[Миниран Свят] Глава 14 : Пратката!

Day 2,008, 13:09 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Demon Lee
Приключенията не спират. Роберт натоварва Павел със специална задача, ще се справи ли той с нея? Четете за да разберете!
Глава 14 : Пратката!
Нежното тяло на спящата Ева увита гола около неговото тяло го побъркваше. Той нежно с ръка прокарваше пръсти по нейната кожа, наслаждавайки се на извивките и. До преди половин час се бяха любили продължително и много диво. Не знаеше, кога за последно беше изпитвал такова удоволствие, както изпита докато го правеха. Тя беше виртуозка в леглото. Само се питаше, колко ли мъже са имали честа да я докоснат.. Беше невероятно красива и грацозна в движенията си. Павел нежно я погали по лицето и се наведе да я целуне. Ева се размърда леко и се събуди и му отвърна на целувката. Леко отвори очи и му прошепна:

-Все още ли имаш сили за секс, жребецо?
-За теб, все ще изровя още отнякъде..- усмихна се Павел.- но ми се ще да поговорим малко по работа, все пак да не се разсейваме.. А искам и да ти кажа нещо..
-За работа? Това ли обикновено говориш с жените след секс?
-Е, ами нашия случай е по различен..
Ева въздъхна и се по изправи малко на възглавницата.
-Кажи, какво има?
-Ами.. спах с друга жена..ама по работа.. оф … абе бях с Роберт на бар и .. налагаше се..
Ева се беше разсмяла бурно в леглото.
-И сега, какво гузно ти е, защото си ми изневерил ли?
-Нещо такова..
Ева го изгледа весело, което странно озадачи Павел.
-Е аз по служебен път, с колко мъже съм спала.. и днеска пак..
Павел направи гримаса, искаше му се да не беше питал..
-Шегувам се слънчице, с теб е по различно.
-Да само дето прикритието ни беше, че правим секс за портиера долу..
-Е оплакваш ли се?
-Е, не..
-Тогава стига мрънка. Нищо не е станало.Нещо друго да имаш да ми кажеш?
- Ами запозна ме с някакъв Тери и там с някакви негови хора. Та този бил някакъв връзкар осигурявал гражданства в Щатите..
-Интересно, а нещо друго за този Тери научили? Мисля, че аз трябва да мога да измъкна нещо за него.
-Ами не, тя мацката през цялата вечер ми пречеше..
-Аха хваналате е била за чатала демек..-изкриви устни Ева.
-Е не баш, но не ми позволяваше да участвам в разговора..
-Голяма развратница ти се е паднала..-усмихна се тя.
-Е, не беше по готина от тебе, не ме кефише дори..
-Но пък спа с нея, като едното нищо..Както и да е, като гледам вече е почнал лека полека да те внедрява в схемите си. Прави се на света ненапита. Скоро време ще го пипнем за топките и тогава няма къде да бяга.
-Ще видим до къде ще я изкараме така.. уж ми вярва..
-Така трябва, ако има нещо знаеш как да подадеш сигнал.
-Разбира се..
-А сега жребецо, като стана на въпрос ще ми покажеш, как точно си го правил с другата жена! - и Ева се хвърли върху него разпилявайки косата си навсякъде около тях.

По късно Павел се беше насочил вече към партийната сграда. Когато стигна до бюрото си, забеляза бележка на него. Тя гласеше:

“Ела за малко до офиса ми млади Поул, имам нещо за тебе! Роберт.”

Беше силно заинтригуван от това, какво ли този път му е хрумнало на партийния президент. Насочи се към офиса му. На вратата почука, отвътре до чу приканващия му глас и отвори вратата.

-Днес си много културен Поул, друг път влизаш като хала, все едно си си у дома..
-Е... - смути се Павел, напоследък не обръщаше внимание особено, къде и как влиза, като дясната ръка на Роберт вече всяваше достатъчно респект в другите, Особено след, като се стараеше да угажда на всички и да им помага с каквото може.
-Нищо, нищо шегувам се приятелю- разсмя се Роберт - Днес имам една много специална задача за теб, само ти можеш да я изпълниш.
Павел го изгледа въпросително.
-Имам една пратка , ето я - и той извади едим малък пакет сравнително около килограм тежък. Беше увит доста добре и в канап. - Този пакет ще трябва да го занесеш на моя добър приятел Тери.
Павел се чудеше вече , какво ли би съдържало пакета досещаше се за няколко вида стимуланти и наркотици. Сред, които и разни “вафли”, които ти удвояват силите.
-Нали мога да разчитам на теб? - вече малко по изпитателно го изгледа Роберт, може би защото Павел се беше забавил да отговори.
-А, да разбира се. Ще го занеса, където трябва.. няма проблем. Само, кажете къде мога да го намеря вашия приятел Тери..
-Ще му се обадя да те чака пред едно не особено посещавано местенце, едно кафене в покрайнините на Джизан. Казва се “При Хан Соло” лесно ще го намериш, тръгваш в югоизточна посока и ще питаш да те ориентират в коя точно пресечка е.
-Ще го намеря, няма проблем. Ами да тръгвам освен?
-Да ще е добре, не искам работата да остане за утре. - Роберт му връчи пакета, който беше малко тежък от колкото си мислеше Павел.
-Айде до скоро..

Павел изхвърча от офиса с пакета и сравнително бързо се ориентира към служебната кола отпред. Побърза да даде сигнал по един от излъчвателите в колата си, веднага щом напусна паркинга и собственоста на партията.

-Може ли да ме ориентирате накъде трябва да хвана за кафене “При Хан Соло” ?
След около минута-две телефона му взе да звъни.
-Здравей малкия, нещо си се затруднил?
-Ами леко.. Имам нужда да науча маршрута към кафене “При Хан Соло”.
-Е ти па, на джи пи ес ли ти приличам? Но нищо ще ти изпратя карта по телефона след малко. Да се ориентираш.
-Аз в момента завивам по околовръстното в югоизточна посока.. близо до Халите.
-Разбрано. Айде чао.

След десетина минути, които беше спрял да изчака встрани от пътя, получи маршрута и го огледа добре. Отново тръгна да кара, вече малко по ориентирал се. Пакетът стоеше на задната седалка небрежно подхвърлен. От какво да се притеснява? Той беше агент на държавна сигурност и да го хванат, почти сигурно можеше да се измъкне, а и все още висяха отпечатъците на Роберт от горе. В момента мислеше само, как ще спре някъде на по закътано за да провери съдържанието. И това се случи след известно време, като усети, че е навлязъл в по тиха отсечка с по малко население. Спря огледа се наоколо, пресегна се и с специална игла проби малка дупчица, смукна лекичко единия край и я извади. По вкуса разпозна, че това са вафли най вероятно. Не бяха толкова незаконни, но бяха достатъчни да създадат големи проблеми на Роберт, ако го хванеха с тях. Но му се искаше да пипне и Тери. Две в едно. Затова щеше да подаде сигнал в мига, в който седнат с Тери в кафето. После щеше да се измъкне до тоалетната, ако успееше да предугади пристигането на специалните части в кафенето.

Продължи да кара по пътя, този път беше сложил пакета в краката си. Най накрая стигна до улицата с кафето, което имаше много западнал вид, но все пак не беше и съвсем грохнало. Отпреде бяха насядали хората по сепарета и маси, а от вътре се носеше музика, каквото по принцип не слушаше. Още една жертва за каузата.. Паркира пред кафето и слезна от колата, беше взел пакета с него. Беше го увил допълнително в нормална найлонова чанта, от която не се разбираше какво носи.

Огледа се наоколо, предпочете да седне вътре и се насочи към входа. Вътре забеляза няколко празни сепарета и на една от тях се беше разположил Тери с един вестник под ръка в съвсем обикновено облекло и пуснал лека брада.

-О, градски, откога не сме се виждали - подкани го Тери, като го забеляза.
-Е от онзи ден само. Ами аз идвам да ти донеса..
-Подаръка от сестра ми! - усмихна му се Тери и му намигна.
-Да! - отговори му Павел.
-Е разбира се, няма да ми забрави рождения ден тя. - и се пресегна да вземе чантата с пакета вътре.
Павел се възползва от момента да натисне малко бутонче в часовника му, което сигнализираше към колата му, а от там по честотата на неговите хора. По начина, по който сигнализира показа, че е в опасност и трябва незабавна намеса.

Сега трябваше да убива времето, докато пристигнат. Тери обаче, не мислише същото. След, като погледна набързо в чантата, започна бързо да си допива пиенето.

-Е, радвам се, че се видяхме, ама аз имам работа сега и трябва да вървя, че вече закъснявам даже.
Павел взе да премисля, как да го накара да остане. В крайна сметка обаче реши друго в движение.
-А искаш ли да те хвърля до някъде?
Тери се замисли малко и явно реши нещо, защото веднага отговори:
-Ами, може да ме хвърлиш да. Аз дойдох без колата тоя път. С градския транспорт.
-Да тръгваме тогава. - Павел дори не беше си поръчал. Нямаше, кога.

На излизане насочи Тери към дясната страна на колата си и тръгна да заобикаля.
Не беше направил и пет крачки и някъде, докато беше на задната страна усети някакви изстрели и от другата страна Тери, как се хвърля мощно в колата. Павел на секундата притича и отвори неговата врата. Нямаше време да следи, откъде идваха, но усети как няколко префучаха и покрай него. Няколко уцелиха и самата кола.

-Пали бе, човек, пали да изчезваме...- изкрещя му Тери вътре напълно паникьосан, а пакета го беше захвърлил на задната седалка.
-Паля...- му отговори Павел докато се мъчеше да запали. Тоя път поне от първия път стана. Веднага даде назаден и обърна колата на ръчна. Няколко изстрела пробиха задните две стъкла на вратите.
-Ей, м***** му, кой е решил да те гърми?- извика по Тери бесен и изплашен до смърт.
-Знам ли, всеки може да е..карай беее! - направо му се разплака връзкаря.

Павел моментално ускори веднага щом усети и видя правата отсечка. Надолу по улицата едно от кръстовищата, които бяха упостели в тоя момент някаква кола излезна и с брилянтно влизане в другото платно успя да застане успоредно с тях. Но той, вече беше ускорил достатъчно, че да профучи край тях с над 120. От прозореца в дясно в огледалото видя да се показва помпа.

-Залягаййй! - изкрищя моментално. Задното стъкло се пръсна на парчета и предното се пропука на няколко места от разлетелите се стъкла. Добре че нямаше никой пред тях. Павел се беше превел до ръчката за скорости и натискаше педала до край.
-Който и да е иска да те убие, а с тебе и мене! - гневно му викна.
-Карай по дяволите! Сега не му е времето да ме обвиняваш..
-А кога, като пукнем ли?!

От разбитото стъкло навлизаше страшен вятър заради високата скорост. Павел взе да разсъждава, какво да прави. Успяваше някак да види на страничното огледало, че в далечината другата кола също беше ускорила. Трябваше да се измъкне някак от преследвачите си. За жалост правата отсечка свърши сега му се налагаше да влиза в завойте диво, като избягваше тук там по някоя заблудена кола в бързината.

-Трябва да се отървем от тази кола! - кресна му Тери- ще се разпадне!

Павел го изгледа с отнесен поглед. Да я зареже?! Та тя му беше единствената връзка с неговия екип , да го направи значеше да изтърве всичко.

-Къде е пакета?- запита.
-Защо? Отзад е май..
-Заради него те гърмят! - викна му докато се оглеждаше накъде да хване.
Тери го изгледа със странен поглед.
-Ти! Ти знаеш, какво има вътре нали?
-Да знам идиот такъв, естествено, че няма да тръгна да нося пакети без да знам, какво нося. За толкова тъпо парче ли ме имаше?!- кресна му Павел, вече изнервен от цялата простотия.
-Така или иначе и двамата сме в кюпа вече..-изхили се зловещо Тери- дали мене ще гръмнат , дали и тебе, все тая, те търсят това - и посочи пакетчето.
- О, много ти благодаря...
- Не са те накарали насила да го донесеш, сам си поел риска!

Павел му дойде до гуша вече от тия глупости. На един от другите завой зави по рязко и му избуши един прав десен в слепоучието. Тери се отпусна в безсъзнание. Сега вече се ориентира да намери къде да се скрие. Наближаваха по населените крайща на града. Търсеше склад. Набра по телефона последния номер, който го беше търсил. Никаква връзка. Този номер беше спрял да съществува от момента, в който беше затворил.

Докато правеше това, се огледа наоколо, явно беше изтървал преследвачите си някъде. Намали и сви в една отсечка. Спря. Тери си стоеше съвсем неподвижно. Павел натисна два пъти бутона на часовника си. Знаеше, че в колата има устройство, което и помагаше да бъде открита в случай на нужда. Излезна от колата и се огледа, къде точно беше спрял. На няколко метра от него, друга кола покрита с брезент беше паркирана. Хрумна му нещо.. Отиде и отвори вратата откъм Тери извади пакета и го сложи на покрива, бръкна в жабката и извади шишенце с силно приспивателно. Извади и малко памук и го добря в ноздрите на престъпника. Така щеше да е сигурен, че ще спи докато дойдат неговите хора. Но пакета го взимаше с него. Определено имаше още нещо в него, което преследвачите търсеха.

Махна брезента от другата кола и покри своята с него. Преди това беше паркирал достатъчно добре, че да не си личи за външен за квартала човек, че това не е местна кола. Погледна си часовника скоро щяха да дойдат от специалните части. Време беше да се изпарява. Огледа си дрехите имаше набити стъкла в тях. Обаче и за това имаше, какво да измисли. Отиде и повдигна презента откъм задния капак. Отвори и извади малко дрехи в един чувал грижливо увити. Преоблече се в другите дрехи и метна тези в багажника. Затвори и пусна брезента. Насочи се към една от близките спирки отатък пресечката.

След пет минути вече беше хванал автобус към по позната част от Джизан откъдето да се ориентира за вкъщи. Много му дойде днес. Някъде там скоро щяха да открият спящия Тери в неговата кола увита с брезента. А пакета носеше със себе си. Цяло чудо, че нищо му нямаше след такава престрелка.
За тези, които сега отварят поредицата:
Глава 1 : На десант
Глава 2 : Необичайни срещи
Глава 3 : Убежището
Глава 4 : Избори!
Глава 5 : Арестуван в Сърбия!
Глава 6 : Държавна сигурност
Глава 7 : Ръката на Мафията!
Глава 8 : Преструктуриране
Глава 9 : На Разпит
Глави 10 и 11 Обратът!
Глава 12 : Вълк в кошарата
Глава 13 : Партиен Президент
Вот за да могат повече хора да научат за книгата.Какво се крие в този пакет? Какво се случи с Тери? Кои бяха преследвачите? Разберете това и повече в глава 15!
[Миниран Свят] Глава 14 : Пратката!
http://www.erepublik.com/en/article/-14-1-2264350/1/20
Vote+Shout