Join the new world

Already have an account? Login



What is this?

You are reading an article written by a citizen of eRepublik, an immersive multiplayer strategy game based on real life countries. Create your own character and help your country achieve its glory while establishing yourself as a war hero, renowned publisher or finance guru.

Кандидатура Demon Lee за ПП на ПП "Нова България"!

Day 2,000, 06:15 • Published in Bulgaria

• by Demon Lee

Спокойно, дишайте , бъзикам се. Завръща се втора част от поредицата Миниран Свят. Представям ви Глава 13 : Партиен Президент.

Но преди това малко превю на изминалите събития:

Главния герой Павел попада на грешното място в грешния момент, когато решава да се присъедини към редиците на армията при десанта в София. За жалост врага е наясно с този ход и на другия ден осъществяват успешна интервенция, като цялата десантна част е разбита. Павел се спасява в покрайните на София. За негов лош късмет обаче е именно в централата на партия Напред, където се намират изключително важни документи. В историята на този етап се включва втория персонаж Роберт , политическа фигура, партиен президент на "Нова България" , който е заплашен от НАПРЕД с въпросните документи. За това той изпраща своята дясна ръка, КилърБ да ги намери. Обаче КилърБ намира Павел в сградата и нарежда на сръбските си придружители да го арестуват. Павел е откаран в Ниш. Преди това да се случи обаче, Павел все пак открива документите и ги скрива в танка си. Който също на по късен етап е складиран в Ниш. От Държавна сигурност, изпращат агент Ева за да провери, какво се случва с въпросните документи. Ева получава сигнал за положението на Павел в затвора и че ще бъде убит. Естествено поръчител е Робет, който не желае да има свидетели. В разигралата се схватка на мафията и служителите на държавна сигурност в Ниш, Павел е прострелян, но все пак е спасен от агентите. Успешно е откаран на българска територия в клиника. През това време КилърБ успява да намери въпросните документи и да ги предостави на Роберт. Обаче същия нарежда на Килъра да намери и довърши Павел. КилърБ намира, къде е откаран за лечение Павел, но в клината бива пречакан и убит от Ева. Която съумява след това да накара Павел да започне да работи за ДС. Павел се съгласява и получава първата си мисия. Между временно, между него и Ева пламва искра и нещо започва да се образува около тях.Павел трябва да се престори на Поул и да се яви на интервю пред Роберт , идеята е да го убеди, че е точния човек за него. А Роберт търси нови хора с една идея да защити поста си като партиен президент. Павел е приет от Роберт и стартира своята мисия, като слуга на Роберт под прикритие. Ще успее ли Павел да се справи?
Павел успява да спечели доверието на Роберт. Същия от своя страна решава да вкара новата си дясна ръка Поул, в нечистотиите на корумпирания свят. Приятно Четене!

Глава 13 : Партиен Президент

Бяха минали 2-3 дни и беше дошло ред на изборите за партиен президент. Павел се беше превърнал в същинска сянка на Роберт. Не се отделяше и за секунда от него, ако ситуацията не го налагаше. Ходеше и изпълняваше всяка негова инструкция и заповед. Това силно се хареса явно на Роберт, защото същия вече не беше изнервен и му беше сравнително по леко.

Неговият Поул се справяше брилянтно със задачите, остави това, а и се досещаше сам да свърши по нещо. Не можеше да повярва на късмета си. В деня на изборите младия Поул щъкаше напред назад и инструктираше хората, какво да правят. Носеше им кафета , предаваше съобщения от единия отдел на другия. Изобщо настроението в партията беше осезаемо весело и нямаше и следа от загриженост за изборите, които бяха ясни.

Роберт си четеше вестника в офиса, когато около обед на другия ден му донесоха новината. Той беше спечелил своя втори мандат на върха на партия „Нова България“. Все пак не беше особено изненадан, конкуренцията се беше стопила в мига, в който Поул беше започнал да отбива огромни количества работа. По този начин защитавайки все пак престижа и реномето на Роберт. Който определено се нуждаеше именно от такъв човек, за да спечели изборите.
Павел освободил се от поредната досадна задача се намъкна с едно почукване в офиса на новия стар партиен президент и негов поръчител. Роберт му посочи стола.

-Да? – запита Павел, като сядаше.
-Благодарение на твоя усилен труд спечелих изборите. Искам да ти се отблагодаря.
-О, няма за какво ..- веднага му за протестира Павел, с едната мисъл, че по скоро би се оставил да го гръмнат, отколкото да повтори същото и следващия месец..
-Намислил съм да те водя на бар. Довечера свободен ли си?
-Аз…ами… да свободен съм..
-Е добре, ще мина да те взема с колата.
-А в кой бар ще ходим?
-Изненада! А сега си свободен да тръгваш.
-А ами работата?
-Ще се намери, кой да я върши заминавай да почиваш.
-Айде, чао.

Павел стана и се ориентира към изхода. Пътем извън сградата телефонира до неговите хора да им каже за напредъка. Досега не му се беше отдавал шанс да излезе насаме с Роберт нанякъде. Сега щеше да е идеален шанс евентуално да го сграбчи извън офиса. Но за жалост все още не разполагаше с данните, които му бяха нужни. Затова просто щеше да се преструва на силно отдадения към каузата съпартиец и служител..

Бар “Пустинята” не се отличаваше от околните подобни нему, единствено с факта, че отпред спираха само хора от висшата класа. Павел успя да реализира това, едва след като излязоха на пресечката водеща към двора на имението, където се намираше най голмият ВИП парк изобщо в Джизан. Самия бар беше в началото на парка. Естествено по нататъка се намираше и огромната къща на 4 етажа, която стевеше като елха в тъмната вечер. Преди собстеност на арабаски нефтен милиардер, а сега обърната в огромен публичен дом, представляваше едно от най посещаваните места в арабаската столица на България. Правителствени членове и основни ръководни кадри можеше да ги откриеш през повечето време тук някъде из парка или в имението.

Роберт нарочно го беше замъкнал насам, защото искаше да интегрира новата си ръка в живота на политиците и тъмните бизнесмени и сделки. Все пак партиината работа не беше всичко. Идеята беше да го разведе насам натам за да го накара да желае да посещава това място, както и да го запознае с различни хора, с които работеше от както се помнеше. А единствения начин да го прави беше да играе игрите на съдбата. От там идваха парите..
На входа слязоха от колата и Роберт метна ключовете на притичалия негър с лукава усмивка и блеснали зъби в ноща.

-Аз, вземе колата, сър. - изфабрикува понякакъв начин все пак чернокожия мъж.
-Благодаря, Джони, ето ти малко да се почерпиш.- Роберт му метна малко кеш в брой. Познаваше негъра от няколко месеца, беше много изпълнителен и въпреки лошия си български, все пак се стараеше да обслужва клиентите на ниво. Редовно му буташе повече пари от нормалното, че не се знаеше кога ще му потрябва някой верен слуга и тук.

Джони се ухили още повече и подкара колата на Роберт към паркинга. Павел наблюдаваше сцената с интерес. Личеше си, че Роберт въобще не му пука за парите, които раздава. Определено не смогваше да изхарчи откраднатото.. Нормално.. Огледа се наоколо проститутки, представящи се за модели, придружителки или певици предлагаха услугите си тук там на по чашка скъп алкохол из парка, облечени в предизвикателни дрехи. Реално си бяха тръгнали голи, но все пак Павел реши да приеме това за даденост тук.

-Хайде Поул, стига заглежда курвите ще ти уредим и една на тебе, но това по късно.
-Аа...-Павел се стресна съвсем беше изключил, с кого е.
-Айде влизай - подкани го с жест Роберт към вратите на бара.

А от вътре се чуваше умерен басов звук и пресвяткаха червеникави светлини от прожекторите.Вътре обстановката беше същата като на вън, жени и мъже насядали по дивани, сепарета, столове и пиещи всякакъв вид алкохол с пияни изражения и натискащи се едни в други. Тук там сериозна компания от костюмирани чичковци беше притиснала глави един към друг и си говореха нещо разгорещено. С Роберт се насочиха към най близкото сепаре и се разположиха на него. Павел не знаеше, какво да си поръча, определено за него цените тука бяха над нормалните 5 пъти.

-Е, Поул пристигнахме най сетне, кажи сега какво искаш да пиеш, поръчвай смело тази вечер ти си звездата тук. Каквото си поискаш ще го имаш.
-Ами...-заекна Павел, каквото бил искал щял да го има..едвали..-Ами една бира ще пия.
-Какво бира? Ти луд ли си, не съм те довел да ми пиеш обикновена бира..Уиски? 12 годишно отлежало? Или вино? Гръцко? Може би искаш нещо по така? Коктейл? Само не и бира, моля ти се.
-Ами...вино...ще пия..
-Добре- Роберт си стана от мястото и се ориентира към бара.Нарами някаква бутилка и две чаши.
-Така ще пием Амароне Класико, италянско, от 1990 та. Мисля, че като за твойте стандарти е добре.
-Мойте стандарти?!
-Ами аз не пия такива .. учудих се че имат въобще..

Павел се почеса нервно по главата. Тоя човек определено се чудеше къде и как да харчи пари. Нямаше да съжалява, като му цепне мозъка. Но първо работата..
Сипаха си по малко, Роберт вдигна тост:

-За новия ми помощник-секретар!
-Щом казваш..- и отпиха.
-Така, Поул, страхувам се, че не бях съвсем искрен с теб по рано през деня.
-Така ли?- повдигна вежди Павел.
-Да, всъщност доведох те тук, за да те запозная с някой хора от моето обкръжение, просто за да може да работиш с тях, когато ти възложа някоя задача.

Павел спря да мига. Еха, щеше да постигне мисията,много по бързо от колкото си мислеше. Роберт се канеше очевидно да му разкрие някой схеми под масата, за да може да го кара той да ги изпълнява. Всъщност, не беше сигурен дали би се съгласил на подобно нещо. Но реши да продължи да слуша. Нямаше друг избор в момента. Ева му беше обещала нещо, в първия момент в който изкопчи някаква информация.

-Какво има стреснах ли те? - Любопитно го наблюдаваше Роберт, Павел знаеше, че го тества в момента дали няма да реагира отрицателно на това което му каза. Затова реши да го играе заинтригуван.
-А, не просто не се бях замислял, че има и други неща около партията, с които мога да се занимавам. По принцип, не мисля, че ще ми е проблем, но искам да знам първо за какво идва реч. И да преценя.
-Аха - захили се Роберт непринудено.- Е не вярвам да имам проблеми с тебе. Така, значи след малко при нас ще дойдат едни хора и аз ще те запозная с тях. Искам да не говориш много засега, просто да ти видят физиономията за да те разпознават по нататъка. Разбрали?
-Да добре, разбирам.
-Ок-Роберт извади телефона си и набра някакъв номер.-Ало, Тери, абе днеска съм в Пустинята, бих искал да се видим с теб и с другите, дали ще е възможно. Да, няма проблем, доведи и малко курви да се позабавляваме.-затвори линията и метна един весел поглед към Павел, като му намигна.
-Нали мисля и за теб, видях, как гледаше онези гъски. Спокойно ще има и за тебе. Даже и по две три, колкото искаш.
-Ами, не беше заради това, аз..-започна да протестира Павел, но Роберт взе да се привива от смях на сепарето.
-Не, не спри, човек ще ме убиеш днеска. Спокойно, сега аз плащам.
-Е добре..- Павел трудно възприемаше факта, че човекът който беше наредил да го убият, сега даваше мило и драго само и само да го възнагради..

След малко от тълпата взеха да прииждат една групичка жени и мъже, видимо във весело настроение, като се кикотеха и бъзикаха един с друг.Един отях обаче се озърташе наоколо и не след дълго забеляза Роберт на сепарето и веднага се насочи към него.

-Казаха ми, че са те видели насам някъде, радвам се дате видя Роб!
-О, Тери днеска си се спретнал много добре- захили му се Роберт.
-А, нищо не е. Трябваше да ме видиш онзи ден, като ходих в Американското посолство. Направо не можеш да ме познаеш.
-Супер.А Тери , момчета тва е новия ми главорез от партията - Поул.
Павел се ръкостиска с този, когото беше именуван Тери и махна с ръка към другите, които също му се усмихнаха приветливо.
-Поул, този човек ми помага да уреждам от време на време хора за Щатите. Голем пичага, както виждаш. Е няма нищо нередно тук, просто ми помага с неговите контакти в посолството.
-Разбирам, супер. - усмихна се насила Павел. Роберт си говореше така сякаш всичко е в реда на нещата, но не беше..
-И с какво Поул е заслужил това отношение Роберт? - запита Тери.
-Ами, ако не беше той нямаше да съм на поста си сега.
-Тъй ли, интересно. Еми, да пием тогава за новия ти помощник.
-Разбира се за това съм го довел днеска. Той се оглежда за женско, някоя от твойте приятелки не може ли да му помогне?
-Ама разбира се няма проблем. -Тери махна с ръка към момичетата и едно от тях се приближи.
-Морена, днеска момчето има повод за празнуване, прави му компания днеска, заслужил си е.
-Щом казваш, Тери.- усмихна се жената и се хвърли върху Павел, като го по прегърна и го притисна до себе си. Напръщелите и силиконови гърди още малко и щяха да се пръснат опрени в него.Павел с трудност запази що годе самообладание.

Другите момчета и момичета също насяха на околните сепарета и си поръчаха по нещо. Роберт и Тери почти веднага потънаха в задълбочени разговори, за нещата, които се бяха случили докато не се бяха виждали. Естествено го правеха почти шепнешком. А Павел установи, че момичето с име Морена притежава умението да привлича вниманието на хората към себе си. Цяла вечер беше принуден да и обръща внимание и за момент не можа да се отклещи от хватката и. За жалост и виното вървеше заедно с разговора, а нямаше как да откаже много бройните наздравици.

След няколко, часа Морена му беше седнала отгоре и го заливаше със страстни целувки и се клатеше в такт. Нямаше как вече да устои на подобно нещо и я помоли да се усамотят някъде. Роберт, като разбра накъде отиват нещата само им махна с ръка и ги изпрати да вървят. И на него му беше дошло в повече алкохола и се беше отпуснал на сепарето до Тери, като се хилеха на някакви глупави шеги.

С Морена бързо намериха в парка някакви по пригодни храсталаци и се почна един здрав секс. След известно време се бяха по изморили вече и Павел предложи да оставят евентуално за следващия път продължението.Морена му се засмя и се съгласи. Измъкнаха се от храстите и се запътиха към бара. На входа Роберт се беше облегнал на стената и се олюляваше.

-Айде, шъ съ прибираме ли? - изкряка му Роберт насреща.
-Да най добре е така. - отговори му Павел.
-Добре изчакай малко.- при което махна с ръка към Джони. -Хей приятел, айде днеска ще ме караш към вкъщи , ама първо ще се отбием до тях да го оставим.
-Няма проблем, сир.- отново с желание почти козирува Джони, който видимо беше много уморен, но явно държеше на Роб.
-Хайде чаквай се момче! Благодаря за вечерта Морена, Тери е на сепарето спи вече.
-А ще го оправя аз, не се притеснявай. Твоя Поул беше много палав днес. Радвам се, че ми беше компания.
-А има си хас да не се радваш, айде бягай. - и я тупна по гъза.
-Та значи млади Поул, си задоволил мацката а? - захили се Роберт докато се качваше на задната седалка на колата.- Качвай се отпред ти, после ще слизаш пръв.

Павел се качи и потеглиха. Не след дълго усети, че Роберт спи в десетия си сън на задната седалка. Джони го попита по некое време на къде да кара и Павел го ориентира.

Разделиха се пред входа на блока, където му беше квартирата и Павел се насочи към вкъщи. Все още виното не го отпускаше. Но пък забавно беше, съчета работата с удоволсвието. Но смутно се чувстваше прегрешил, какво ли щеше да каже Ева, като разбереше..