Една планета, много граници (абстракция)

Day 2,767, 10:29 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Nami Nami


Ние живеем на планетата Земя. Родени сме на различни кътчета из нашата райска планета. Всеки от нас е различен.

Стотици държави са обособени. В повечето от тях, различни хора общуват на един и същ език и имат обща родова памет. Заедно с това са придобили стереотипи, които са трудно могат да бъдат отстранени. Точно те са стената, която разделя хората. Държавите ни са разделени от граници. От Космоса обаче не се виждат.

Никой не може да избере родното си място. Някои живеят щастливо в родината си, докато други – не. Едни ценят парите, други – семейство и приятели, а трети – просто да опознаят света.

Много от нас искат да емигрират. Защо ли? Защото им липсват пари, нямат нужната среда за развитие, искат да са максимално отдалечени от близките си, защото например постоянно се карат помежду си. Някои от желаещите ще бъдат по-щастливи от живота в чужбина, докато други – бързо ще осъзнаят, че е най-хубаво около бащиното огнище и ще изпитват тъга за родината си.

Но наистина ли емигрираме, или просто си мислим така? Стереотипите ли ни карат да разсъждаваме по този начин? Жители сме на една планета, всеки от нас има право на избор дали да живее по начина, по който ще се чувства най-добре. За съжаление, държавата, в която сме се родили, се мъчи да ни внушава още от детска възраст, че точно тук е най-хубавото място на света. Много родители също се опитват да възпитават децата си по този начин. Но дали е така? Не се ли заблуждаваме?

Истината е, че заради нашите стереотипи, ние не сме щастливи. Дали родното е най-доброто? Ако сме се поддали на стереотипа – най-вероятно да. Ако обаче мислим свободно, то отговорът надали ще е положителен.

Обаче не бе даден отговор на въпроса от по-предния абзац. А той е, че зависи от нашата гледна точка. Ако човек си мисли, че е емигрант, той едва ли е напълно удовлетворен от живота си на новото място. Ако се е абстрахирал от факта, че е напуснал родната си държава в търсене на желаното място и среда, тогава най-вероятно ще се чувства по-добре.

Всеки от нас може да избира дали да напусне родната си държава. За мен емиграцията е предпочитан вариант, защото корените ми са плитки, а ръцете ми са протегнати настрани. Основната причина са парите, но и желанието ми да живея сред хора със съвсем различен манталитет. Копнея за среда, в която да имам цялостна възможност да развивам интересите си, защото тук я няма и е невъзможно да премина на ниво над посредственото, дори да изуча наличната теория докрай.

Дали трябва да емигрираме? Това е личен избор, който всеки от нас прави. Най-хубаво би било да не сме разделени на държави, да няма войни и всички да сме заедно без значение от родното ни място, расата и религиозната принадлежност.
Това е една далечна мечта, но за да бъдем по-щастливи, просто трябва да се устремим към нея, като всеки даде малко от себе си. Осъществим ли я, вече ще сме готови да се заселим и на други места из Слънчевата система, освен нашата родна Земя.



Статията е писана от Нами за конкурса, който се организира. Ако ви е харесала картинката, може и тази психаделика да си пуснете.