Join the new world

Национализъм. Расизъм. Патриотизъм. Идиотизъм? Аутизъм??
Излизам
от кутията и започвам да пиша за логиката ви – издиша.

Религията е единствената по-голяма манипулация от думата „нация“,
а да умреш за отечеството е най-глупавият начин да захвърлиш дара наречен „живот“,
който някой ти е подарил, а ти друг си убил, защото не е важен неговия, а твоя народ?!

Не сме ли всички хора?! Не дишаме ли един и същ въздух, не стъпваме ли по една и съща планета, не ни ли грее едно и също Слънце? Не се ли раждаме еднакви? – голи и беззащитни.

С какво съм по-специален аз, ако съм бял, а ти – черен? Ако съм висок, а ти – нисък?
Ако живея в България, а ти – в Австралия?! И ако започна да изброявам целия списък,
няма да ми стигне цялата статия да опиша колко са безразлични различията ни и колко всъщност си приличаме, и вместо врагове да се наричаме, можем да се обичаме!

И сега е момента да включа въпросните терминали, за които всички пишат - разбрали, неразбрали … И е редно докато за терминалите пиша да опиша как някой бързащ към изхода запъхтяно диша, за момент се спира, назад поглежда и въздиша.
В ръката си е сграбчил самолетен билет, както удавника сграбчва сламка,
нервния му поглед се устремява напред, а на лика му блед, като че ли се изписва: „Всичко е наред, продължавай напред, все напред, няма време за дрямка…“
Така нареченият „емигрант“ продължава – навън в необятното, в непознатото, там, където си мисли, че ще е по-добре. Но как там ще е по-добре от тук?
Тук говорят на български, там – не.
Тук има приятели, там – не.
Тук има роднини, там – не.
Но тук не е добре, тук е зле. Проблема е, че ще му е трудно да разбере, че и там няма да е по-добре. Защото провалът си е провал. И тук, и там. Провали както си имаме тук, така си имат и там. Но не ни пращат провали те от там насам и затова не искат да им пращаме провали ние отсам натам.

Ако не можем да се оправим в един свят, в една обстановка, в която сме израснали и познаваме така добре – до болка, как очакваме да се оправим в един непознат и различен свят, където не знаем нищо и никой, където сме просто поредния пришълец, който няма място в тамошното „тук“?

Но нека не се ограничаваме като глупави въпроси си задаваме, защото светът е огромен, изпълнен с мечти и възможности и терминалите са една от вратите към тях.
Било то възможност за образование или за бизнес, или и за двете – отивайки на едно по-голямо място имаме повече източници, от които да научим нещо ново, повече хора, с които да работим и като цяло повече възможности.
Непрактично и бих казал глупаво е да се ограничаваме до това малко парченце от света, което е България, ако мечтите и стремежите ни дърпат навън.

В заключение мога да ви кажа – всеки тълкува терминалите по неговия си начин – било то като авариен изход, врата към прогреса, или просто парче бетон, около което се е вдигнало прекалено много шум през изминалата седмица. Важно е как ги тълкуваш и как ги виждаш ТИ. Какво са терминалите за теб и дали ги използваш по предназначение, и най-вече – както всичко останало – с мярка.