Join the new world

… са просто едни такива съвременни инфраструктурни съоръжения които всяка, модерна страна се стреми да има, защото животът и да няма точна и общоприета дефиниция със сигурност си остава едно движение. Да всяко живо същество от раждането до смъртта се стреми да се движи дори и с незначителни и незабележими, за нас двуногите, разстояние. Та за това няма защо да ги набеждаваме заради нашите собствени слабости…
Всеки се ражда и живее за да бъде, да бъде най доброто от себе си. И всеки се променя. Неговата собствена същност, и само тя остава негов постоянен спътник и съдник. Изборите които сме правили и правим оставят винаги следа във нас и тези , които са в конфликт с нашето „аз“ винаги ще ни пречат, които не са естественото ни продължение винаги ще ни карат да се замисляме за другите варианти, да усещаме някаква липса или някакъв гняв. И започва трагедията ни…
„Аз съм човек и имам право на щастие, защо да остана да се боря за кауза, която може да ме погуби да ме лиши от материално благополучие и кариерно развитие. Защо да стоя в хаоса ида се мъча когато хората бягат и си живеят добре, тагват се от яки места, пишат колко послушни са станали как спазват реда, който е еднакъв за всички там са добрите условия на живот: чистите болници, постоянната работа и т.н…“
Така нашепва страха ни усилен от инстинкта за оцеляване и от глада, глад за материя. Всеки който не е психично болен или идиот има чувство за страх, характерно е за умните хора на тях най-вече им се живее. Обаче този страх развит от глада от инстинкта за оцеляване, страх който изпълва цялото съзнание той блокира всичко друго. Желанието за продължение, любовта, на която сме следствие биват задушени и заглушени в нас самите. Паметта обаче не умира, тя запазва спомените за тях и дава сили на онази дълбока същност в нашето изначално „аз“ да предизвика експлозии от съмнение, така наречената носталгия. Решението е борбата. Да след като се отричате, че не става, въпреки хората които са живели преди вас и са успявали, отречете се напълно отречете се наистина, забравете роднините си и близките си вие не сте част от тях, избрали те сте пътя на друга нация и най-малкото от признателност към новата ви родина която ви е приела и дарила с живота който искате. Поне тази борба спечелете. Няма за какво да гледате назад,към така наречените си близки, какво са ви дали един живот, който става с най обикновено чифтосване на мъжки и женски индивид. Научили са ви, че сте сами и трябва да се бяга за да се спасиш, трябва да се скатава от работа, да се бяга от отговорност, а недай боже ако сте свидетел на нередност трябва да се правите, че не виждате, а ако е спрямо вас да сведете главица и да мрънкате под нос, в кварталната кръчма, или в удобното за целта интернет пространство. И разбира се всеки трик, с който се заобикалят правилата, трябва да се използва, кокала трябва да се докопа, не те ли видят че си извършил нещо нередно значи не си, нищо че всъщност си, съвестта да ходи да си гледа работата… Забравете тези хора, откажете се от гражданството си, от миналото си и приемете новата идея. Застанете зад избора си напълно, макар и на това едва ли да са ви научили, защото и това да увъртаме ни е много любима черта, че ако стане нещо разбира се да можем да се оттеглим на време. Изтрийте „близките“ и презряната държава, като я няма обаче да се сравнявате с нея ще почнете да търсите кусурите в новата, защото така е по-лесно разбира, ще завиждате на съседа или на някой друг. От собствените си слабости няма как да избягате, можете само да ги победите или да не ги признавате и търсите вината около вас. Избягайте окончателно. Ама тогава на кого ще се похвалите с парите, в средата около вас ги има така или иначе на кой му прави впечатление, а ако няма от кой да сте по добре, няма да е същото нали? „Българите зад граница са най-големите инвеститори в икономиката ни“… Тази лъжа измислена за икономически неграмотните хора /ей сега някой мислено я хваща и я хвърля срещу мен, ако вече не е затворил темата де/, да ама не, в какво инвестирате? В продължаването на съществуването на тази антиикономика, не сте създали нито едно предприятие с производствена цел, поддържате консумирането на така наречените си „близки“, а те си купуват стоки от собствениците на предприятия и магазини които държат работниците си на ниска заплата, укриват данъци, осигуровки, участват в корупционни схеми и вие толерирате и крепите едно антиобщество, за да се направите на добрите отговорни деца пред другите. Оставете ги, забравете ги, те си заслужават глада и мизерията, защото и без това са бедни духовно и без това са изчерпани. Има ли са шансове да променят нещата да се пожертват за вашето бъдеще или по точно да рискуват, защото не е казано винаги когато си заложиш живота за каузата си ще умреш. Ще умреш когато трябва, и при всички случаи ще умреш. А те не са го направили за вас не са опитали и са ви направили техни копия… Оставете тук да се срути всичко, да пламне пожара, който ще събуди хората или ще ги погуби, не пречете на тези, които искат да опитат оставете ни намира, ако загинем на кого му пука в крайна сметка, не се хвалете ама колко сте добре, похвалете се на съседа си там където живеете на него се хвалете надскочете бедното си съзнание поне за новия си дом, за новия си свят го направете. Спрете с „инвестицията“ си… Отблагодарете се на новото си общество, направете нещо за него. Поне това направете.
Свободния дух който сме имали е част от нас и трябва да го използваме да го преоткрием за себе си и света. А сега сме несвободни от 127 години, от тогава все нещо от някъде трябва да стане, някой от някъде да благоволи, я руснаците, а американците, я германците и прочие, а историята е пълна с примери че и те са смъртни хора… Да не искаш да си себе си от това по голямо безволие няма. Оставете тази изгнила система да се запали и да изчезне или да изгрее като феникс от пепелта. Няма как да загубите ако сте наясно с избора си… Пожара ще убие всичко ще свърши бързо сега горим на бавна клада, всеки ден има по 5-6 самоубили се, по възможно най бруталните и болезнени начини, я с нож, я с огън, вместо да убият системата, която ги задушава. Всеки ден катастрофите убиват и очернят по поне 10 семейства, защото някой е получил книжка и си е купил кола с тези престъпни пари, решил е че освен светските закони ще преодолее и тези на физиката, да ама не… и умират хора. Една война поне разделя ясно хората кой за коя страна на обществото стои. Поне може да имаш представа защо умираш. Всеки ден лекарски грешки от некомпетентност и още нелепости убиват хора, които в една истинска война поне биха се защитили инстинктивно поне щяха да имат шанс да победят. Оставете тази страна и другите които искат да опитат своя шанс, махнете се ако искайте се връщайте, но не пречете с видиш ли миличките си носталгични чувства и инвестиции…

Където и да отидете хората си остават хора, има „добри“ и „лоши“. Просто където се живее „добре“ от гледна точка разпределението на ресурсите, волята на „добрите“ е надделяла, те не са се предали останали са, не са се предали. Навсякъде ще има моменти, в които ще трябва да се борите или да смените лошата обстановка с по добра…
Може да са прави глобалистите, световната държава да е неизбежна, напълно логична идея, без значение империя или федерация, нациите може да се претопят в световна нация, и да името ни ще остане само за историята, но нека да загинем ако не можем да обичаме живота, да се борим за него, да се развиваме, да влезем в бъдещето като най доброто от себе си или въобще да не участваме в него и да не пречим на другите, защото от планетата на къде ще бягаме? И трябва от днес да опитаме, и във всеки миг който ни е подарен от живота, защото следващия може и да го няма, поне за нас …

Едит: Линкове към всички от отбор Страст:
Една планета, много граници (абстракция)
За терминалите и хората
Терминалите* - авариен изход, възможност, избор на предатели или ...
Ще се върнем
ТерминаЛтор и "обетованата" земя vs. Читавият адекватник
Последствията от един избор