Join the new world

Already have an account? Login



What is this?

You are reading an article written by a citizen of eRepublik, an immersive multiplayer strategy game based on real life countries. Create your own character and help your country achieve its glory while establishing yourself as a war hero, renowned publisher or finance guru.

[Миниран Свят]Глава 12 : Вълк в кошарата!

Day 1,959, 11:36 • Published in Bulgaria

• by Demon Lee

Каквото сам си на дробриш, никой не може да ти го направи по добре.. Приятно четене на Глава 12!

Глава 12 : Вълк в кошарата

Ден след кампанията Роберт, вече спокойно ходеше наоколо из сградата. Наистина имаше огромен ефект. Който и вестник да хванеше, се за партията се говореше. По рано през деня бе идвал журналист да му вземе интервю. Щеше да излезе точно за изборите. Това допълнително му донасяше кредити. Това, което обаче го радваше беше записването на близо сто души в редиците на партията. Част от които, днеска щеше да срещне в кратко интервю. От тях мислеше да избере поне един днес. Щеше да е достатъчно. Да прецени, какво точно е събрал.

В момента се намираше в коридора към едно от помещенията, които щеше да използва за да разпита новобранците. Опреде видя около десет човека. Усмихна им се и махна с ръка. И те му отвърнаха. Направи му впечатление един светлокос младеж. Приковал очи в него. Е, какво пък, явно репутацията му го изпреварваше, мислеше си Роберт. Отвори врата и влезна в стаята. Вътре вече имаше хора от партията, оформящи някакви документи.

-Готови ли сме, вече да започнем?- запита.
-Още малко, ако искаш може да пуснем първия да влезне. Ние така или иначе, нямаме никаква работа с хората, а само с документите.
-Ами, добре, айде аз ще седна някой да викне първия. – и се тросна на стола срещу дивана който беше сложен.
Един от служителите стана и отвори вратата, отвън се чу някаква шумотевица ама веднага стихна. Влезе някакъв мъж на средна възраст.
Роберт се изправи стисна му ръката и седнаха единия на стола , другия на дивана.

-Е, здравейте, добре дошли.
-Здрасти..- не особено ентусиазирано отвърна човека.
-Как се казвате?
-Димитър Кабалов.
-И с какво се занимавате по принцип?
-Ами бивш военен съм, сега заработвам като наемник…
Роберт се понамръщи, наемник значи..
-Е добре, надявам се разбирате, че тука те не са толерирани особено. Ако се задържите в партията страхувам се , че ще се наложи да я напуснете временно.
-Еми, ако се стигне до това..-отвърна му човека.
Роберт му зададе още няколко дежурни въпроса, после няколко случайни, за които се досети. Общо взето нищо особено. След това изпрати човека и поканиха втория, после третия и така до деветия. Жени , мъже, всякакви.
Обаче резултатите бяха просто жалки. Един хората беше много добър в отговорите и притежаваше качествата , но имаше един недостатък. Голям при това. Очевидно беше си помислил, че е в централата на НАПРЕД.. След, като дипломатично му припомни, къде се намира, човека се смути видимо и измънка нещо неразбрано , стана и си тръгна. В друг случай много добра девойка, ама докато си отвореше устата. След това пълна скръб. Имаше един бивш военен, който все още си мислеше, че има армия.. Роберт се хвана за главата.. Какви са тия луди хора, дето му идваха. Щом първите 10 от общо стотина души са така. Не му се мислеше, какво ще стане с другите ..
Накрая в стаята влезна, симпатичното русокосо момче, което по рано го гледаше втренчено. След, като му махна да седне, то седна ама някак си по трудно се приведе. Това не направи впечатление на Роберт. Достатъчно луди хора беше интервюирал досега, та едно накуцване щеше да му го прости.

-Хей младеж, какво те води насам? Как се казваш?- приветливо го подкани Роберт, като видя, че момъка явно е изтървал репликите си.

-Па…оул Бакстън – заекна.
-Как?!- намръщи се Роберт, и на тоя му куцаше работата..
- Поул, Поул Бакстън. – вече доста по силно и ясно се чу.
- Поул значи, приятно ми е. Е, какво те води в партия „Нова България“? – вече научил си урока още с първото изречение го тества Роберт.
-Ами възможността всеки младеж да се издигне в йерархията и да получи шанс за развитие..
-А-а, ясно. – усмихна се насреща Роберт, можеше и да излезе нещо от този младеж.
-И с какво обичаш да се занимаваш?
-Ами икономист съм, но предимно търся политическа кариера. Това ми е, като хоби. Не съм бил в партията досега, тази ще ми е първата. – директно го излъга Павел. Защото беше именно той. Беше си научил репликите, ама заби на старта. Човека, който го искаше мъртъв го гледаше право в очите от стола насреща. Изтръпна му езика просто. Но, вече усетил, че Роберт явно наистина не го е виждал, увереността му нарастваше.
Роберт от друга страна, намираше младежа за човека, който търсеше. Но имаше още няколко неща, които искаше да провери, преди да прецени. Но спрямо предходните кандидати, този ги биеше на 100%. Нито един от другите не беше заявил в прав текст, че иска да се развива.

-Добре, примерно на каква работа може да ти се разчита? Какво мислиш, че ще можеш да се справиш? Предполагам, си се запознал със структурата на партията.
-Да прегледах нещата. Ами, мога да архивирам. Работя с таблици , софтуери, всякакви такива неща.. – отново вкара фишек от вече назубрените реплики. Наистина изключително лесно улавяше доверието на човека. Те не, че неговите хора преди това не се бяха постарали да се изкарат най големите боклуци, които може да се намери.. С подправени само личности и заучени роли, просто нямаше шанс да не се вържат на номера.

-Така, значи. А кога мислиш, ако реша да те взема, че ще можеш да започнеш?
-Ами, когато кажете, свободен съм.
-Заплащане да не би да очаквате? – това беше последния и най важния въпрос на Роберт.
-Ами… да очаквам.. – смутено отвърна Павел. Странен въпрос.. Не бяха го предвидили.

-Аха, хубаво , вземам те. – просто му отвърна Роберт. Нямаше забележки. Другите 9 бяха някакви пълни откачалки сравнение с този Поул.

-Поул, утре те искам на линия! 08:00!

-Тук ще съм господин Сантурино. А , какво ще правя?
-Ще те разведа насам-натам да видим, какво точно ще свършиш. Имам идея за тебе, ще видиш, като дойдеш.

За Павел беше жизнено важно да разбере с какво точно ще се занимава, за да се подготви. За това пробва напосоки да по нахалства с въпрос.

-Нещо , свързано със секретарската дейност ли ?
Роберт го изгледа. Значи още от сега го мислеше, да се подготви. Да не е попаднал на някакъв работохолик? Е щом очаква и заплащане..

-Нещо такова, е на първо време ще помагаш на хората тук там. После ще видим да те издигнем , ако се справяш.

А Павел си тръгна от сградата на партията с триумфиращо изражение. Сега само оставаше да започне да следи какво става наоколо. Уникална позиция щеше да наследи. Тази вечер щеше да работи до късно по подготовката си.