е.
- No thanks, I'm all right. Bye.- И излезна така внезапно както беше влязъл. А сега накъде? Страх го беше да ходи по улицата. Не знаеше, къде щеше да се натъкне на някой от килърите. Не знаеше и накъде е летището.

Наблизо видя някаква спирка, какво друго му оставаше. Запъти се нататък.
Зачака. Минаха около десетина минути. Вече параноята съвсем го беше овладяла. Мъчеше се да не се оглежда наоколо диво. Но не се получаваше. Седна, защото краката не го държаха от напрежение.

Изведнъж, но твърде късно за да отреагира забеляза от някаква катафалка да се подава дуло на пистолет и тоя път вече нямаше изход. Усети как единия му крак беше уцелен. Още преди да залегне знаеше, че е късно.
Падна на земята, като се прости с живота. Но, явно изненадите не бяха свършили. Усети тичешком от някъде да се появяват някакви стъпки и докато вдигне очи да види главата му беше покрита с чувал. Вдигнаха го … болката в десния крак беше невероятна.. Усети, как го хвърлят в дървено корито.. Как не, това беше ковчега в катафалката. Какво жив ли ще го погребат? Задните врати на катафалката хлопнаха. Усети, че се качва някой и тръгнаха рязко. Някой в движение хлопна капака над него. Или щеше да умре от задушаване тук, от загуба на кръв или погребан жив. Голям избор..

Павел, вече не се съмняваше, какво ще последва. Беше се оказал прекалено непредпазлив. Да чака автобус на спирката.. Що за простотия. Целия Ниш беше пълен с килъри, които го издирваха да го убият, а той да чака на спирката..

Катафалката набираше по права отсечка, най вероятно някъде извън града.
Все повече се задушаваше и губеше съзнание от загубата на кръв. По едно време едвам съзнаваше какво се случва вече.

Някак нещата се случиха внезапно. Усети удара в колата. Спирането. Изстрелите. После всичко замлъкна. Някой отвори капака. Извика на някого друг „Жив е, има пулс..“, който и да беше , това вече не интересуваше Павел. Само знаеше, че иска да спи.. Изпадна в безсъзнание.

Някъде там в женската тоалетна Ева получаваше добрата новина .. Павел е спасен. А с него и нейната мисия…
За тези, които сега отварят поредицата:
Глава 1 : На десант
Глава 2 : Необичайни срещи
Глава 3 : Убежището
Глава 4 : Избори!
Глава 5 : Арестуван в Сърбия!
Глава 6 : Държавна сигурност
Вот за да могат повече хора да научат за книгата. Дали Павел ще доживее?... в Глава 8!
[Миниран Свят]Глава 7 Ръката на Мафията!
http://www.erepublik.com/en/article/-7-1-2235221/1/20
Shout+Vote