За терминалите и хората
Jack the Weirdo
Национализъм. Расизъм. Патриотизъм. Идиотизъм? Аутизъм??
Излизам
от кутията и започвам да пиша за логиката ви – издиша.
Религията е единствената по-голяма манипулация от думата „нация“,
а да умреш за отечеството е най-глупавият начин да захвърлиш дара наречен „живот“,
който някой ти е подарил, а ти друг си убил, защото не е важен неговия, а твоя народ?!
Не сме ли всички хора?! Не дишаме ли един и същ въздух, не стъпваме ли по една и съща планета, не ни ли грее едно и също Слънце? Не се ли раждаме еднакви? – голи и беззащитни.
С какво съм по-специален аз, ако съм бял, а ти – черен? Ако съм висок, а ти – нисък?
Ако живея в България, а ти – в Австралия?! И ако започна да изброявам целия списък,
няма да ми стигне цялата статия да опиша колко са безразлични различията ни и колко всъщност си приличаме, и вместо врагове да се наричаме, можем да се обичаме!
И сега е момента да включа въпросните терминали, за които всички пишат - разбрали, неразбрали … И е редно докато за терминалите пиша да опиша как някой бързащ към изхода запъхтяно диша, за момент се спира, назад поглежда и въздиша.
В ръката си е сграбчил самолетен билет, както удавника сграбчва сламка,
нервния му поглед се устремява напред, а на лика му блед, като че ли се изписва: „Всичко е наред, продължавай напред, все напред, няма време за дрямка…“
Така нареченият „емигрант“ продължава – навън в необятното, в непознатото, там, където си мисли, че ще е по-добре. Но как там ще е по-добре от тук?
Тук говорят на български, там – не.
Тук има приятели, там – не.
Тук има роднини, там – не.
Но тук не е добре, тук е зле. Проблема е, че ще му е трудно да разбере, че и там няма да е по-добре. Защото провалът си е провал. И тук, и там. Провали както си имаме тук, така си имат и там. Но не ни пращат провали те от там насам и затова не искат да им пращаме провали ние отсам натам.
Ако не можем да се оправим в един свят, в една обстановка, в която сме израснали и познаваме така добре – до болка, как очакваме да се оправим в един непознат и различен свят, където не знаем нищо и никой, където сме просто поредния пришълец, който няма място в тамошното „тук“?
Но нека не се ограничаваме като глупави въпроси си задаваме, защото светът е огромен, изпълнен с мечти и възможности и терминалите са една от вратите към тях.
Било то възможност за образование или за бизнес, или и за двете – отивайки на едно по-голямо място имаме повече източници, от които да научим нещо ново, повече хора, с които да работим и като цяло повече възможности.
Непрактично и бих казал глупаво е да се ограничаваме до това малко парченце от света, което е България, ако мечтите и стремежите ни дърпат навън.
В заключение мога да ви кажа – всеки тълкува терминалите по неговия си начин – било то като авариен изход, врата към прогреса, или просто парче бетон, около което се е вдигнало прекалено много шум през изминалата седмица. Важно е как ги тълкуваш и как ги виждаш ТИ. Какво са терминалите за теб и дали ги използваш по предназначение, и най-вече – както всичко останало – с мярка.
Нямам си готини хедър и разделители, ако някой иска и му се занимава да ми направи, ще ги приема с най-голямо удоволствие и благодарност
🙂
Другите статии от отбор "Страст":
Една планета, много граници
ТерминаЛтор и "обетованата" земя vs. Читавият адекватник
Последствията от един избор
Терминалите* - авариен изход, възможност, избор на предатели или ...
Ще се върнем
Всички статии от "Мастиленият лабиринт 3"
Comments
За терминалите и хората
http://www.erepublik.com/en/article/-1344-2532301/1/20
Вярата е лично откритие, а от *греховете на народа си * не можеш да избягш. Роди ли се в Тимбукту някой - няма да има възможностите на някой друг който е роден в Швейцария. Ако ще да е по умен от втория. За другото съм почти съгласен, почти де 🙂
Живея в България и обичам родината си, въпреки че съм имал възможността за светло бъдеще в чужбина, вярващ съм, но не съм религиозен 🙂
За разликата тук и там- няма такава.
Приятели може да има навсякъде, езици се учат, а дали роднините са на 20 километра или на 2000 разликата е само количествена, а не качествена.
Някои отиват там да живеят като кучета, други отиват там за да се развиват. И там и тук е трудно.
Всеки има избор, разликата е между какво избира.
Веднага се сетих за това - https://www.youtube.com/watch?v=iAOh6ZpNDX0 😁
Коментирах вече.
7
"да умреш за отечеството е най-глупавият начин да захвърлиш дара наречен „живот“
Интересно,ако така разсъждаваха предците ни...?
Щеше сега да сме турци или гърци, или все тая. Македонците си мислят, че са велики като са македонци, ние си мислим, че сме велики като сме българи, турците сигурно си мислят, че са велики като са турци, всъщност всички сме еднакви... ?
Браво 🙂