Join the new world

Терминалите* - авариен изход, възможност, избор на предатели или ...

Терминалтор е същество различно от теб и мен. За Терминалтора всяка градинка извън пределите на родната му държавица, е по-зелена, по-добре поддържана и е затаила дъх и го очаква да я удостои с величайшето си присъствие. Няма такъв филм, приятелче. Никой никъде не те чака.

Барикадирането в собствените ни главици си е някаква национална черта, на всички мало и полуграмотни хора. Чакането на тепсия и шизофреничния стокхолмски синдром, да обичаме и избираме онези които ни тероризират, също. Не ги разбирам тия люде, май и по-добре. За политика не ми се говори. За слепи, злобни заложници на собствените си комплекси, мразещи наред де що мърда, също.

Авариен изход винаги има. Естествено, ако си си „построил“ стълбичката по която да слезеш. Стълбичката е личностните ти качества и най-вече умения и квалификации. Няма как да се „спасиш“, ако не можеш да предложиш нещо в замяна на спасителната лодка. Филма „учи маме, за да не работиш“ умря с една диктаторска система и онези тъмни, мракобесни времена. За да си щастлив и пълноценен в която и да е държава по света, е нужно да имаш поле за развитие. Съмнявам се някой Терминалтор да е продължил да чете писаниците ми, но все пак: Никой не те чака, с баничка и боза и няма да ти сервира шкембенце за закуска, след тежкия запой в делничен ден, само защото си гражданин на най-старата държава в Европа, запазила името си от древността до днес. Уж нямаше да говоря за мразещите...тя каква стана.

Сменяме плочата. Читавите, читавите, те да са живи. Аз, както и всеки нормален луд останал въпреки всичко в пределите на България, се обграждам с читави хора. Колкото и смешно да звучи, мисленето отделя читавите хора от другите. Уж за всички човешки същества е присъщо мисленето и то е главната причина да слезем от клона и да се изправим, а пък е пълно със спрели още в ранен пубертет хора. Мислещият човек не винаги възприема света като теб, не винаги ти е приятел, но той е ценен дори и като твой враг. Мислещият човек, не реве за навалицата в градския транспорт, дори прави място на по-възрастните, мислещият не се оплаква, че нещо не му е по-джоба, просто не го купува, не проклина задръстванията, с кръвясал поглед и запенена уста, а става половин час по-рано и хваща метрото. Мислещият човек знае кои проблеми са неизбежни и кои могат да се разрешат. Най-важното мислещият човек е виждал, слушал или пътувал из „великата чужбина“ и знае, че това не е земния Рай, обетованата земя предопределена да погълне българите и тук да си останем „кофти човешки материал“(както се изрази Краля Слънце Б.Б. преди време). Това е земя като всяка друга. Да, развита и изпреварила ни с десет петилетки, но все пак същата земя с проблеми, като нашите. Читавият човек знае, че има хиляди практики и решения на проблеми които могат да се взаимстват и приложат тук и го прави, докъдето му стигат силите. Не малко български IT компании има, които се справят и цъфтят в тази обрасла от бурени земя. Жив пример, че нещата могат да се случват. Защо читавите хора не управляват и не прилагат know-how-то в държавните структури? Тук сами си отговорете, аз не искам.

Мнението, че който напуска България е национален предател е меко казано малоумно. Пишейки, се стремя да избягвам аналогии с историческото ни минало, но за да опровергая това малоумие, ще се наложи. Имало е един период след Освобождението в който българската икономика, наред с образованието, културата и всички други стълбове на обществото, е процъфтявала. Как се е случило това? Нима хората, отиващи да учат в чужбина са били определяни за национални предатели? Съвсем не. Те са имали условия тук, задоволяващи нуждите им и са предпочитали да се върнат, да приложат наученото и да се развиват. Създала се е т.нар интелигенция. И всичко това напук на политическото състояние, което е сменяло правителства като носни кърпички. Стотина години по-късно не е ли това основният проблем? Няма условия. Приятелите ми в чужбина предпочитат да „изтеглят“ семействата си там, но не и да се върнат тук. И го правят. Това е тъжното. Вярвайте ми не е виновен, онзи който използва възможностите си, за да живее по-добре и да се чувства пълноценен в среда която харесва. Както беше казал поредния емигрант(цитирам по памет): „Живота е твърде кратък, за да променям държавaта. Аз бягам, вие оставайте.“

Подозирам, че може да не ви е допаднала писаницата ми, понеже не сте открили нищо положително. Вгледайте се по-дълбоко и ще го откриете. Читавите хора, създават читави семейства и отглеждат читави деца, непокорни млади хора. Процеса е бавен, затова помагайте. Читавите не са малко. Просто не се набиват на очи и не са толкова агресивни, както онези другите – „заложниците“.

Бъди читав, а не лошо програмиран Терминалтор.