[Миниран Свят] Глава 5 : Арестуван в Сърбия!

Day 1,951, 11:40 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Demon Lee
Павел ще открие нещо, което не трябва и ще бъде арестуван. Приятно четене на глава 5!
Глава 5 : Арестуван в Сърбия!
Павел прекара целия предходен ден обикаляйки из сградата. Намери едно помещение сравнително защитено от всички посоки, тясно в близост до основите на сградата. На втория етаж. Прецени, че ако някоя заблудена ракета улучи сградата, тук би трябвало да е сравнително най безопасната зона. Извади всички неща от килера и пренесе оръжията и хранителните запаси плюс малки електронни уреди за готвене. Подреди хубаво, положи спален чувал с надуваем дюшек под него. Свали си бронежилетката за да не му тежи. След като не откри нищо интересно и на последните етажи отново се върна в главния офис. С помощта на един приглушен изстрел разби машината за снаксове и започна да граби наред каквото хванеше. После ги занесе в тясното помещение. Имаше и някакви пари в машината, е и те заминаха по предназначение в джоба му. Все пак и той човек, трябваше да се запаси. Не би го правил, ако просто не се чудише какво да прави.

Изключително странно бе, че града беше притихнал. Очевидно врага причакваше на друго място. В далечината все още се стелеше дим. Но и от там нямаше никакъв знак от всичките хора и съоръжения. Като се замисли, беше странно, че други хора не бяха последвали примера му. Беше повече от логично да потърсиш спасение в бившата столица.Но явно бойните ракети бяха застигали всички освен него в редицата му. Тараните бяха разбити на пух и прах. Нямаше самолети, нито хеликоптери.

И тъй, като го чакаше цял ден реши да си убие времето с някое четиво. Огледа се из помещението. В дъното на коридора забеляза надпис "Партиен Президент". Винаги се беше чудил, какво се случва в партиите, но знаеше, че сам той едва ли щеше да се класира. Не беше човек, който можеше да политиканства. Реши, че ако има нещо интересно то ще е там. И закрачи нататък.

В офиса на ПП то, установи, че част от документите седяха овъглени, други накъсани, трети в кошчето. Сейфа зееше отворен. Само един особен пакет се мъдреше в него. Всичко станало за разлика от другите неща в сградата, беше достатъчно добре разрушено, или имаше само части от тях. Така че едва ли можеше да се разбере нещо от тях.

Павел не се чуди твърде много, грабна пакета и всички останали части от документи по бюрото и по шкафовете. За миг си помисли да пробва да завърти главния ключ за да пусне електричеството, но се усети, че най вероятно електростанцията или не работи, или връзките до нея бяха изпокъсани. Така, че се отказа и взе само документите, които успя да намери на хартия.

Седна на място, от което с едно око да може да следи за движение и започна да преглежда документите. Реши да остави специалния пакет с надпис 'Строго Секретно' за по късно.

Това, което набара първо беше разпечатка на разходите. Виждаше се, как си бяха платили за "работни семинари на закрито в Банско" , "Семинар на Слънчев Бряг за избори ..." и др. подобни.
Разбра, че явно доста си пътуват шефовете. Тук там можеше да се обзаложи, че ставаше дума за почивка, а не работна среща. Особено от по няколко човека. На други места пък беше платено на определени хора, с дописка " За специални приноси към партията".
Реши да не умува толкова, какви може да са те...

След час и нещо четене общо взето, би казал, че знае с какво се е занимавала партията последните години и месеци. Но усещаше, че нещо пропуска в цялата работа. Имаше един документ започващ с "Указ от президента относно конфликта Русия - Полша , важно!", но листа беше обгорял надолу и нямаше как да прочете, какъв е бил.
Когато слънцето вече залязваше дойде ред и на пакета. Реши да го остави за преди лягане.

Привечер реши да не пуска все още сигнал за изтегляне. Искаше да го сложи на известно разстояние от сградата в която беше. Достатъчно, че да наблюдава, кой ще се притече на помощ - приятел или враг.


Навечеря се и реши че е време да отвори пакета. Скъса го с нож, като внимаваше да не нарани съдържанието.Извади го и зачете заглавията на стекираните документи: "Договор за продажба на гласове от Нова България, към партия НАПРЕД";"Договор за обезпечаване на безлихвен съпорт между партии НАПРЕД и Нова България"; "Договор описващ задълженията на всяка една от страните в тайното разбирателство." "Финансово обезпечаване в случай на излизане на въпросните договори в пресата"

Идеята на тези договори, както прочете Павел, е основно продажба на идеи, гласове, явна и не явна подкрепа на бъдещи президентски избори, подпомагане на медийния ПР в интерес на партия НАПРЕД. Като за целта партия Нова България, получава финансово обезпечаване в размер на 1 000 000 валута или златния еквивалент.
Партия Нова България се задължаваше да предоставя нови кадри за Парламента, като след един или два месеца с целенасочено гонение осигури тяхното преместване в друга партия. Този процес обаче не беше описан в настоящите договори и Павел сметна, че става въпрос за неща извън юрисдикцията на партия Нова България. Под всички договори се бяха подписали различни хора, на различни постове в двете партии. Някой си Роберт Сантурини беше подписал срамните договори обаче. С това общо взето Павел отсъди, че е продал партията на врага си. Изведнъж осъзна, че държи изключително важни документи в ръцете си. Документи, които можеха да направят скандал в политиката на България. Беше погнусен от това което беше разкрил. Излиза, че нищо в управлението на страната не беше наред. Реши, че няма какво друго да изкопчи от тези документи. И се изтегна в размисли в спалния си чувал и лека лека се унесе в неспокоен сън. Присъниха му се странни неща, гонеха го от НАПРЕД и Нова България за да вземат важните документи, а той ги стискаше и викаше "А, не всичко това ще отиде в пресата! Трябва да ви разкрият какви сте долни!" Сепна се. Отново се унесе, тоя път сънуваше, че са го хванали и той вече е скрил документите на сигурно, а те го измъчват да им каже къде са..

На сутринта се събуди от странен звук. Грабна оръжието и предпазливо погледна през една дупка специално направена предния ден. Нищо. Тоя път вече обаче по ясно го чу. Звукът идваше от стълбището. Помещението в което беше, се намираше съвсем близко до него. Но не беше с директен изглед към него. Бавно отвори вратата, след като се увери, че няма никого в близост.

Вече навън се приближи до ъгъла. За трети път се чу шум от найлон. Идваше от основите на стълбището и сякаш нещо се бореше в него. Павел, вече не особено притеснен измина десетина метра до ъгъла. Котка. Беше се нанизала в найлона, в който предния ден си беше изхвърлил празните чипсове, беше ги сложил в едно кошче на средния етаж на стълбищата. Едва ли някой щеше да му направи впечатление това. Така, че не се беше притеснил особено.

Нахлузи оръжието на рамо и тръгна да освобождава котката, която вече бясно се опитваше да излезне от найлона. Явно беше усетила неговото присъствие и искаше да избяга. С едно движение подхвана ъглите на найлона и я изтърси на земята, животното побягна с все сила надолу по стълбите. Явно единствените живи същества освен него бяха уличните животни.

Обърна се и вдигна крак с една идея да се върне да си продължи сънят. И точно тогава много познат звук, го накара да замръзне на място. Отвън се чу мощния двигател на последен клас танк да преминава по надупченото шосе. А толкова беше добър денят преди това..

Моментално се засили към най близкия прозорец и с внимателно пристъпване погледна долу. Сръбски танкове. Два. Заедно с 10 човека в една камионетка. Заедно с тях, някакъв мъж без униформа.
Оглеждаха сградата. Внимаваше да не е прекалено изпъкнал, да не го забележи някой.

Изведнъж се замисли, ами ако влезеха? Те не бяха врагове, но той имаше за какво да се притеснява. Документите. Изведнъж се сети за тях. Не трябваше никой да знае за тях. Замисли се, къде да ги скрие. В тази сграда, едва ли щеше да е безопасно. Все пак щом той ги намери, значи всеки можеше, а обезателно щяха да се усетят, че липсват. А дали хората отвън не бяха дошли точно за тях? Какво щяха да направят, ако се доседят, че може и да ги е видял? Щяха ли да го убият, за да прикрият доказателствата? Танка му беше паркиран долу, можеше да се помъчи да избяга.. но две към едно , даже неговия танк едва се движеше.

Изостави прозореца и прибягна едва едва до стаичката. Бързо започна да събира всички документи и ги пъхна в плика. Самия плик покри с един чувал. Прецени, че няма да може в случай на нужда да събере всичко, реши да спаси документите. Грабна оръжието, наметна бронежилетката и чувала. Бързо се ориентира надолу към танка. Беше му хрумнала идея. На първия етаж се огледа, май още не бяха открили входа към паркинга. Притича отключи и се метна вътре. Всеки танк от този клас имаше почти всичко нужно за да преживееш до месец с него. Имаше шкаф с ключ за да държиш храна и вещи в него. Сега торбата с пари му се изплащаше. Метна вътре чувала и бързо го прикри. Заключи и излезна от танка.

Качи се отново на втория етаж и се приближи до прозореца. Аха, вече ги нямаше, но докато се качваше беше чул звука от двигателите да се отдалечава. Сега вече отлично знаеше, къде са. От стълбището се чуваше звука откъм паркинга на смазан много цилиндрен мотор на К7, нарочно беше оставил вратата отворена, за да чуе навреме. Прецени, че вече нямаше смисъл да крие, че е тук.

Тамън си го беше помислил и чу гласове да идват от долу. Явно бяха открили неговия танк паркиран и заключен. Побърза да отиде в тясното помещение.Затвори вратата, хвърли жилетката и метна оръжието наблизо. Легна в чувала. Щеше да се престори, на приятно разсеян.

След няколко секунди, по стълбите се чуха забързали стъпки. По звука можеше да се разпознаят поне 6-7 човека. Пролича си, че се разделиха и три чифта се насочиха право към неговата стаичка.

Вратата зейна и 3 чифта дула се насочиха към него. Павел се направи че едва примижа срещу светлината и се пресегна към оръжието уж да го вземе по навик, но докато го направи единия сърбин му извика насреща:

-Стоп! Не мрдај! Ко си ти?

Павел спря насред движението и погледна към тоя дето му беше изкрякал:

-Аз съм българин, оцелял от десанта онзи ден. Скрих се тук, защото танка ми беше повреден. Моля, да свалите оръжията не съм ви враг.

-Чекај овде! - беше отговора и същия изчезна. Павел го чу как слиза по стълбите. След малко чу още 3-4 чифта крака да идват към стаята. Той между временно, се беше изправил в седнало положение и спокойно чакаше. Ако знаеше какво следва.. На вратата застана възрастен мъж с черно кожено яке.

-Как се казваш младеж?
-Павел Батков
-И как казваш си се озовал тук?
-Ами, както казах на колегата ти, след, като ни изненадаха при десанта се покрих тук, защото танка ми се повреди и нямаше как да се бия.
-Така ли? - погледна го изпитателно мъжът.
-Ами само това е..
-И си сигурен, че нищо друго не си правил освен да се криеш?
-Ами да, както ви казвам така стана..
Мъжът го изгледа и се обърна към онзи, който го беше заприказвал първия път.

-Ухапсите га! Узмите га у Нишу! Експлозија целу зграду до темеља, запленити све своје ствари! Реци уопштене да врати.
-Разумем! - му отговори и нареди на двама да грабнат Павел.

Павел толкова беше слисан, че не оказа никаква съпротива. Арестуван?! Защо?! Но една част от него пределно ясно разбираше защо, само че не искаше да си го признае..

-Ей, ама защо? За какво? - провикна се докато го влачеха вече по коридора.

-За измяна към държавата. Дезертиране от бойния фронт във важен момент.

-Какво?! Това са глупости! Вие, кой сте? С какво право?- вече беснееше Павел. Но уви нямаше какво да направи освен да се остави да го натоварят в камионетката и да запрашат към границата.

Пътем си мислеше , поне да не открият документите в танка, но знаеше, че няма никакви шансове..В края на деня вече бяха пресекли границата и наближаваха Ниш. С белезници около ръцете и краката, беше ескортиран от 6 войника. Другите бяха останали заедно с единия танк. Неговия таннк очевидно нямаше да доживее..
За тези, които сега отварят поредицата:
Глава 1 : На десант
Глава 2 : Необичайни срещи
Глава 3 : Убежището
Глава 4 : Избори!
Вот за да могат повече хора да научат за книгата. Очаквайте интересно развитие в Глава 6!
[Миниран Свят]Глава 5 : Арестуван в Сърбия!
http://www.erepublik.com/en/article/-5-1-2234112/1/20
Shout+Vote