[Миниран Свят]Глава 6 : Държавна сигурност

Day 1,952, 10:58 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Demon Lee
Влизаме в ролята на КилърБ за да проследим събитията в Ниш. Нещата излизат извън контрол.. Приятно четене на Глава 6!
Глава 6 : Държавна сигурност
Беше ранна утрин в изборния ден. Роберт се излежаваше в леглото. Чудеше се телевизора ли да пусне, телефона ли да дигне. Еднакво зле му се струваше идеята. Не знаеше какво ще получи като отговор. Все пак прецени, че телефона е по надежден и се пресегна да отговори на позвъняването.

-Роберт на телефона..-изръси без особено желание.
-Мисията в София приключи успешно, изчистих следите. Има един проблем само, намерих оцелял от десанта в сградата. Не се притеснявай, арестуван е за измяна. Какво да правя с него?
-А документите?
-Претърсих навсякъде, няма нищо...
-А разпита ли арестанта, да не би да е намерил нещо?
-Каза, че нищо не е намирал, стори ми се изскрен.
-Не ме интересува, погрижи се да не се завърне жив в България.
-Трудно ще стане, военните вече знаят за него. Научих, че са изпратили свой човек насам.
-Нали ти плащам?Измисли нещо и го ликвидирай.
-Добре.. ще измисля нещо..-беше отговора.
-Кого са изпрати ли военните?
-Една жена от държавна сигурност, лейтенант Ева Манолова
-Познаваш ли я?
-Да, познавам я. Точен човек.
-Значи, не би ти било проблем да я отклониш от истинските причини за мисията ти там?
-Едва ли, не е под нейната юрисдикция да ме разпитва..
-Ок, приключи с нещата и се прибирай, трябваш ми тук.


Роберт затвори линията и вече Светът му се стори по красив. Стана и започна да се оправя за работа. Чакаше го ден на избори. Нищо, кой знае какво.. нали си беше свършил работата снощи, днеска едва ли щеше има проблем. Стандартна процедура.
Отсреща празна слушалка. Нищо чудно, Килъра редовно работеше с такива хора и му беше ясно, че това е мутренски маниер, от който няма отърване. А сега имаше да мисли и как да разкара горкото хлапе. По добре да беше загинал в десанта..Но нямаше място за съжаление, в неговия бизнес беше така.Сега тепърва да започне да проявява слабости, не беше в негов стил.

Беше седнал в едно кафе в Ниш и разглеждаше сръбския печат. Търсеше някакви индикации, че са излезли наяве някой неща по неговата длъжност в ДС. Но със задоволство установи, че поне тази медия не разполагаше с нищо интересно. Не че очакваше да изникне нещо сериозно..беше си свършил работата както трябва и не очакваше изненади.

Значи Агент Ева ще пристигне да души наоколо, защо и как хлапето е попаднало в ръцете на сърбите. Не беше нужно да пророкува много за да се досети, че тя е изпратена веднага от НАПРЕД. ДС беше само параван за скриване на следите, на различните отрепки в управлението. Който платеше повече назначаваше свой човек, където му беше нужно. Бизнеса беше железен. Агентите бяха обучени да мълчат и да си вършат работата съвестно, без да питат, без да влагат емоции и чувства. Плащаше се добре и това стигаше.

Сега го вълнуваше да си изчисти следите, преди да стане на въпрос, кой го е арестувал. Значи трябваше да се срещне с Ева преди тя да стигне до полицията. Друг вариант не се сети. Не би му отказала едно кафе , а през това време щеше да се обади тук там да задвижат нещата да го пуснат и да го гръмнат след това.Чудеше се, как е изтекла информацията. Знаеше, че сърбите споделят определена информация с правителството, но това не беше сред тях. Очевидно предварително са били наострени ушите и очите от българска страна. Явно от НАПРЕД, държаха да прихванат всякакви следи, които водеха към София. А град Ниш, беше най близкия голям сръбски град до границата.

Никъде не се споменаваше неговото име.И това сигурно, още повече е засилило подозрението, към случая от властимащите. Веднага да бъде изпратен агент само часове след, като е пристигнал сигнала си беше достатъчно доказателство за това.

Предполагаше, че скоро ще получи и обаждане от ръководството да докладва за другата си работа в Сърбия. Щеше да бъде основния заподозрян, заедно с още около 15 агента, работещи на тази територия. Вече, беше измислил сценарии и не се притесняваше толкова.

Извади си мобилния телефон и набра номера на негов човек в администрацията на летището.

-Саша, здраво можете ли ми рећи да ли жена по имену Ева Манолова стигли?
-Хеј, чекај тренутак да проверим...Ће стићи следећег лета.
-Када је стигао следећи лет?
-После сат времена.
-Па, хвала ти. Зваћу те касније упознати.

И с това приключи краткия разговор. Значи пристига със следващия полет, след час. Е значи, ще предизвика случайна среща. Реши, да не губи повече време и да тръгне нататък.
Изведъж телефонът му взе да звъни. Изчака да дигне, докато излезе от кафето.Човек от сръбската група го търсеше.

-Листен?
-У тенка десантцхика нашао неке документе у пакету. Сматрамо да је важно да вас обавестим о томе.
-Стварно?Држите их неће доћи да их покупи данас.
-Имам га.

Затвори линията. В танка? Ах този малък хитрец. Е сега определено нямаше друг избор..

Отново дигна телефона и набра телефона на негов човек в полицията. Кратко му обясни да пусне хлапето и да го изпрати да си ходи. След това набра друг телефон, на един от платените убиици. На него му обясни да хване момчето в момента в които напусне ареста. Препоръча му да наеме едно такси и да се представи за шофьор. После да го закара някъде, където удобно да го убие и да го захвърли в някое дере. Да му вземе всички документи и предмети, които биха издали кой е и откъде е.След тези инструкции вече спокойно можеше да се насочи към летището.

На летището седна на една пейка и зачака. Знаеше, че трябва да забави Ева около час, не повече. След това, вече щеше да е късно..Имаше 15 тина минути до пристигането. След малко, самолета щеше да кацне.

По едно време от коридора за пристигащи пътници взеха да прииждат хора и КилърБ се съсредочи да не изтърве жертвата си.
След не много време забеляза агента да върви бързо през тълпата. Беше облечена, като нормален човек, с лека пътническа чанта. Волно пусната права черна коса. Красив човек, жалко че трябваше така да я изработи. Можеше и да я покани по късно да излязат. Но едвали. Като знаеше какво следва, най вероятно щеше да погне убииците.


На не повече от 5 метра от нея, се изправи и пристъпи напреко. Никакви шансове да не го види. Агент Ева спря леко изненадано. Но след секунда ,две се усмихна широко.
-Ей агент Би, какво търсите тук? Каква приятна изненада, знаехте, че ще пътувам днес насам, нали?
-Ами, имах работа в Ниш, и знаеш ме .. имам си безброй информатори, веднага щом разбрах, реших да се срещнем.
-Ами, изключително се радвам, че се видяхме, но трябва да вървя сега.. спешно е!
-А глупости, работа има за целия китайски народ.Едвали е проблем едно кафе да разпишем. По късно може да се срещнем пак?
-Ем..-замислено отговори агента- Е, добре де, едвали работата ще избяга.. не и в такова състояние.
КилърБ повдигна вежди, уж изненадано.
-А нищо, нищо..-разсмя се агент Ева.- Е да знаеш, някое кафе на близо?Няма да се бавя много, максимум час после тръгвам.
-Идеално, ами тръгвай с мен значи. И дай тази чанта, няма да мъкнеш багажа я.
-А, глупости нищо не нося.. знаеш, че по работа, като съм, трябва да съм мобилна.
-И все пак..
И се засилиха през изхода на летището. Хванаха си такси да ги откара към кафето.Някъде там, Павел, вече го освобождаваха, но и най малка представа си нямаше, какво го чака...
За тези, които сега отварят поредицата:
Глава 1 : На десант
Глава 2 : Необичайни срещи
Глава 3 : Убежището
Глава 4 : Избори!
Глава 5 : Арестуван в Сърбия!
Вот за да могат повече хора да научат за книгата. Екшъна се задава... в Глава 7!
[Миниран Свят]Глава 6 : Държавна сигурност
http://www.erepublik.com/en/article/-6-1-2234668/1/20
Shout+Vote